Първото ревю за новата година е посветено на книгата, с която приключих 2022г. Посветих целият декември на нея, защото имах доста планове и знаех, че няма да мога всеки ден да чета от този обемен роман или както казвам аз, от този туч. Ревюто ще е с една идея по-кратко от тези на останалите книги от поредицата, защото няма да наблягам на всички главни герои, а само на по-важните. Излишно е да предупреждавам, че ще има СПОЙЛЕРИ. 

Ако не броим „Сияйни слова“, за пореден път действието в първите сто-двеста страници ми вървеше бавно. Така и не мога да разбера това на какво се дължи, имайки предвид, че не държа на битки и разкрития още в началото. След това обаче се потопих в познатия Рошар и събитията около главните герои. Радвам се, че въпреки кратките си сцени, част от Вестителите се появиха, защото аз харесвам, когато боговете и техните приближени участват дейно в сюжета. Харесах Аш и се надявам Брандън Сандерсън да не промени решението си тя да е една от главните герои във втората половина на поредицата. Призрачната кръв също имаше по-голямо поле на изява и Мраизе разкри някоя и друга тайна. И тук е редно да кажа, че в „Ритъмът на войната“ има много повече препратки към останалите книги от Космера, така че ако не сте ги чели, направето го преди да започнете тази. 

Тук, за разлика от предишните герои, в центъра на историята не седи един от основните главни герои. Затова пък образът на Навани се разви доста. До този момент не бях много привързана към нея, но благодарение на нейните глави, успях да я опозная още по-добре. В крайна сметка Навани освен кралица и съпруга на Далинар, е и майка, загубила едно от децата си, и учен, който иска да открива нови неща. Затова и ми бяха интересни експериментите, които провеждаше, както и зараждащото се познанство с духчето на Уритиру - Брата (с две думи е еквивалент на Отеца на бурите и Нощната пазителка). В този ред на мисли на моменти ми доскучаваше от сухата информация, свързана със Светлините и Ритъма, но пък се разбра какво точно означава Ритъмът на войната. Друго, което главите на Навани показаха, е, че е възможен съюз между хората и певците/Слетите, ако двете страни имат общи интереси и не искат да воюват помежду си. 

Шалан е един от любимите ми герои от поредицата. Миналото ѝ е изпълнено с трагедии, но е намерила начин да не мисли за тях. До един момент, в който всичко ѝ идва в повече и създава два образа - Воал и Сияйна. Всеки от тях поема контрола в зависимост от дадената ситуация и едновременно първите две са колкото част от Шалан, толкова и отделни личности. Радвам се, че с помощта на Адолин, който продължава да е любящ, всеотдаен и подкрепящ, Шалан най-накрая прие, че не е виновна и че е достойна да бъде обичана, като не е нужно да се представя за други. Именно в нейните глави се споделят тайни на Призрачната кръв и знаете ли какво, не бих се изненадала, ако тя и Адолин тръгнат да пътуват из Космера с това нейно любопитство. 

Отново ще предупредя за СПОЙЛЕР, защото искам да кажа малко повече за Зло или Одиум - сигурна съм, че в следващите книги ще се използва този превод (между другото въпреки че не съм чела досега оригиналните книги, трябва да кажа, че българският превод в някои отношения е зле). Много добро решение на Сандерсън да смени Носителя на Одиум. Рейз в продължение на хиляди години е бил Отломък и смятам, че вече не можеше да взима толкова рационални решения. Докато Таравангян ще се води от желанието си да бъде герой и да спаси всички. Харесвам го, но се надявам да не стига до крайности и да се бори срещу порива на омразата.

Продължавам със спойлерите и в този абзац ще споделя повечето препратки към другите планети в Космера. В лекциите на Навани се обясняват ефектите на металите, от които са изработени фабриалите, и има много прилики с аломантията в Скадриал; в бележките на Иалаи се споменават Налтис, Скадриал и Талдаин; в Духовната сфера Амбиция, Милост и Одиум се сблъскват, което е пагубно за Треноди; Шалан използва сеон от Сел, за да разговаря с Мраизе; на Рошар има пясък от Талдаин; червеното пиле, както го определя Крадла, и зеленото на Мраизе са Авиари от Първия от Слънцето (те се появат в предишни книги) и почти сигурно е, че Келсайър е водачът на Призрачната кръв. 

Няма да си кривя душата, радвам се, че след „Ритъмът на войната“ ще имам бая време, за да може информацията да отлежи в главата ми и да се разровя из света на теориите или иначе казано из форумите, докато петата книга излезе. Тези дни получих „Tress of the Emerald Sea“ - първата новела от тайните проекти на Сандерсън. Надявам се скоро да излезе и българският превод на „Изгубеният метал“ - последната книга от „Мъглороден“ ера 2. Също така останалите тайни новели ще излязат през следващите месеци и не случайно 2023г. се води „годината на Брандън Сандерсън“. В този ред на мисли, почивка от автора няма да имам, което мен ме радва. 

За втора поредна година ви представям категориите в reading challenge. Различното обаче е, че всеки, който се включи, участва в раздаванка, която ще се проведе през декември. Тя включва книга и още няколко други книжни подаръци. Още не съм измислила подробностите, но дотогава ще следя кой взима участие. Няма значение дали ще отмятате всеки месец по една категория или няколко наведнъж, нито пък дали книгите ще са на български, или на друг език. Важното е да се забавлявате, да бъдете креативни и дори да излезете от книжната си зона на комфорт. А сега нека ви представя темите и предложените романи от мен. 

книга, издадена през 2023г. - някои издателства започнаха да споделят кои книги ще издадат в началните месеци, но лично аз все още не съм си набелязала роман.

книга със семейни тайни - веднага се сещам за „Порцеланова кукла“ от Кристен Лъш, тъй като точно с нея започнах новата година. „Малибу в пламъци“ от Тейлър Дженкинс Рийд също може да е в тази категория, защото разказва за семейството. „Мексиканска готика“ Силвия Морено-Гарсия разкрива зловещите тайни на едно семейство, „Брадовчедите“ от Карън Макменъс също е подходяща, както и „Тайната на Диор“ от Наташа Лестър. 

книга със собствена писменост - повечето такива книги са от фентъзи жанра. Затова ви давам като предложения „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ от Толкин, „Игра на тронове“ и цялата поредица от Джордж Р. Р. Мартин, поредицата „Летописите на Светлината на бурята“ от Брандън Сандерсън, но ако искате да се запознаете с творчеството му, по-добре започнете с не толкова обемна книга като „Елантрис“. Сетих се и за „Дюн“ от Франк Хърбърт, който е научно-фантастичен роман. Ако сте чели тези романи, съвсем спокойно може да си изберете такъв, в който има само няколко измислени думи.

книга, отлагана от дълго време - тази категория зависи изцяло от вас. Аз съм си набелязала „Където пеят раците“, „Верига от желязо“, „Лейла“, „Мастиленият лабиринт“ и „Магически мистерии“ от Нийл Патрик Харис. 

книга, избрана само по анотация - нямам подобна книга в момента и затова ще се ходи до книжарницата. Но през последните години „Превъплащения“ от Алекс Ландражен, „Корона от корал и перли“ от Мара Ръдърфорд, „Кралят на моста“от Даниел Л. Дженсън, „Всички звезди и зъби“ от Адалин Грейс и „Игри на наследство“ от Дженифър Лин Барнс по този начин са добавени в библиотеката ми.

книга, преразказваща приказка/мит - „Пандора“ от  Сюзън Стоукс-Чапман, „Цирцея“ от Маделин Милър, „Ариадна“ от Дженифър Сейнт, „Сърцето на вещицата“ от Дженевийв Горничек, „Дъщерята на лунна богиня“, която трябва да излезе тази година на български, „Милувката на мрака“ от Скарлет Сейнт Клеър, „Позлата“ от Рейвън Кенеди и книгите на Кейти Робърт.

книга, вдъхновена от сериал/филм - По-точният термин е „новелизация“ и тук се порових из интернет и попаднах на тези книги, които са издадени на български език: „Емили в Париж“ от Катрин Каленгула и „Riverdale: Извън града“ от Микол Остоу. Дори книгите за Дисни героите може да се включат тук, ако ви се чете нещо подобно, или пък комикси на популярни филми. В този ред на мисли изд. „Егмонт“ е издало две книги за „Красавицата и Звяра“ - „Красавицата и Звяра: Историята от филма“ и „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ (от Дженифър Донъли). В интернет може да попаднете на повече новелизации, но те са на английски език. 

книга, развиваща се в училище/университет - „Смъртоносна академия“ от Наоми Новик, „Легендородни“ от Трейси Деон, „Деветият дом“ от Лий Бардуго, „Случаят с третата сила“ от Цветина Цолова, книгите на Карън Макменъс и „Ace of Spades“ от Фарида Абике-Лимиде, която ще се издаде от изд. „Егмонт“.

книга, свързана с паранормалното - „Случаят с третата сила“ от Цветина Цолова, „Змей закрилник“ от Симона Панова, „Открадното“ от Искра Урумова, „Дракула“ от Брам Стокър, „Крещящото стълбище“ от Джонатан Страуд и „Всички шепнещи кости“ от А. Слейтър.

книга, купена заради хубава корица - тук мога да ви кажа кои книги съм си взимала аз. „Любов и неврони“, „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева, „Всички шепнещи кости“, „Шестимата на Атлас“ (вече си я бях набелязала, но българската корица е невероятна) и „Краля демон“ от Синда Уилямс Чайма.

книга, вдъхновена от историческо събитие - всички романи на Рута Сепетис, „Изгубената принцеса“ от Джил Пол, „Тайната на Диор“ от Наташа Лестър, „Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак, „Мрежата на Алис“ от Кейт Куин, „Татуировчикът на Аушвиц“ от Хедър Морис, „Славея“ и „Четирите вятъра“ от Кристин Хана. 

книга, чието действие се развива в любим град - предложенията тук отново зависят от вашите предпочитания. Аз много харесвам Лондон и Единбург, така че ви препоръчвам „Анатомия: Любовна история“ от Дейна Шуорц, „Неделният клуб по философия“ от Александър Маккол Смит, поредицата „Дъблин стрийт“ от Саманта Йънг, поредиците „Адските устройства“ и „Последните часове“ от Касандра Клеър, „Шерлок Холмс“, „Бриджъртън“, „Момичето от влака“ от Паула Хоукинс и „Рубиненочервено“ от Керстин Гир.

За много години! Пожелавам ви една ползотворна година, изпълнена с добри книжни попадения, незабравими моменти и пътешествия, по време на които да съберете скъпоценни спомени. В началото на новата година няма как да не погледна назад и да направя книжна равносметка за изминалата година. А в този блог това стана традиция - линк тук към миналогодишния пост.

През 2022г. съм прочела 63 книги, което е 13 повече отколкото си бях поставила за цел, и те се равняват на 28, 419 страници. Най-късата прочетена книга е новелата на Бранъдън Сандерсън „Душата на императора“ с 144 стр., а най-дългата е отново на Сандерсън „Ритъмът на войната“ със своите възхителни 1, 312 стр, която я прави най-обемната книга, която до момента съм чела. Най-популярният роман е „Властелинът на пръстените“, който, за съжаление, на мен не ми допадна и остана непрочетен. Виждате каква ирония. Най-непопулярна е „Змей закрилник“, но аз ви я препоръчвам, ако ви се чете нещо от български автор, вдъхновено от видинска легенда. Средният рейтинг, който съм дала през 2022г., е 3.7 и той е още по-нисък от миналогодишния, тъй като се придържах да давам по-реални оценки.