„Ледоразбивачка“ от Хана Грейс

Анастасия Алън цял живот е тренирала, за да стане част от отбора по фигурно пързаляне на САЩ. На леда от петгодишна, носител на пълна стипендия за колеж, благодарение на постиженията си в отбора на колежа „Мейпъл Хилс“, и с график, който би разплакал и най-амбициозния човек, Стаси има една цел в живота – да победи.

Нейтън Хоукинс никога не се е изправял пред проблем, който да не може да разреши. Като капитан на „Титаните“ на „Мейпъл Хилс“ той знае, че отговорността да задържи хокейния отбор на леда лежи върху неговите рамене.

В резултат на недоразумение фигуристи и хокеисти са принудени да се редуват на пързалката. При нелепа ситуация партньорът на Анастасия е контузен, а Нейт се оказва принуден да смени не само стика си с клин, но и своя страшен треньор с нечий още по-страшен.

Най-накрая успях да прочета и „Ледоразбивачка“, която нашумя и при нас. Много се надявах книгата да ми хареса и се радвам, че се оказва глъдка свеж въздух в този жанр. Определено има по някое и друго клише, но на мен ни направи голяма впечатление, защото други неща компенсират.

За Стаси фигурното пързаляне е целият ѝ живот. Стриктно следва графика си, както и калориите, които приема. Първоначално малко се дразнех на Стаси и нейното държание, но колкото повече я опознавах, толкова повече виждах колко мила, забавна и всеотдайна е тя. Подкрепя приятелите си и се грижи за тях. Дълбочина в нейния образ е детската ѝ травма. Притеснява се, че няма да е достатъчно перфектна и хората, които обича, ще я изоставят, както са направили биологичните ѝ родители. Затова се съобразя с останалите и оставя собстените си желания на заден план. Стаси обаче разбира, че хората, ще я обичат такава, каквато е.

На пръв поглед Арън е чудесен партньор - подкрепящ, разбиращ и професионалист. Само че гледа да изтъква колко добър е той и на моменти опитва да контролира Стаси. И с напредването на история се виждат лошите черти на характера му. убавото на това да си в отбор е, че винаги имаш хора, които те подкрепят и разбират. Нейт няма перфектното семейство, но има перфектните приятели. Харесах повечето хокеисти, но Хенри е този, който спечели сърцето ми. Толкова мил, грижовен и внимателен. Всеки заслужава да има приятел като него.

Нейн няма какво да коментирам. Стана ми симпатичен веднага, а след всяко решение, взето в защита на хокейния отбор, и всяка подкрепа, оказана на Стаси, го харесвах все повече. Смятам, че връзката им е най-добрата изградена, за която съм чела до момента. За тях двамата комуникацията бе най-важна и винаги разговаряха помежду си. Не всеки разговор бе приятен, но така разбираха кой на какво мнение е. Изслушваха се и после взимаха общо решение, като двамата правеха компромиси.

Винаги съм харесвала фигурното пързаляне и ми беше много приятно да чета за тренировките на Стаси, въпреки че можеше да има повече описания. Колебах се между четири и пет звезди, но накрая реших да дам пет, защото ми бе приятно през цялото време да чета „Ледоразбивачка“. Имаше доста забавни моменти и разбира се, взаимоотношенията между главните герои. Ако си търсите нещо ненапрягащо и забавно, книгата ще ви допадне.