„Две преплетени корони“ от Рейчъл Гилиг

Невъзможната мисия на Елспет, която трябва да събере Картите на Провидението, е към края си. Остава ѝ само една карта – Двойката Елши, и тя се намира извън нейния обсег.

Ако иска да я намери преди Слънцестоенето и да спаси Кралството от отровата на тъмната магия, младата жена трябва да поеме на пътешествие отвъд мрачната гора, която обгражда Кралството. А там се крие нещо далеч по-опасно от ужасите, дебнещи в мъглата.

Единственият, който знае пътя към Картата, е Кошмара. Чудовището, което живее в сенките на съзнанието на Елспет. Тя му дължи живота си. Той вярва, че времето за разплата е настъпило.

С „Кралят пастир“ си припомних колко е приятно да чета дуологии - няма ненужни сцени, драми и проблеми. Не забравям героите и техните цели.

Героите, играещи второстепенни роли в „Един тъмен прозорец“, сега излизат на преден план. Айони винаги е била истинска в емоциите, които показва, и делата, които извършва. Нейната душа е добра и заради това иска да помага на всеки в нужда. Това е и причината да се съгласи да се омъжи за престолонаследника на Блъндер. Преди да пристигне в замъка тя често е усмихната и жизнена и с честността си печели одобрението на околните. Картата на Девицата обаче ѝ отнема способността да чувства истински. Става по-сдържана и хладнокръвна, но дълбоко в себе си е старата Айони. Малките ѝ сърдечни жестове и очите ѝ показват на принца, че не е късно да спрат действието на Девицата.

За да оживее, Елспет се съгласява Кошмара да излезе от тъмнината на съзнанието ѝ и да поеме контрола над ума ѝ. Така тя минава на заден план и развитието ѝ като персонаж спира. Благодарение на Елспет обаче навлизаме в спомените на Краля Пастир и научаваме как са създадени Картите на Привидението, какви са били отношенията му със семейството му и как е бил предаден от приятел. Постепенно Емъри Пърсивал Таксус се превръща в Краля Пастир, а накрая и в Кошмара. Връзката между него и Елспет е толкова специална, защото той я приема като дъщеря. Грижи се за нея и я защитава така, както навремето не е направил с биологичните си деца. Същевременно Гарвин тръгва на пътешествие в издирване на Двойката Елши. По пътя той се замисля и преосмисля позицията си на капитан. Готов е да жертва себе си, за да може любимите му хора да оцелеят. Но също като гарвана, Гарвин е интелигентен и прозорлив и няма лесно да се откаже от живота.

Никой не знае какво е преживял Бряст като малък - как по-големият му брат го е малтретирал, за да го „подготви“ за болката, която картата на Косата причинява при по-дълго използване. Той обаче се изправя пред нея и вместо да стане зъл и жесток като семейството си, прекъсва порочния кръг. Отказва да използва Косата върху невинни хора, за да им пречини страдание, но стане ли въпрос негов скъп човек да бъде наранен или заплашен не се колебае да извади картата. С всеки набег срещу Короната показва колко непокорен, справедлив и лоялен е той. Качества, достойни за един крал.

Признавам, че много ми хареса идеята романсът между Гарвин и Елспет да бъде изместен от този на Бряст и Айони, защото по този начин успях да опозная още по-добре последните двама. Миналото на Кошмара се разкри и се разбра какво е жертвал, за да създаде Картите. Единствените минуси са, че в средата на книгата имаше някаква монотонност и чаках нещо да се случи. Отделно се обърквах, когато главите на Елспет бяха в единствено число, а тези на останалите герои – в трето.

В заключение ще напиша, че истински се насладих на дуологията. Ако ви се чете интригуващо фентъзи с многопластови персонажи, вярвам, че дуологията „Кралят пастир“ е за вас.

Ревю на първата книга - тук.