„Рапсодия“ от Лаура Таласа

Сирената Калипсо Лилис има чудесната професия на свръхестествен частен детектив, която ѝ позволява да използва силите си за любимото си хоби – да наказва лоши мъже за злите им дела. Ала като всяка сирена, над която тегне проклятие, Калипсо има минало, в което дебнат мрачни сенки и виещи призраци. Всички те са на показ, усукани на ръката ѝ под формата на гривна с безброй мъниста – всяко от тях е услуга, която тя е поискала от загадъчния, митологичен Търговец. Всеки знае, че за тези услуги се плаща скъпо … и цената няма да ти хареса.

Цели седем години обаче той не е потърсил Кали за отплата. До деня, в който сирената заварва загадъчния Търговец в леглото си, лепнал си лукава усмивка и готов да събере дълговете си. Първото мънисто пада с признанието, че тя никога не е могла да забрави какво се е случило между тях преди седем години. Второто ѝ струва целувка. Третото…

Търговеца обаче има и друга причина да потърси сирената след толкова време. Нещо зловещо се случва в Земята на феите. Мъжете се изпаряват без следа, а жените се завръщат, потънали в дълбок сън в стъклени ковчези и с деца на гърдите си.

Тази година издателство „Сиела“ избухва с множество интересни фентъзи заглавия и „Рапсодия“ е първото, което толкова ми бе интересно, че не оставих книгата, докато не стигнах последните страници.

Сирената Калипсо е доста интересен персонаж, тъй като при първата ни среща с нея тя точно е убила пастрока си. Това деяние обаче е направено в самозащита и Кали всъщност не би наранила никого без причина. Даже превръща помагането на беззащитните в своя професия. Сирената в нея често се опитва да вземе превес и желае да контролира, отмъщава и съблазнява, но самата Калисто се опитва да я държи под ключ, защото знае, че сирената омайва грешните хора. Хареса ми, че не е онази смела и независима жена, която се сърди, когато получава помощ. Тя е изстрадала прекалено много и е имала момент на пречупване, но е успяла да го превъзмогне и така да стане по-силна духом.

Преди да продължа с образа на събирача на тайни искам да ви споделя повече за фентъзи елементите в света на „Рапсодия“. Действието се развива в 21. век и в градове като Лос Анджелис, Венеция и Дъблин живеят свръхестествени същества сред хората, които не подозират за тях и техните способности. Лично аз предпочитам, когато е фентъзи роман, да има изцяло непознат свят, но тук този недостатък не ми пречеше толкова много, защото Лаура Таласа е направила компромис, включвайки Другосвят - родното място на феите. И не си представяйте някакви дребни и мили феички - да, има ги и тях, но повечето обитатели са чудновати, опасни и дори двулични. В Другосвят има строга йерархия. Най-силни са Кралицата и Краля на феите, които в момента са в безсмъртен сън. Под тях са четирите кралства - Кралството на нощта, Кралството на деня, Кралството на флората и Кралството на фауната. Интересна концепция, която се надявам да бъде доразвита, защото в хода на историята се срещаме с Карнон, Повелителя на животните, и неговите поданици, които са доста интересни на външен вид.

За целия свръхестествен свят Търговеца е безмилостен събирач на тайни и хладката му ярост е съсипвала безброй животи. Ясно поставя граници с клиентите си и не ги прекрачва. До появата на Калисто, която бавно си проправя път към сърцето му и която е първата, която вижда добрата му страна. Много добре е запозната с методите му на работа и тъмната му страна, но имайки предвид, че и тя притежава тъмнина, не се страхува от него. Всъщност Търговеца се превръща в неин спасител и първи най-добър приятел. Човек, който никога не я съди и винаги я подкрепя и защитава. Харесах връзката им, защото и двамата са имали и продължават да имат трудности, но виждат подкрепа и разбирателство в отсрещния човек. Опитват се да бъдат искрени не само един към друг, но и към себе си относно чувствата, които изпитват.

Има ли в „Рапсодия“ клишета? Пълно е с тях! Като се започне с лошото момче, което има добро сърце само за любимата си, и се стигне до сродните души, за които главната героиня си е нямала и на представа. Със сигурност има какво още да се желае от нея - по-голяма дълбочина в образите на героите и повече от Другосвят и неговите обитатели с магическите им способности. Това обаче очаквам да получа в следващата книга и се надявам да е написано по такъв увлекатен начин, че да ме потопи в ърбън фентъзи света на Лаура Таласа.