„Шест алени жерава“ от Елизабет Лим

Шиори'анма, единствената принцеса на Киата, има тайна. Във вените ѝ тече забранена магия. Тя успява да я прикрива добре, но в утрото на годежа ѝ нещата излизат от контрол. Отначало Шиори е доволна, че е пропуснала нежелания годеж и е отложила сватбата, но така привлича вниманието на мащехата си, Райкама.

Райкама, която също е магьосница, прогонва младата принцеса и превръща братята ѝ в жерави, като предупреждава Шиори, че ако проговори за това, с всеки изречен от нея звук един от братята ѝ ще умира.

Сама, бедна и безгласна, Шиори тръгва да търси братята си и разкрива мрачен заговор за превземане на трона. Само тя може да спаси кралството, но за да го стори, трябва да разчита единствено на една хартиена птичка, на един непостоянен дракон и на младежа, за когото е отказвала да се омъжи. И трябва да приеме магията си, която цял живот се е учила да потиска – каквото и да ѝ струва.

Това е първата ми среща с Елизабет Лим и още с първите страници останах впечатлена от стила ѝ на писане, описващ интересни герои, магически места и вкусни храни. Преплитащата азиатска митология с преразказа на „Дивите лебеди“ дава основите на разнообразен фентъзи свят.

Магията в Киата е забранена. Кръвникът има възможността да освободи демоните, които са затворени в планината, и да върне магията в империята. Това е причината повечето магьосници да бъдат убивани преди да навършат пълнолетие. Характерното за кръвника е, че може да отдаде част от душата си в неодушевен предмет и по този начин да създаде нов живот. В дълбините на морето Тайджин е кралството на драконите, които не отговарят дори пред боговете. Те са хитри и жестоки същества, помагащи на хората само ако имат изгода. Тяхната магия се крие в перлата им. Дадат ли част от перлата си на човек, той получава магически способности.

Като част от императорското семейството Шиори расте на воля. Прави пакости и се закача с по-големите си братя. Растейки, тя се превръща в остроумна принцеса, която обича да се забавлява и да твори. Често не се съобразява какво говори и дали би наранила някого с думите си. Въпреки тези си минуси Шиори всъщност е една лъчерна и добра личност, която би направила и невъзможното, за да помогне на хората, които обича. Например, заема се да развали проклятието, хвърлено върху нея и братята ѝ. В продължение на месеци е принудена да не изрича нито една дума и всеки потиснат стон на болка, отчаяние или радост е една малка крачка към каляването на принцесата. Научава се на трудолюбие, кураж и смелост и сама осъзнава колко разглезена и на моменти повърхностна е била.

Вярвам, че Райкама заслужи да я спомена в ревюто, за да обърна внимание на ролята ѝ като доведена майка. Въпреки проклятието тя обича децата на съпруга си. Самата Шиори споделя, че е имала топли отношения с нея, когато е била дете, а принцовете не казват лоша дума за Райкама. Съпругът ѝ я обича, уважа и цени заради лоялността и мъдростта ѝ. Драконът Серо е заинтригуван от Шиори и затова ѝ предлага да я обучи на магия.

Няма как да не спомена и принц Такан, който с проявената щедрост, справедливост и любезност към Шиори печели сърцето ѝ. Може и да е роден за наследник на рода, но душата му е творчески настроена. Прекарва свободното си време в рисуване, пеене и четене на поеми. Внимателно премисля положението преди да действа и е готов първо да изслуша преди да прибърза със заключенията. Тази негова внимателна страна обаче изчезва, когато стане въпрос за семейството му или Шиори и на първо място поставя тяхната безопасност.

Лично аз нямам забележки към романа. Само и единствено, че не я прочетох по-скоро. Информацията за света и героите се дава плавно и това позволява ориентирането в света също да става постепенно и объркването да е минимално. „Шест алени жерава“ не само е забележителен фентъзи роман, но и засяга темите за семейството, себеизрастването и отказът от борбата срещу неправдата.