„Светлина в пламъка“ от Дженифър Л. Арментраут

Истината за плана на Серафина излиза наяве и разбива крехкото доверие между нея и Никтос. Заобиколена от хора, които не ѝ вярват, на нея ѝ остава само да изпълни дълга си. Младата жена е готова да направи всичко, за да унищожи фалшивия крал на боговете, Колис, и да сложи край на тираничното му управление над Илизеума.

Никтос обаче има план. И докато работят заедно, последното, което им трябва, е неоспоримата, изгаряща страст, бушуваща помежду им. Сера не може да си позволи да се влюби в измъчения Древен. Не и когато вижда пред себе си бъдеще, необвързано с нежелана съдба. Но споменът за споделеното удоволствие и непреодолимото желание е зов, на който и двамата не могат да устоят.

И когато Сера осъзнава, че иска да бъде нещо повече от консорт, опасността около тях нараства. Нападенията срещу земите им не спират, а Колис ги призовава в съда, което ги излага на нова опасност. Древната сила на Живота продължава да расте у Серафина, приближавайки я към края на нейното Отсяване. А без любовта на Никтос, тя няма да преживее своето Възнесение. Най-напред обаче трябва да се изплъзнат от лапите на Колис. Времето изтича. И за нея, и за двете царства.

Трябва да призная, че не очаквах „Светлина в пламъка“ да ми хареса толкова много. И да, това се дължеше на факта, че „Войната на две кралици“ (четвърта книга от „Кръв и пепел“) ме остави разочарована и леко ядосана, че авторката явно иска да разтяга локуми, за да напише повече книги от поредицата. Със „Светлина в пламъка“ обаче Дженифър Арментраут показа, че когато има добри идеи и на тях наистина им трябва място, за да бъдат разгънати, нямам нищо против да чакам за още две книги, които за момента трябва да сложат финал на един цикъл от историята за света на Древни господари, богове и простосмъртни.

Серафина се оказва много по-важна, отколкото е предполагала. Не защото притежава въглените на живота, а защото означава нещо за Никтос. Тя трябва да се справи не само със заплахата от Колис, но и с вътрешните си терзания. Цял живот се е възприемала като предмет. Оръжие, което да бъде използвано срещу бог. Авторката показва колко уязвима и отчаяна може да бъде Сера. Но продължава да е силна и решена на всичко, за да защити както човешките земи, така и Земята на сенките. Никога не е получавала право на избор. Сега обаче го има. Сама може да избере бъдещето си и хората, които да присъстват в него. И тя решава да се възползва от свободата си.

В книгата няма толкова много действие и развитие. Но за сметка на това отношенията между Серафина и Никтос се развиват. Никтос вече знае каква е била задачата на Сера, но това не променя химията помежду им. Не променя факта, че двамата държат един на друг и биха направили всичко, за да защитят другия. Всички сме наясно, че въпреки трудностите, срещу които ще се изправят, двамата ще останат заедно. Но е много интересно да се проследи как чувствата им се променят. Сера осъзнава, че освен привличане, изпитва и любов към Никтос. Иска да сподели живота си с него, както му е споделила за трудностите си. А самият Никтос, въпреки че е премахнал кардията си - част от душата му, чрез която се чувства любовта и нейните аспекти, иска да предпазва Сера и да се грижи за нея.

Никтос може и да е Древен бог с невероятна мощ, но също е страдал. За да защити Сера, позволява да бъде тормозен. Прави го за непознато момиче. Момиче, което не заслужава да бъде завличано в игрите на боговете. Друга характерна черта за него е внимателността. Съобразява се с трамвите на Сера и се опитва да не я притиска. Колкото и да харесвам Никтос и Сера и да се наслаждавам на общите им моменти, се надявах да има повече сцени, които да показват дълга му като Древен бог на смъртта. Как душите преминават през Колоните и как избира кои да отидат на добро място и кои - на лошо. Все пак за него се носят всякакви митове в „Кръв и пепел“ и много исках да видя силите му.

Харесах книгата и чакам с нетърпение не само следващата от тази поредица, но и от „Кръв и пепел“. Препоръчвам ви да четете книгите от поредиците в реда на издаването им, защото по този начин информациите от тях се припокриват и няма да има объркване. Обратът в края на „Светлина в пламъка“ е чудесен и е въпрос на време да разберем какво ще се случи със Серафина, Никтос и Колис. Как героите ще се справят със злодея и как събитията от „Плът и огън“ довеждат до тези в „Кръв и пепел“.

Ревю на „Сянка в жарта“ - тук.