1. „Омагьосване“ (2005г.) - Никол Кидман се превъплъщава в милата вещица Изабел, която иска да води по-нормален живот. Един ден Изабел се запознава с актьора Джак Уаят, който търси своята екранна партньорка за римейка на „Омагьосване“ от 1964г. Джак избира Изабел и вещицата се потапя в света на киното, където бива подценявана, и накрая решава да направи една дребна магия. Филмът със сигурност попадана в категорията романс/комедия и ви го препоръчвам, ако искате да гледате нещо разтоварващо.

2. „Отмъщението на бившата“ (Blithe Spirit, 2020г.) - Чарлз, известен криминален писател, трябва да измисли сценарий за една от книгите си, но попада в писателски блокаж. И когато вижда представлението на медиума Мадам Аркати, той решава да включи окултното в сценария си. Така кани Мадам Аркати, която е измамница, в дома си, за да проведе сеанс и самият Чарлз да почерпи вдъхновение. Само че медиума призовава първата му съпруга и негова муза Елвира, на която не ѝ е приятно, че той я е заменил с нова съпруга (Рут) и започва да сее хаус. Мнението ми за този филм е 50 на 50, но както в случая с „Омагьосване“, не напряга.

3. „Булката труп“ (2005г.) - Една класика, която толкова много харесвам. Предполагам, че повечето от вас знаят за какво става въпрос, но нека все пак ви запозная малко със сюжета. Анимацията, имаща готически подтекст, представя Виктор, който трябва да се ожени за Виктория. Само че нещата се объркват и Виктор попада в света на мъртвите, където е принуден да се ожени за Емили, която би направила всичко, за да го задържи при себе си. Колкото и да обичам този филм, намирам няколко минуса, като единият от тях е недобре изградената връзка между Виктор и Виктория.

За накрая оставям линкове за два списъка с филми, от които по-голяма част са от хорър жанра. My favourite horror movies - тук и Halloween - тук. Също така, ако ви се гледа как някой разследва паранормални места, ви препоръчвам ютюб канала „Sam and Colby“ - тук.

Лично аз намирам книгите на Али Хейзълууд са свежи, тъй като въпреки че са от романтичния жанр, не напрягат. Главните герои пък са забавни, мили и сладки. А също така читателят научава и нещо ново, свързано с някоя от науките. В този случай с невронауката, за която ми бе доста интересно да чета. 

Бий се различава от повечето си колеги със своите лилава коса, пиърсинги и татуировки. Може едновременно да се забавлява и шегува и да разказва най-различни факти за невронауката и Мария Кюри, а голямата ѝ страст са котките. С амбициите и упоритостта си тя желае да се развива в професионален план и е повече от доволна, когато разбира, че ще е ръководител на проект за НАСА. С образа на Брий се набляга на жената сред научните среди и как трябва да се труди постоянно, за да докаже, че е способно колкото мъжете... понякога дори и по-способна. Радвам се, че подобна тема е засегната и че Али Хейзълууд дава доста примери с главната героиня, за да покаже как се държат мъжете първоначално с колежките си и как мнението им се променя, когато видят способностите им. 

Замислям се, че авторката не обръща достатъчно внимание на второстепенните герои. И тук визирам асистенката на Бий Росио и близначката на Бий Райке. Двете се споменават колкото да се припомни, че Бий все пак има някакъв социален живот, но през останалото време аз забравях, че те съществуват. Надявах се да прочета сцена, в която Бий и Росио работят заедно, но подобна сцена така и не се появи. Отделно не ми допадна любовният интерес на Росио и колко бързо се развиха отношенията им. Така че това е една от забележките, които имам към книгата. 

Колкото и да не останах очарована от второстепенните герои, толкова харесах Ливай. Започнах да му симпатизирам, когато се застъпи за Бий и нейното място в проекта и оттогава не съм спирала. Наистина вярвах, че не харесва Бий, но явно както при всички останали, поведението му ме е объркало. С всеки следващ разговор, който двамата провеждаха, ставаше ясно, че Ливай не е онзи студен мъж, а просто детството му не го е научило да показва правилно чувствата си. Започна да се отпуска края Бий и показава своята мила и сладка страна. Няма как да не направя сравнение между Ливай и Адам (както и между Бий и Олив) и определено харесах героите от тази книга повече, отколкото от „Хипотеза за любов“. 

В някои отношения Али Хейзълууд е израснала като писател. Например стилът ѝ на писане е по-добър, главните герои са по-добре изградени и дори секс сцените са описани по-добре. За сметка на това пък не е обърнато кой знае какво внимание на второстепенните герои, а „злодеят“, който се появява в края на романа, е просто ненужен и вкаран колкото да има още някой напрегнат момент, помагащ за сдобряването между героите. 

Въпреки тези плюсове и минуси аз се насладих на „Любов и неврони“ и само желанието ми да ѝ се насладя възможно най-дълго ме спря от това да я прочета само за ден. А тези от вас, които се чудят дали е необходимо да са прочели преди това „Хипотеза за любов“, казвам веднага, че не е нужно. Двете книги нямат нищо общо освен приликите в средата, в която се развиват действията, в характерите на героите и в отношенията между тях.

Ревю на „Хипотеза за любов“ - тук. 

Вълнувах се за „Змей закрилник“, защото действието се развива в моя роден град и исках да разбера как авторката е комбинирала змейове, лами и самодиви със съдбата на една величествена крепост като „Баба Вида“. Много ми допадна идеята целият сюжет да се позовава на българския фолклор. Самите герои пък са многопластови и със сигурност не са скучни за опознаване (най-вече Йордан). Стилът на писане на авторката също ме спечели, тъй като Симона Панова употребява красиви думи и изрази, с които да изрази идеите си. И именно защото виждам, че има потенциал, знам, че следващите ѝ книги ще бъдат още по-добри.

Историята се разказва от гледните точки на три дами, покрай които се появяват още няколко герои, които аз самата ще спомена. Започвам с Рая - момичето от модерния Видин. Все още ученичка тя прекарва лятото, а и свободното си време, като се вижда с най-добрите си приятели - Лили, Влади и Тони, и заедно чистят сгради и паметници от нарисуваните графити. Определено Рая има избухлив характер и не се притеснява да каже това, което мисли. В същото време обаче е и вярна приятелка, готова веднага да се притече на помощ на някого. Със своето весело и радостно държание Лили успява да развесели приятелите си. А цветната ѝ коса и използването на английски, но леко побългарени, думи я отличават от групичката. Влади възприема Рая като своя сестра и в книгата авторката показва, че е възможно приятелството между момиче и момче. Той обича да се шегува и забавлява, но често може да попадне в някакъв свой меланхоличен момент и да се разхожда из града, търсейки една определена самодива. През по-голяма част от времето Тони замисля нови рими и стихове и често говори за умрели философи и писатели. Почитател е на мистиката и митологията, което, вярвам, е наследствено. 

Родената в събота Зора е предопределена да се срещне с магията. От малка е очарована от билките и природата на Белоградчишките скали ѝ позволява да се усъвършенства. И на една самодивска поляна среща Пламен. Той е смъртно ранен, но Зора успява да го спаси. Само че залюбена от змей девойка няма бъдеще и за да я спаси на свой ред, Пламен моли самодивите да я направят една от тях. А когато той самият е вграден в „Баба Вида“, тя решава да остане във Видин и се сприятелява с царкинята Вида. Зора нехае за човешките чувства. На моменти дори се държи студено към околните, но това е в природата ѝ на самодива. Съдбата я среща с Влади и донякъде не ми допадна, че той държи на нея и продължава да търси нейното внимание, при все че тя се държи безразлично. В този абзац помествам и персонажа на Йордан, тъй като следващият ще стане прекалено дълъг, а бих искала да си поговорим за този герой, който аз възприемам повече като антигерой, отколкото като злодей. Първото впечатление за него е, че е нахален циник. Всичко, което прави, е за неговия собствен интерес. Хитростта, лукавостта и прозорливостта е наследил от баща си и не се притеснява да ги използва. И въпреки тези му черти аз го харесвам и към края на „Змей закрилник“ дори му симпатизирах.

Стигнахме и до моя любим герой - Вида. От анотацията става ясно коя е тя и поради тази причина няма да споделям миналото ѝ. Като човек, израснал с тази легенда, ми стана много приятно, че авторката я е използвала за основа на своя роман. Постъпката на Вида (да вгради някого в „Баба Вида“) в началото ме изненада и възмути. Но я разбирам. На първо място тя е владетел и прави жертви в името на народа си. Тук трябва да издам един спойлер и да споделя, че Вида и сестри ѝ са проклети да се превръщат в лами и това е разковничето царкинята да живее толкова години. По този начин Вида продължава да бди над града и жителите му. Огромна помощ ѝ оказва самият Пламен, който с годините се привързва към крепостта и с удоволствие би продължил да ѝ бъде закрилник (този последен факт ме озадачава, защото колкото ѝ да е приятно това занимание, все пак си вграден в нещо, но това е Пламен). За разлика от брат си Йордан Пламен е добряк. Винаги усмихнат и позитивен той би предпочел да се жертва в името на всеобщото благо.  

Въпреки че има много герои, аз успях да изградя връзка единствено с трите главни героини - Рая, Зора и Вида. Останалите възприемам по-скоро като второстепенни. Разбира се, всеки има свой специфичен характер и изигра ролята си в романа, но аз опознах най-добре тези дами. Ако сте почитатели на българските митове и легенди и ви вълнува действието да се развива край крепостните стени на „Баба Вида“ и край река Дунав, вярвам, че ще се насладите на „Змей закрилник“.

Винаги е вълнуващо, когато пишеш за книги, които са ти харесали, но понякога е още по-вълнуващо, когато пишеш за такива, които не са ти допаднали. Все пак е редно от време на време да се припомня, че ние, читателите, имаме различни вкусове и това че на някого му е харесала една книга, не означава, че и на друг ще се хареса. 

Пиша всичко това, за да стане ясно още от самото начало, че останах разочарована от „Хобит“ и че това няма да е поредното ревю, в което ще се хвали Толкин. Знаете, че той е един от най-големите фентъзи писатели и аз като почитателка на този жанр реших, че е крайно време да се запозная с творбите му. Започнах „Хобит“ с голям ентусиазъм, но още в началото осъзнах, че аз и романът за хобита Билбо Бегинс няма да се спогодим. 

Идеята на автора е интересна и вярвам, че за онова време е била истински фурор. Само че аз така и не разбрах защо толкова хора обичат тази книга. Не, всъщност знам. Толкин създава напълно нов свят, в който хората живеят с хобити, джуджета, елфи, магьосници и още куп други магически същества. „Хобит“ представя приключението на именно една такава група и читателите се забавляват да четат за подобно приключение. Само че аз не успях да се забавлявам. Действието ми вървеше бавно въпреки всичките приключения на героите, които всъщност ми идваха в повече, защото във всяка глава ставаше нещо и те трябваше да се спасяват от тролове, гоблини, вълци, паяци и др. Стилът на писане също не успя да ми допадне и понякога прескачах абзаци, пълни с описания. И към края исках Билбо най-накрая да се прибере, за да мога да завърша романа. 

Разбира се, няма как да не отрека въображението на Толкин. Успял е да създаде вълшебен свят, в който живеят всички тези създания, за които сме слушали от приказките и легендите. А пък хобитите напълно си ги измисля. Създава и нови езици за своите произведения. Така че не е изненадващо, че толкова хора се вдъхновяват от творбите му. Преди години гледах филмите и те ми харесаха. А сега, когато съм по-голяма и мога да оценя по-добре написаното от Толкин, реших да започна книгите за Средната земя. За момента не съм възхитена от „Хобит: Билбо Бегинс или дотам и обратно“, но това няма да ме откаже да прочета „Властелинът на пръстените“. Даже в момента и чета и въпреки че ми върви бавно, продължавам с нея. Бих искала да я довърша преди 20 септември, защото новата учебна година в университета приближава, но ще видим с какво темпо я чета. 

Всичко казано дотук обобщавам с едно изречение - ценя въображението и таланта на Толкин, но не и стилът му написане, защото вярвам, че именно заради него не успях да се спогодя с „Хобит“. И това не ми пречи, тъй като знам, че нямам как да харесам всички популярни книги. Ревюто ми е малко по-различно от останалите, защото не навлязох в подробности за сюжета и героите, но исках да споделя единствено впечатленията си относно романа и се надявам то да ви е харесало.