„Пламенна“ от Хана Грейс

Когато Ръс Калахан и Аурора Робъртс се сблъскват на купон, една игра на надпиване води до много страстна свалка. Но това е всичко, нали? Аурора не е от момичетата, които остават неканени (или очакват нещо от който и да било мъж), така че си тръгва незабелязано, преди Ръс да е успял да я попита за името ѝ.

Представете си изненадата им, когато се натъкват един на друг още в първия си ден като отговорници в летния лагер. Дотук с надеждата да се измъкват от драмата в живота си, поне за през ваканцията.

Но дните се нижат, а привличането помежду им става все по-силно. Ръс не иска да рискува и да наруши стриктното правило, което забранява връзки между служители в лагера, но за негово съжаление, Аурора никога не си е падала особено по спазването на правила. Дали двамата ще успеят да се научат да съжителстват мирно и спокойно, или страстната им нощ е подпалила огън, който не може да бъде угасен?

Хана Грейс се превърна в един от любимите ми романтични автори, защото създава многопластови герои, чиято връзка се изгражда на споделяне и доверие. Засяга сериозни теми, но ги поднася по един ненапрягащ начин. Отделно не товари читателя с любовни драми, които могат да се разрешат с обикновен разговор.

„Пламенна“ обръща внимание на тихия и съобразителен Ръс. Той предпочита да мълчи пред това да говори, трябва му време, за да се отпусне пред нови хора и не обича да е в центъра на вниманието. Всъщност това са доста общи черти с мен и дори без тях щях да го харесам, защото е толкова сладък, внимателен и мил. Ръс има проблеми с баща си и те са се отразили на самочувствието му. И лятната работа в „Медени поля“ му дава идеалната възможност да стои надалеч от родителите си и да обърне внимание на себе си и нуждите си. Самата Аврора постепенно стига до сърцето му и заради нея той е готов на всичко. Благодарение на разговорите с нея, Ръс осъзнава и признава всичко, което му тежи. Детството му не е било идеално - трябвало е да бъде перфектният син, за да може баща му да не му обръща внимание. Чувства се недооценен и с изминалите години трупа лошите чувства и мисли зад дебели стени, които Аврора пропуква.

В „Ледоразбивачка“ Нейт вече бе приобщен от съотборниците си и се чувстваше удобно в тяхната компания. Ръс обаче все още не чувства напълно на място сред тях - мълчи и стои настрана. Момчетата от хокейния отбор обаче се превръщат в семейството, което той е избрал. Да, минава доста време и има множество вътрешни терзания, но накрая Ръс се доверява на Джей-Джей, Хенри и Роби и споделя за проблемите си. А те не го съдят, а приемат задачата да му покажат, че той си заслужава.

Растейки, Аврора се забърква в какви ли не неприятности, за да привлече вниманието на баща си. В повечето пъти безуспешно. Пред повечето хора показва дивата си и лъчезарна страна, но само най-добрата ѝ приятелка знае колко наранена, объркана и омаловажена се чувства. Има проблеми с отхвърлянето и това е причината никога да не е била в сериозна връзка. Иска да бъде желана от някого и физическите взаимоотношения ѝ позволяват да се чувства приета. Нейната причина да се завърне в „Медени поля“, този път като наставник, е да си припомни единственото място, на което се е чувствала истински щастлива. Желае да се промени и да спре да взима решения, продиктувани от силните емоции, които изпитва от чуждите решения.

„Пламенна“ сменя колежанската обстановка с тази на летния лагер, но отново я има темата за откриването на семейство сред приятели. Отново показва, че един от ключовете за успешна и здравословна връзка е споделянето. Запознанството между Ръс и Аврора започва страстно, но дълбочината на отношенията им се гради постепенно и със споделянето на всяка тайна, криеща се в сърцата им.

Ревю на първа книга - тук.