„Да изпредеш зората“ от Елизабет Лим

В новия си роман Елизабет Лим разширява вселената си, в която митовете и магическите приказки се оказват реалност. „Да изпредеш зората“ се развива на запад от кралство Киата, познато ни от „Шест алени жерава“. Опознаваме континента Агория, част от който е А'ланди – империя, съветвана от господаря чародей. В нея това е почтена титла и въпреки че не всеки е почитател на магията, чародеите не се възприемат като зли създания. Разбират отговорността, която те носят, и ги уважават. Малцина обаче разбират тежестта, носена от клетвата.

Семейство Тамарин произхожда от дълъг род шивачи и Майя не прави изключение. От малка тя се научава да шие и прекарва години в усъвършенстване на уменията си. Познатото усещане за бодовете ѝ предлага утеха и спокойствие, когато е разтревожена. Когато научава, че ще има съревнование за нов кралски шивач, тя се предрешава като момче, взема семейните ножици, подарени от нейния баба, и заминава за столицата. Не след дълго получава невъзможна задача – да създаде трите рокли на богинята Амана, създала познатите ни ден и нощ. Още с първата глава личи, че Майя е трудолюбива, мила и всеотдайна към семейството си. Самата тя не се определя като смел човек, но ходът на историята я показва именно като такава личност - сама заминава за имперския дворец, за да помогне финансово на баща си и брат си, през цялото време изпитва страх да не я разкрият, че е момиче, а след това тръгва в търсене на митологични предмети.

По време на пътуването Майя е придружавана от Идън - господаря чародей, който ѝ разкрива, че във всяка приказка има доза истина. Той разпознава у нея същата форма на уловеност в капан и непримирим дух - тя е ограничена от обществените норми, а той – от магическите си окови. Така тяхната връзка се развива постепенно - от първоначална мнителност и закачки към дълбоко уважение и любов, където той я възприема като пълен и равнопоставен партньор. Приятно изненадана останах от романтичната нишка между Майя и Идън, защото е много по-ясно изразена и емоционална спрямо тази на Шиори и Такан в „Шест алени жерава“. Химията между тях се гради върху споделена болка, взаимно разкриване на най-дълбоките страхове и подкрепа.

Естествено, бях много любопитна за трите рокли на Амана. За тяхната направа трябва да се съберат смеха на слънцето, сълзите на луната и кръвта на звездите. Тези магически вещи са много интересни за проследяване, защото зад тях се крие още по-интересен мит. Богът на крадците твърдял, че може да открадне децата на Амана - слънцето, луната и звездите. Успял да залови първите две лесно, но звездите го затруднили. Най-накрая уловил същността, когато стрелял по тях и кръвта им започнала да се стича от небето. Амана била толкова разгневена, че погребала света в мрака. Въпреки че по-късно богът на крадците върнал откраднатите деца, Амана не се укротила и затова кралския шивач бил помолен да направи подарък на богинята. Били използвани отломки от трите деца и така трите рокли се появили на бял свят. Амана простила злодеянието и върнала светлината, но само през първата половина на денонощието заради използването на тези отломки. 

„Да изпредеш зората“ е красиво и приказно фентъзи, което с лекота оплита нишките на фолклора, смелите избори и искрените чувства. Елизабет Лим за пореден път доказва майсторството си да създава живи светове, в които всеки бод носи история, а всяко решение има своята цена. Към края на романа и в самата му развръзка ясно започва да се усеща онази фина вързка, обединяваща целия цикъл „Легенди за Лор’ян“ и прави света още по-плътен и завладяващ.

Ревю на „Шест алени жерава“ - тук.

Ревю на „Сияйно проклятие“ - тук.