„Ариадна“ от Дженифър Сейнт

Ариадна, принцесата на Крит, от дете слуша разказите на своята дойка за богове и герои и посреща зората от красивия си дансинг. Под разкошния дворец обаче неизменно отеква тропотът от копитата на нейния брат Минотавър – чудовище, което умилостивяват с кървави жертви.

Когато на острова пристига атинският принц Тезей, за да унищожи звяра, Ариадна съзира в зелените му очи не заплаха, а възможност за бягство. Тя се опълчва на волята на боговете, изменя на своето семейство и на страната си и рискува всичко в името на любовта. Ариадна помага на Тезей да убие Минотавър. Но дали решението ѝ ще доведе до щастлив край? И какво ще стане с любимата ѝ сестра Федра, която остава в Крит?

Хипнотичен, развихрящ въображението и неустоимо магичен, романът на Дженифър Сейнт „Ариадна“ разказва нов епос, който поставя в центъра на историята забравените жени от гръцката митология, устремени към един по-хубав свят.

Израснала съм с всякакви древногръцки митове и легенди и реших, че е време да се запозная с творчеството на Дженифър Сейнт, която черпи вдъхновение от споменатите митове и ги разчупва през своята призма, за да ни ги представи по-различни истории от познатите ни.

Една от множеството дами, засенчени от подвизите на гръцките герои, е Ариадна. Първата половина на детството ѝ преминава в забавления с майка ѝ и сестра ѝ. До момента, в който се ражда Минотавърът. Ариадна се опитва да даде обич и подкрепа на издънката на семейството, което се появява заради неуважението на цар Минос, чиято цена плаща неговата добросърдечна съпруга. Затова, когато се появява Тезей, решава да се опълчи на семейството си и да му помогне. По този начин смелата и храбра част от образа ѝ изпъква и от този момент нататък поставя себе си и своите желания на преден план. А в последствие Ариадна изпълнява още две роли - на съпругата и майката. И тя много добре се справя с тях, защото винаги подкрепя съпруга си и защитава децата си.

Дженифър Сейнт слага женския образ на преден план в книгата си и чрез митовете, които се разказват на Ариадна, показва, че дори невинни жените биват наказани заради мъжките дела. И с напредването на историята героичният образ на Тезей се променя. Показва колко алчен, себичен и безмилостен е всъщност. Живее за странстващите си приключения, при които побеждава различни митологични същества, но и сее разруха. Като негова противоположност се явява богът на виното и плодородието Дионис. Благодарение на него, Ариадна отново започва да се наслаждава на живота. Той винаги е усмихнат, весел и игрив. Неговите последователи се радват на всякакви блага, но идва момент, в който Дионис е заслепен от желанието си всеки грък да се включи в неговия култ. И това му желание му изиграва лоша шега.

Началото на книга ми потръгна мудно и трудно. Увличането на критската принцеса по атинския принц беше прибързано и недообмислено, най-вече при условие че Ариадна бе запозната със съдбата на Скила. Така и не се обясни защо Тезей изоставя Ариадна на Наксос. Приятна изненада бяха главите на по-малката сестра Федра, която от втора дъщеря става атинска кралица. Тя също преминава през доста изпитания и роли. Трябва да се научи как да бъде съпруга на владетел, който се интересува повече от подвизите си, отколкото от управлението на град. Самата Федра обаче е по-добра като кралица, отколкото като майка. Образът ѝ е повърхностен и самата тя, сравнявайки я с по-голямата ѝ сестра, е лекомислена. Затова в даден момент главите ѝ ми станаха безинтересни.

Въпреки забележките ми се насладих на комбинацията от различни митове, които заедно създават история за борбата на жените да се отделят от влиянието на мъжете и да не плащат за чуждите грешки и решения.