Здравейте! Реших да направя по-различен пост, а именно да споделя книги с подобна тематика. Уверявам ви, че всички книги, които ще предложа са четени. 

Ако се интересувате повече за някоя от дадените книги, потърсете я в търсачката.

Макс е 14-годишен ученик, когато за първи път се среща с Лили, артистка на трапец от пътуващ цирк, който всяка година изнася представление в Берлин. Лили е циганка и целият ѝ свят е коренно различен от този на Макс и неговото семейство – всичко от привичките и обичаите им до разбиранията за живота и мястото им в политическия и социален живот на Германия в навечерието на Втората световна война. 

Разделени от избухването на войната, те се срещат отново три години по-късно и тогава приятелството им прераства в любов. 

Но една любовна история между момче, член на „Хитлеровата младеж“, и циганка е невъзможна и обречена на нещастие...

Крайно време е да седна и да напиша това ревю, защото книгата ми допадна, а и има много теми, за които бих желала да изкажа мнение. Дадох пет звезди на книгата, заради емоциите, които изпитах докато я четях. А може би историята ме трогна повече, защото до преди месец учих за Втората световна война (ВСВ) и всичко ми е все още прясно.

Знаете ли, че дори снимките не могат да те трогнат толкова, колкото прочита на дадена книга. Защото съм виждала снимки на хората от концлагерите и държанието на нацистите спрямо тях. Но така и не знаех, че и циганите са били преследвани и колкото и да не ги харесвам, четейки книгата ги съжалявах. 

Всички сме чували за тази война и за Хитлер. Как той вярвал, че арийската раса ще господства над света. И докато едни са хвалили него и управлението му, а младите жени са му пращали любовни писма, други са виждали колко е бил побъркан и как ще повлече родината им надолу. Убивал е хиляди хора само, защото са били от определени раси. Невинни хора са изгубили живота си заради неговата смела и почти невъзможна мечта.

Сара Матиас създава историята си с помощта на две неща - въображението си и историческите факти. Така се появяват главните герои - Лили и Макс. Лили е циганка от сравнително известен цирк, който е семеен бизнес. Точно за това исках да прочета, когато си купих книгата. Винаги съм харесвала цирка, но обичта ми към него се засили след "Нощният цирк", а самата Лили харесах. Тя и семейството ѝ показаха, че не са типични цигани и знанията, които притежаваха надхвърляха тези на някои германци. Лили имаше чисто сърце и винаги помагаше, на когото можеше. Дори в най-тежките моменти не се предаваше и стоеше с гордо вдигната глава. Да, имаше дни, в които не можеше да понася живота в лагера, но те бяха само в началото и не бяха най-лошите.

Беше болезнено да чета за концлагерите, защото показаха несправедливия живот на евреите и другите народности. И всеки път ми ставаше неприятно, когато някой кажеше на Лили, че тя и семейството ѝ са "късметлийци" за това, че не са попаднали в "Аушвиц". Определено не ги тормозеха толкова много и се държаха що годе прилично с тях, но чак късметлийци... Но от друга страна не искам да говоря лошо за германците, защото много от тях са били лъгани и са им тровили умовете.

И ето го Макс - типичен германец. Или донякъде. Също като баща си, той самият не приемаше управлението на Хитлер, но беше длъжен да не споделя мнението си с никого. И точно, защото бе различен Лили се влюби в него, както и той в нея. Една любов, обречена от самото начало. Моментите между тях бяха изненадващо малко. В по-голямата част от книгата те бяха разделени и докато Лили се намираше в концлагера, Макс се обучаваше за войник и благодарение на неговите глави се разбира за обстановката на бойното поле. Как в последните си славни дни германците са си мислили, че са непобедими. През всички тези дни Макс се промени малко или много, но не забрави Лили и любовта си към нея. Остана верен на себе си и в края на книгата беше горд, че я е обичал повече от родината си.

Точно това харесвам в книгите - способността им да пазят събития, които са отминали и да отварят очите на хората. А "Берлинска любовна песен" ме направи емоционална развалина точно заради силните емоции на главните герои и съдбите и страданията на невинните хора.

Ревю на "Сол при солта" - тук.

Когато прилепът го няма, котката танцува. Време е да видим колко точно живота има това котенце...

Две години след като е избягала от гетата на Готъм, Селина Кайл се завръща като тайнствената и баснословно богата Холи Вандърийз. Тя бързо научава, че докато Батман отсъства, изпратен на мистериозна мисия, дясната му ръка Батуинг е останал да държи фронта срещу най-злокобните престъпници. Готъм Сити е готов – готов да бъде поставен на колене. 

Люк Фокс иска да се докаже не само пред света, но и пред себе си. Да покаже, че има нужните заложби да опази града, в който живее, под маската на Батуинг. Той се захваща с новия гост на Готъм – умел крадец, по-ловък и хитър от всеки, с когото някога се е сблъсквал. Някой, който се движи в сенките, грациозен почти като… котка. Когато тя се съюзява със старите му познайници Отровната Айви и Харли Куин, хаосът заплашва да прелее отвъд границата, след която няма връщане назад. С тази Жена-котка може би си е намерил майстора.

За мен Сара Дж. Маас се утвърди като автор доста отдавна, така че чета книгите ѝ като топъл хляб. И не останах разочарована. Сара създава един невероятен персонаж в лицето на Селина Кайл и Жената-котка, а описанията ѝ са поредното нещо, което обичам при нея.

След като две години Селина е прекарала в Италия и се обучава в Лигата, тя се завръща у дома като богата Холи Вандърийз. Но това е само маска. Истинската ѝ цел е да помогне на бедните в Готъм Сити. Сара Маас доста добре се е справила да представи Селина и Холи в различна светлина. Все пак вече има опит. Още от самото начало започнах да симпатизирам на Селина. Момичето е живяло 18 години в гетата на града и благодарение на острия си ум и гъвкавостта си успява да се измъкне. Връщайки се от Италия, тя е усвоила всички техники относно убийствата и боевете, но това която я прави различна от останалите престъпници е, че има съвест и не се страхува от нея. Не знам до колко е противоречив персонажа ѝ, защото до самия край на книгата, Селина имаше ясен план, който на моменти имаше леки промени и пречки, но като цяло протече точно както искаше тя. А може би заради това, че докато беше Селина преследваше един мечти, а като Жената-котка - други и това да кара повечето да смятат, че е противоречива личност?

Люк Фокс е бивш ветеран, който получава посттравматично стресово разтройство и на моменти губи ориентация за света около него. Но не се предава. А продължава да се бори. Люк отраства в богаташко семейство, но родителите му го възпитават да цени семейството си и да не приема всичко за даденост. Моментите, в които изваждаше маската на богаташко хлапе бяха мимолетни и с умисъл. И докато Селина или Холи го опознаваше той показваше истинската си същност - тази на любезен и великодушен мъж, който прави всичко за семейството и приятелите си.

Безспорно едни от любимите ми моменти бяха тези с Отровната Айви и Харли Куин. Двете бяха страхотен екип. Познавам образът на Харли Куин от филма "Отряд самоубийци", но тук авторката се задълбочава както в нейната личност, така и в тази на Айви. За мое учудване Отровната Айви привлече вниманието ми. Изненадах се на самотата и добротата ѝ. Прие Жената-котка моментално за своя партньорка в престъпленията. И на двете престъпнички животът не е бил справедлив и е трябвало да се справят както знаят. Просто едната е попаднала в по-лоша компания. Не може ли Сара Маас да се реши да напише една книга отделно за тях двете и тяхната история? Ех, мечтите са безплатни.

Във всяка една книга от тази поредица, главните герои се борят срещу несправедливостта. Самата аз смятам, че тази тема е доста актуална в днешно време, защото всички знаем, че на тези с парите им се разминава всичко. А доста хора са корумпирани по една или друга причина. "Жената-котка: Крадец на души" е посветена на поредният силен женски персонаж, който без колебание би заявил позицията си и не би се оставил да бъде командван.

"Жената-чудо: Вестител на войната" - тук.

"Батман: Нощният хищник" - тук.

Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета – свещеното укрепление на ловците насенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част отсемейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавноунищожава магьосниците. 

Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за дазабавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никогане са си представяли, че е възможно. 

Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.

Ето и краят на още една поредица... Ако трябва да опиша с една дума книгата, тя ще бъде емоционална. Толкова неща се случиха, които разкъсаха сърцето ми и поради тази причина обичам Касандра Клеър като автор. Бележка след писането на ревюто: Не съм се задълбочавала във важните моменти, за да не издам някой спойлер.  

Започвам с отношенията между Ема и Джулиън. Разбирам защо Джулиън направи онова, което направи, но все пак ми беше толкова странно да чета за този Джулс. Радвам се, че в даден момент се съвзе и разбра какво е извършил. А Ема бе винаги до него. На моменти не разбираше действията му, но го подкрепяше. В Двора на тъмните елфи, в другото измерение и във финалната битка се биеха като отбор и това стопляше сърцето ми. И въпреки всичките си демони, двамата успяха да спасят света на ловците на сенки и да предотвратят проклятието на парабатайската връзка. Няма да са Ема и Джулиън, ако не го направят. И няма как да не съм доволна от крайният резултат - тяхната любовна връзка. Четейки как се държат за ръцете и се целуват пред всички, без да ги е страх, че това е нередно, осъзнах, че не съм ги виждала толкова щастливи в нито една от трите книги.

Все още ми е объркана връзката между Марк, Кристина и Кийрън. Не останах очарована от тяхното решение. Харесвам Кийрън и то много, но или трябваше да ги остави завинаги, или да се откаже от тъмните елфи. Решението, което взеха не ми допадна - по този начин никога няма да бъдат напълно щастливи. Това май е първата любовна "двойка", която няма да харесам. Касандра трябваше да направи така, че Кийрън да намери щастие в лицето на друг, а с Марк и Кристина да си останат приятели. Друго, от което не останах възхитена бе, че всеки път, в който Кристина и Марк стигаха до някъде във връзката си нещо ги прекъсваше и се връщаха там, откъде започваха. В "Повелител на сенките" не успях да опозная Кийрън, но определено тук се бе превърнал в по-добра версия на себе си. Разбра какви злини е причинил на всички и до последно се опитваше да се поправи. Пожертва щастието си заради това да стане крал (теорията ми от предишната книга се оказа вярна), което определено показа, че Кийрън не е онзи егоистичен елф от "Лейди Полунощ".

Дру ми привлече вниманието още в предишната книга. Тук тя все още търси мястото си в семейството, но бавно започнаха да я третират като голяма, защото при ловците на сенки, децата трябва бързо да пораснат. И тя успя да вдъхне респект - освободи невинни хора, включително и консула, а това си е постижение. Колко деца на нейната възраст биха го направили? Болеше ме, когато виждах как Дру се мъчи да се сближи с Тай. Разбираше, че не може да замести Ливи, но се надяваше  да ѝ обърне внимание. И той наистина го направи, но в това имаше пръст Кит. Той успя да създаде връзката между тях, за което Дру му беше изключително благодарна. Още от първата книга Друзила ме спечели със силната си обич към Тави. Имаше моменти, в които се грижеше за него по принуда, но бързо разбра, че в повечето случаи го правеше, защото самата тя го искаше. Винаги в лоши ситуации първата ѝ мисъл бе дали той е добре. В последната битка Тави бе толкова уплашен, че тя реши да остане при него, вместо да отиде да се бие. Ако това не е силна обич, не знам какво е!

Близнаците изчезнаха, когато Ливи умря. Тай е останал сам и въпреки че привидно се справя добре със загубата на близначката си, нещата се оказват по-сериозни. Все пак Тиберий е изгубил другата си половина и никой не може да заема мястото на Ливи. Сама си се спойлнах за едно важно нещо относно Ливи (защото винаги ще се спойлна) и ми беше интересно да разбера как ще стане. Ще ми се Тай по-рано да бе започнал да допуска Дру до себе си, защото самата тя също бе изгубила сестра и това бе възможността да се сближи с по-големия си брат. Кит постепенно се превърна в част от семейство Блекторн. След като научих, че притежава елфическа кръв и е свързан с Първородното дете, Кит се превърна в заинтригуващ за мен персонаж. Радвам се, че бе до Тай в най-болезнените моменти в книгата и му пазеше гърба.

Ако в предишните две книги Хелън участваше частично, то тук играе важна роля. Най-накрая получава възможността да се завърне при семейството си заедно с Ейлийн. Обаче всички са се променили - Тави почти не я познава, Дру поради една или друга причина ѝ е ядосана, Тай почти не ѝ се мярка пред погледа, а Марк има собствени проблеми. Трудно ѝ е отново да намери общ език с децата, но успява. Определено най-трудно ѝ бе с Дру, защото Друзила бе достатъчно голяма да си спомня времето преди Тъмната война и моментите между нея и сестра ѝ и да вярва, че по някакъв начин Хелън ги е изоставила. Но ето, че в даден момент Хелън беше запомнила кой е любимия ѝ чай и колко неспокойна я прави кофеина. В началото Хелън бе много притеснена от идеята как ще се грижи за братята и сестрите си и Института, но с помощта на Ейлийн се пребори с препятствията. Получи уважението на по-голямата част от ловците на сенки и доказа, че може да се разчита на нея. И докато Хелън показваше емоциите си, то Ейлийн бе тази, която ги криеше и избухваше само, когато обидеха съпругата ѝ.

Винаги ще ми е приятно, когато Клеъри и Джейс решат да се притекат на помощ на приятели си. Така ще мога да чета за връзката им и да се наслаждавам на тези прекрасни хора. Онзи ден гледах трети сезон на "Ловци на сенки" и много се ядосах, защото не личеше онази Клеър да е израснала от персонажа си в първи сезон. Яд ме и защото тя отдавна не онова момиче от "Град от кости", а продуценти на сериала я карат да изглежда такава. И кога са ходили във Франция? Осъзнавам, че винаги ще има промени между книгите и филмите/сериалите, но нека да не бъдат толкова големи, а да се придържат към съдържанието на книгите. Точно заради това съдържание са станали популярни! Та да се върна към Клеъри и Джейс от тази книга. Както винаги в тандем и готови да умрат един за друг. И всеки път се радвах, когато Джейс пуснеше някоя шега във важен момент, а Клеъри го поглеждаше с нейния си поглед. 

В Goodreads дадох на книгата 4,5 от 5 звезди, защото имаше някои ненужни сцени, които ако ги нямаше книгата щеше да бъде 600+ , а не 700+ страници. Искам да спомена една от важните сцени в "Кралица на въздух и мрак", а именно, когато Ема и Джулиън се озоваха в Туле. В началото се подразних, защото вярвах, че Касандра разтяга локуми, но истината се оказа по-различна - двамата научиха доста важни неща, които нямаше да разберат, ако не бяха попаднали в другото измерение. Така че го превъзмогнат, най-вече заради сладката сцена между тях двамата.

Определено има още много неща, за които искам да пиша, но ревюто стана прекалено дълго, затова ще спра до тук и ще кажа, че в "Кралица на въздух и мрак" станаха промени - някои за добро, други за зло, но точно, защото Касандра Клеър има свежи идеи, светът за ловци на сенки не спира да изненадва с оригиналност.

Последната книга от поредицата "Тъмни съзаклятия" разказва за едно семейство, което най-накрая се събира, за чистата любов между парабатаите и за жертвите, които трябва да направим, за да може светът на стане по-добър.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на "Истории от академията за ловци на сенки" - тук.