„Змей закрилник“ от Симона Панова

Вълнувах се за „Змей закрилник“, защото действието се развива в моя роден град и исках да разбера как авторката е комбинирала змейове, лами и самодиви със съдбата на една величествена крепост като „Баба Вида“. Много ми допадна идеята целият сюжет да се позовава на българския фолклор. Самите герои пък са многопластови и със сигурност не са скучни за опознаване (най-вече Йордан). Стилът на писане на авторката също ме спечели, тъй като Симона Панова употребява красиви думи и изрази, с които да изрази идеите си. И именно защото виждам, че има потенциал, знам, че следващите ѝ книги ще бъдат още по-добри.

Историята се разказва от гледните точки на три дами, покрай които се появяват още няколко герои, които аз самата ще спомена. Започвам с Рая - момичето от модерния Видин. Все още ученичка тя прекарва лятото, а и свободното си време, като се вижда с най-добрите си приятели - Лили, Влади и Тони, и заедно чистят сгради и паметници от нарисуваните графити. Определено Рая има избухлив характер и не се притеснява да каже това, което мисли. В същото време обаче е и вярна приятелка, готова веднага да се притече на помощ на някого. Със своето весело и радостно държание Лили успява да развесели приятелите си. А цветната ѝ коса и използването на английски, но леко побългарени, думи я отличават от групичката. Влади възприема Рая като своя сестра и в книгата авторката показва, че е възможно приятелството между момиче и момче. Той обича да се шегува и забавлява, но често може да попадне в някакъв свой меланхоличен момент и да се разхожда из града, търсейки една определена самодива. През по-голяма част от времето Тони замисля нови рими и стихове и често говори за умрели философи и писатели. Почитател е на мистиката и митологията, което, вярвам, е наследствено. 

Родената в събота Зора е предопределена да се срещне с магията. От малка е очарована от билките и природата на Белоградчишките скали ѝ позволява да се усъвършенства. И на една самодивска поляна среща Пламен. Той е смъртно ранен, но Зора успява да го спаси. Само че залюбена от змей девойка няма бъдеще и за да я спаси на свой ред, Пламен моли самодивите да я направят една от тях. А когато той самият е вграден в „Баба Вида“, тя решава да остане във Видин и се сприятелява с царкинята Вида. Зора нехае за човешките чувства. На моменти дори се държи студено към околните, но това е в природата ѝ на самодива. Съдбата я среща с Влади и донякъде не ми допадна, че той държи на нея и продължава да търси нейното внимание, при все че тя се държи безразлично. В този абзац помествам и персонажа на Йордан, тъй като следващият ще стане прекалено дълъг, а бих искала да си поговорим за този герой, който аз възприемам повече като антигерой, отколкото като злодей. Първото впечатление за него е, че е нахален циник. Всичко, което прави, е за неговия собствен интерес. Хитростта, лукавостта и прозорливостта е наследил от баща си и не се притеснява да ги използва. И въпреки тези му черти аз го харесвам и към края на „Змей закрилник“ дори му симпатизирах.

Стигнахме и до моя любим герой - Вида. От анотацията става ясно коя е тя и поради тази причина няма да споделям миналото ѝ. Като човек, израснал с тази легенда, ми стана много приятно, че авторката я е използвала за основа на своя роман. Постъпката на Вида (да вгради някого в „Баба Вида“) в началото ме изненада и възмути. Но я разбирам. На първо място тя е владетел и прави жертви в името на народа си. Тук трябва да издам един спойлер и да споделя, че Вида и сестри ѝ са проклети да се превръщат в лами и това е разковничето царкинята да живее толкова години. По този начин Вида продължава да бди над града и жителите му. Огромна помощ ѝ оказва самият Пламен, който с годините се привързва към крепостта и с удоволствие би продължил да ѝ бъде закрилник (този последен факт ме озадачава, защото колкото ѝ да е приятно това занимание, все пак си вграден в нещо, но това е Пламен). За разлика от брат си Йордан Пламен е добряк. Винаги усмихнат и позитивен той би предпочел да се жертва в името на всеобщото благо.  

Въпреки че има много герои, аз успях да изградя връзка единствено с трите главни героини - Рая, Зора и Вида. Останалите възприемам по-скоро като второстепенни. Разбира се, всеки има свой специфичен характер и изигра ролята си в романа, но аз опознах най-добре тези дами. Ако сте почитатели на българските митове и легенди и ви вълнува действието да се развива край крепостните стени на „Баба Вида“ и край река Дунав, вярвам, че ще се насладите на „Змей закрилник“.