„Душа от пепел и кръв“ от Дженифър Л. Арментраут

Велика древна сила се е надигнала. Кралицата от плът и огън се превърна в Древната богиня от кръв и кости – истинската Господарка на живота и смъртта. А битката, която Кастийл, Попи и техните съюзници водеха, едва сега започва. Боговете се пробуждат из Илизеума и земите на смъртните, подготвяйки се за началото на войната. Но когато Попи изпада в стаза, Кас не знае дали това, в което тя ще се превърне след дълбокия сън, няма да му я отнеме завинаги. Тогава получава съвет – нещо, което да прави непрекъснато, докато чака да види красивите ѝ очи, отворени отново:

Говори ѝ.

И той го прави. Припомня на Попи как е започнало всичко, като разкрива неща за себе си, които единствено Киеран знае. Никой обаче не може да предположи как кралството, а и самият Кас, ще бъдат променени, когато тя се събуди.

Признавам, не бях много очарована от идеята за нова книга от поредицата, която вместо да разкаже за събуждането на боговете и битката с Колис преразказва първата книга от гледната точка на Кастийл. Само че, изненадващо за мен, много се насладих на „Душа от пепел и кръв“, която се оказа от онези книги, от които мислиш, че нямаш нужда, но щом започнеш да я четеш, не можеш да я оставиш, докато не я завършиш.

Ако не броим първата и последната глава, реално нищо ново не се научава. В същото време обаче образът на Кас е на показ и читателят навлиза още по-надълбоко в главата му и се изправя срещу проблемите му. Вече знаех какво е преживял и колко трудно му е било да се върне към стария си живот, но тук Дженифър Л. Арментраут разказва още по-подробно за миналото му и какви психически травми му е оставило то. Авторката върна образа му такъв, какъвто го помня - на смелия, твърдоглав и своенравен Кастийл.

Вярвам, че на всеки от нас поне въднъж му се е приискало да разбере какво е мислил и чувствал Кастийл през първите седмици от запознанството му с Попи. И в „Душа от пепел и кръв“ желанието ни се сбъдва. Кас доста сериозно е подценил Попи и всяко нещо, с което тя го изненадва, го кара да се влюбва в нея. Смятам, че това спокойствие и чувство, че я познава отпреди, е породено от факта, че са сродени сърца. Отделно Попи успява да го успокои само с допира си, което не се дължи на дарбата ѝ. Беше приятно да си припомня как започна историята им и колко силна стана любовта им.

Има ли нужда от тази книга? Не мисля. Можех ли да спра да я чета за малко? Абсолютно не. Страница след страница, глава след глава аз четях и четях, защото бях погълната от историята на Кастийл. Може и повечето сцени да ги четях за втори път, но сега бяха разкази от друга гледна точка и даже бях взела „От кръв и пепел“, за да мога да съпоставям споменатите сцени.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на трета книга - тук.

Ревю на четвърта книга - тук.

Ревю на „Сянка в жарта“ - тук.