„И заживели вечно нещастни“ от Стефани Гарбър

След предателството на Джакс, Принца на сърцата, Еванджелин Фокс се заклева, че никога повече няма да му се довери. Тя вече е открила собствената си магия и вярва, че с нейна помощ може да си върне шанса за щастлив завършек, откраднат от Джакс.

Ала ново ужасяващо проклятие я принуждава пак да влезе в крехко партньорство с Принца на сърцата. Само че този път правилата са променени. Джакс не е единствената сила, от която Еванджелин трябва да се пази. Всъщност като че ли само на него може да се довери, въпреки желанието си да го презира.

Вместо любовно заклинание, всяващо хаос в живота ѝ, проклятието цели убийство. И за да го премахнат, Еванджелин и Джакс ще трябва да се изправят срещу стари приятели, нови врагове и магия, която си играе с ума и сърцата. Еванджелин винаги се е доверявала на сърцето си, но този път не е сигурна, че може да си го позволи...

Завръщаме се във Великолепния север, където Еванджелин отново ще трябва да е в екип с Джакс, за да помогне на Аполон. Аз самата имах високи очаквания, защото всички казваха, че „И заживели вечно нещастни“ е по-добра и за пореден път мнението ми, че в поредиците втората книга е най-добра, се затвърждава.

Еванджелин не се отказва от търсенето на лек за Аполон. Напълно наясно е, че отношенията ѝ с принца няма да са същите и сигурно няма да имат общо бъдеще, но тя не може да го остави да страда и да живее в това състояние на сън. Затова приема да работи отново с Джакс, но този път тя е по-внимателна и подозрителна към него. Поставя под съмнения нещата, които ѝ казва, и сама търси истината. Всички опасни ситуации, в които попадна Еванджелин, я направиха по-предпазлива и съобразителна. Продължава да вижда доброто във всеки, наивността ѝ не е намаляла и все още вярва в любовта, но осъзна, че трябва да се бори за нея и да мине през всякакви изпитания, за да я докаже.

Приятна изненада беше появата на вампирския лидер и орисия Хаос. Той желае да премине през Арката на Валор, но мотивите му са неясни почти през цялата книга. Помогна с каквото можа на Еванджелин и на моменти забравях, че той е хищник и не изпитва никакви скрупули да манипулира хората. Дългото му познанство с Принца на сърцата ме караше да се замислям за тяхното минало и откъде всъщност се познават. Оказва се, че спомените за младините им са се запазили под формата на небезизвестните приказки от Великолепния север.

Звездата в романа обаче безспорно е Джакс. Може и да нямаме глави от негова гледна точка, което за мен е голям пропуск, но мистериозният му образ с всяка изминала глава бавно се разкрива. Налице са познатите ни упоритост и пресметливост, които са запазена марка на Принца на сърцата. Разкрива се как той е планувал цялото идване на Еванджелин във Великолепния север и нейната роля в отварянето на Арката на Валор. Това, което не е предвидил, са чувствата, които изпитва към нея. Със студеното си поведение иска да я отблъсне, но именно ситуациите, в които Еванджелин бе наранена, показваха колко силно я закриля и се страхува за нея.

Стефани Гарбър продължава в същия приказен стил да ни пренася в сюжета, който със сигурност е динамичен и интересен. Живея за увлекателните и цветни описания на местата, които Еванджелин посети, на дрехите, които облече и вижда, и храната, която опитва. Винаги се интересувам от мистериозни образи и следователно исках да науча колкото се може повече за семейство Валор и се радвам, че Гарбър не ме разочарова и в това отношение.

Финалът е брутален. Въпреки че предварително знаех как ще свърши, изпитах множество емоции - неверие, гняв, тъга. Но и надежда, защото Еванджелин заслужава своя щастлив край и вярвам, че Стефани Гарбър ще ѝ го даде.

Ревю на първа книга - тук.