„Един тъмен прозорец“ от Рейчъл Гилиг

Всеки път, когато започна интригуващо фентъзи, си припомням защо обичам толкова много този жанр. В „Един тъмен прозорец“ има от всичко - магия, мистерия, интриги и любов. Рейчъл Гилиг създава свят, в който мъглата е подчинила на волята си хората в кралство Блъндер. Магията е забранена, но нищо не може да я спре и идва под формата на инфекция. Който оцелее от заразата, получава магически способности. В Блъндер нищо не е безплатно и всичко се гради на сделки. Следователно в замяна на дарената магия, хората започват да дегенерират. Повечето от тях умират, но има и изключения. Винаги. 

Едно от тези изключения е Елспет Чашкодрян, която на девет годишна възраст се разболява от треската и близките ѝ очакват, че скоро ще загине, но тя оцелява. И по-странното е, че няма видими магически сили и дегенерация. Истината обаче е, че магията ѝ е да попива същността на Картите на Провидението. Така се появява Кошмара в главата ѝ, а с всеки път, в който го помоли за помощ, той става по-силен и в даден момент изцяло ще превземе нейното съзнание. Това е нейната дегенерация. Елспет обаче не се отчайва, а решава да се бори, защото веднъж е оцеляла. И ще го направи още веднъж. Тя притежава силна воля и неведнъж я показва и доказва. 

Елспет има сложна връзка с Кошмара - съществото, с което дели своя ум. Прокрадва се в сенките и се поява само при нужда. Той е потаен, сприхав и заядлив, но цял живот предпазва Елспет от опасностите. Със сигурност го прави от лична изгода, но вярвам, че за всички тези години е развил някаква привързаност към нея. Кошмара неведнъж изразява омразата си към семейство Офика и аз подозирах кой всъщност е той, така че не се изненадах от разкритията за личността му. Те обаче дават ясна причина за ненавистта му. Надявам се във втората книга да имаме възможността да го опознаем повече и да научим от първа ръка какво точно се е случило в миналото. 

Капитанът на Дестриерите би трябвало в момента, в който открива, че Елспет е заразена, да я предаде на краля. Гарвин Тис обаче не го прави, а ѝ предлага сделка - да им помогне да открият всички Карти на Провидението, като по този начин ще спасят народа на Блъндер. Гарвин е обвит в мистерия образ и интересът към него се засилва в момента, в който се разбира, че повечето Карти на Провинението не му влияят. Гарвин не притиска Елспет да му сподели тайните си и проявява разбиране в не една странна и сложна ситуация. Почитателка съм му, но все още не мога да кажа, че е един от любимите ми мъжки персонажи.

„Един тъмен прозорец“ изпъква с множеството второстепенни герои, които доразвиват сюжета. На първо място е братовчедката на Елспет. Айони е открита личност, която винаги е усмихната и позитивна. Не се притеснява да изрази гласно мнението си, но по такъв начин, по който хората да я обикнат още повече. Принц Ренелм (Бряст) Офика, вторият син на краля, е до болка предан на хората, които са го отгледали. Със своята сприхавост и мнителност към Елспет в началото не знаех дали ще е от добрия отбор, но в последствие много ясно се вижда колко отдаден е на каузата Бряст и как не би се спрял пред нищо, за да успее с мисията им. Джеспир е единствената жена Дестриер и като такава отдавна се е доказала в стратегическите и бойните си умения. В нейно лице Елспет открива нова приятелка и двете си пазят гърба във всяка битка. 

В началото определено се губех в цялата магическа система с Картите, които са вдъхновени от Таро, но хубавото е, че авторката дава на късове информацията. Допадна ми, че има някаква цена, която трябва да се плати за магията. По този начин обстановката е по-тъмна и опасна, с което да се поддържа готическата атмосфера на историята. Също така харесах намека, че рода Тис може да са наследници на Краля Пастир и ако това се окаже вярно, ще е доста интересно да се проследи политическата обстановка в романа.