„Любов и неврони“ от Али Хейзълууд

Животът на Бий Кьонигсвасер се крепи на едно просто правило: Какво би направила Мария Кюри? Ако от НАСА ѝ предложат позиция като ръководител на невроинженерен проект – истинска сбъдната мечта, – Мария би се съгласила на мига. На. Мига. Но майката на съвременната физика не е била принудена да работи в сътрудничество с Ливай „Отвуордкото“ Уорд.

Ливай е висок, мрачен и има пронизващи очи, досещате се – привлекателен е. Но също така много ясно е дал да се разбере още в университета, че към Бий изпитва единствено чиста неприязън.

Оборудването ѝ обаче се бави, а екипът я пренебрегва и Бий може да се закълне, че Ливай като че ли омеква в отношението си към нея – подкрепя идеите ѝ и я поглъща със същите онези пронизващи очи. А всичко това просто възпламенява невроните ѝ.

Но когато идва моментът да действа и да рискува сърцето си, единственият въпрос, който има значение, е: Какво би направила Бий Кьонигсвасер?

Лично аз намирам книгите на Али Хейзълууд са свежи, тъй като въпреки че са от романтичния жанр, не напрягат. Главните герои пък са забавни, мили и сладки. А също така читателят научава и нещо ново, свързано с някоя от науките. В този случай с невронауката, за която ми бе доста интересно да чета.

Бий се различава от повечето си колеги със своите лилава коса, пиърсинги и татуировки. Може едновременно да се забавлява и шегува и да разказва най-различни факти за невронауката и Мария Кюри, а голямата ѝ страст са котките. С амбициите и упоритостта си тя желае да се развива в професионален план и е повече от доволна, когато разбира, че ще е ръководител на проект за НАСА. С образа на Брий се набляга на жената сред научните среди и как трябва да се труди постоянно, за да докаже, че е способно колкото мъжете... понякога дори и по-способна. Радвам се, че подобна тема е засегната и че Али Хейзълууд дава доста примери с главната героиня, за да покаже как се държат мъжете първоначално с колежките си и как мнението им се променя, когато видят способностите им.

Замислям се, че авторката не обръща достатъчно внимание на второстепенните герои. И тук визирам асистенката на Бий Росио и близначката на Бий Райке. Двете се споменават колкото да се припомни, че Бий все пак има някакъв социален живот, но през останалото време аз забравях, че те съществуват. Надявах се да прочета сцена, в която Бий и Росио работят заедно, но подобна сцена така и не се появи. Отделно не ми допадна любовният интерес на Росио и колко бързо се развиха отношенията им. Така че това е една от забележките, които имам към книгата.

Колкото и да не останах очарована от второстепенните герои, толкова харесах Ливай. Започнах да му симпатизирам, когато се застъпи за Бий и нейното място в проекта и оттогава не съм спирала. Наистина вярвах, че не харесва Бий, но явно както при всички останали, поведението му ме е объркало. С всеки следващ разговор, който двамата провеждаха, ставаше ясно, че Ливай не е онзи студен мъж, а просто детството му не го е научило да показва правилно чувствата си. Започна да се отпуска края Бий и показава своята мила и сладка страна. Няма как да не направя сравнение между Ливай и Адам (както и между Бий и Олив) и определено харесах героите от тази книга повече, отколкото от „Хипотеза за любов“.

В някои отношения Али Хейзълууд е израснала като писател. Например стилът ѝ на писане е по-добър, главните герои са по-добре изградени и дори секс сцените са описани по-добре. За сметка на това пък не е обърнато кой знае какво внимание на второстепенните герои, а „злодеят“, който се появява в края на романа, е просто ненужен и вкаран колкото да има още някой напрегнат момент, помагащ за сдобряването между героите.

Въпреки тези плюсове и минуси аз се насладих на „Любов и неврони“ и само желанието ми да ѝ се насладя възможно най-дълго ме спря от това да я прочета само за ден. А тези от вас, които се чудят дали е необходимо да са прочели преди това „Хипотеза за любов“, казвам веднага, че не е нужно. Двете книги нямат нищо общо освен приликите в средата, в която се развиват действията, в характерите на героите и в отношенията между тях.

Ревю на „Хипотеза за любов“ - тук.