Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета – свещеното укрепление на ловците насенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част отсемейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавноунищожава магьосниците.
Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за дазабавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никогане са си представяли, че е възможно.
Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.
Ето и краят на още една поредица... Ако трябва да опиша с една дума книгата, тя ще бъде емоционална. Толкова неща се случиха, които разкъсаха сърцето ми и поради тази причина обичам Касандра Клеър като автор. Бележка след писането на ревюто: Не съм се задълбочавала във важните моменти, за да не издам някой спойлер.
Започвам с отношенията между Ема и Джулиън. Разбирам защо Джулиън направи онова, което направи, но все пак ми беше толкова странно да чета за този Джулс. Радвам се, че в даден момент се съвзе и разбра какво е извършил. А Ема бе винаги до него. На моменти не разбираше действията му, но го подкрепяше. В Двора на тъмните елфи, в другото измерение и във финалната битка се биеха като отбор и това стопляше сърцето ми. И въпреки всичките си демони, двамата успяха да спасят света на ловците на сенки и да предотвратят проклятието на парабатайската връзка. Няма да са Ема и Джулиън, ако не го направят. И няма как да не съм доволна от крайният резултат - тяхната любовна връзка. Четейки как се държат за ръцете и се целуват пред всички, без да ги е страх, че това е нередно, осъзнах, че не съм ги виждала толкова щастливи в нито една от трите книги.
Все още ми е объркана връзката между Марк, Кристина и Кийрън. Не останах очарована от тяхното решение. Харесвам Кийрън и то много, но или трябваше да ги остави завинаги, или да се откаже от тъмните елфи. Решението, което взеха не ми допадна - по този начин никога няма да бъдат напълно щастливи. Това май е първата любовна "двойка", която няма да харесам. Касандра трябваше да направи така, че Кийрън да намери щастие в лицето на друг, а с Марк и Кристина да си останат приятели. Друго, от което не останах възхитена бе, че всеки път, в който Кристина и Марк стигаха до някъде във връзката си нещо ги прекъсваше и се връщаха там, откъде започваха. В "Повелител на сенките" не успях да опозная Кийрън, но определено тук се бе превърнал в по-добра версия на себе си. Разбра какви злини е причинил на всички и до последно се опитваше да се поправи. Пожертва щастието си заради това да стане крал (теорията ми от предишната книга се оказа вярна), което определено показа, че Кийрън не е онзи егоистичен елф от "Лейди Полунощ".
Дру ми привлече вниманието още в предишната книга. Тук тя все още търси мястото си в семейството, но бавно започнаха да я третират като голяма, защото при ловците на сенки, децата трябва бързо да пораснат. И тя успя да вдъхне респект - освободи невинни хора, включително и консула, а това си е постижение. Колко деца на нейната възраст биха го направили? Болеше ме, когато виждах как Дру се мъчи да се сближи с Тай. Разбираше, че не може да замести Ливи, но се надяваше да ѝ обърне внимание. И той наистина го направи, но в това имаше пръст Кит. Той успя да създаде връзката между тях, за което Дру му беше изключително благодарна. Още от първата книга Друзила ме спечели със силната си обич към Тави. Имаше моменти, в които се грижеше за него по принуда, но бързо разбра, че в повечето случаи го правеше, защото самата тя го искаше. Винаги в лоши ситуации първата ѝ мисъл бе дали той е добре. В последната битка Тави бе толкова уплашен, че тя реши да остане при него, вместо да отиде да се бие. Ако това не е силна обич, не знам какво е!
Близнаците изчезнаха, когато Ливи умря. Тай е останал сам и въпреки че привидно се справя добре със загубата на близначката си, нещата се оказват по-сериозни. Все пак Тиберий е изгубил другата си половина и никой не може да заема мястото на Ливи. Сама си се спойлнах за едно важно нещо относно Ливи (защото винаги ще се спойлна) и ми беше интересно да разбера как ще стане. Ще ми се Тай по-рано да бе започнал да допуска Дру до себе си, защото самата тя също бе изгубила сестра и това бе възможността да се сближи с по-големия си брат. Кит постепенно се превърна в част от семейство Блекторн. След като научих, че притежава елфическа кръв и е свързан с Първородното дете, Кит се превърна в заинтригуващ за мен персонаж. Радвам се, че бе до Тай в най-болезнените моменти в книгата и му пазеше гърба.
Ако в предишните две книги Хелън участваше частично, то тук играе важна роля. Най-накрая получава възможността да се завърне при семейството си заедно с Ейлийн. Обаче всички са се променили - Тави почти не я познава, Дру поради една или друга причина ѝ е ядосана, Тай почти не ѝ се мярка пред погледа, а Марк има собствени проблеми. Трудно ѝ е отново да намери общ език с децата, но успява. Определено най-трудно ѝ бе с Дру, защото Друзила бе достатъчно голяма да си спомня времето преди Тъмната война и моментите между нея и сестра ѝ и да вярва, че по някакъв начин Хелън ги е изоставила. Но ето, че в даден момент Хелън беше запомнила кой е любимия ѝ чай и колко неспокойна я прави кофеина. В началото Хелън бе много притеснена от идеята как ще се грижи за братята и сестрите си и Института, но с помощта на Ейлийн се пребори с препятствията. Получи уважението на по-голямата част от ловците на сенки и доказа, че може да се разчита на нея. И докато Хелън показваше емоциите си, то Ейлийн бе тази, която ги криеше и избухваше само, когато обидеха съпругата ѝ.
Винаги ще ми е приятно, когато Клеъри и Джейс решат да се притекат на помощ на приятели си. Така ще мога да чета за връзката им и да се наслаждавам на тези прекрасни хора. Онзи ден гледах трети сезон на "Ловци на сенки" и много се ядосах, защото не личеше онази Клеър да е израснала от персонажа си в първи сезон. Яд ме и защото тя отдавна не онова момиче от "Град от кости", а продуценти на сериала я карат да изглежда такава. И кога са ходили във Франция? Осъзнавам, че винаги ще има промени между книгите и филмите/сериалите, но нека да не бъдат толкова големи, а да се придържат към съдържанието на книгите. Точно заради това съдържание са станали популярни! Та да се върна към Клеъри и Джейс от тази книга. Както винаги в тандем и готови да умрат един за друг. И всеки път се радвах, когато Джейс пуснеше някоя шега във важен момент, а Клеъри го поглеждаше с нейния си поглед.
В Goodreads дадох на книгата 4,5 от 5 звезди, защото имаше някои ненужни сцени, които ако ги нямаше книгата щеше да бъде 600+ , а не 700+ страници. Искам да спомена една от важните сцени в "Кралица на въздух и мрак", а именно, когато Ема и Джулиън се озоваха в Туле. В началото се подразних, защото вярвах, че Касандра разтяга локуми, но истината се оказа по-различна - двамата научиха доста важни неща, които нямаше да разберат, ако не бяха попаднали в другото измерение. Така че го превъзмогнат, най-вече заради сладката сцена между тях двамата.
Определено има още много неща, за които искам да пиша, но ревюто стана прекалено дълго, затова ще спра до тук и ще кажа, че в "Кралица на въздух и мрак" станаха промени - някои за добро, други за зло, но точно, защото Касандра Клеър има свежи идеи, светът за ловци на сенки не спира да изненадва с оригиналност.
Последната книга от поредицата "Тъмни съзаклятия" разказва за едно семейство, което най-накрая се събира, за чистата любов между парабатаите и за жертвите, които трябва да направим, за да може светът на стане по-добър.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.
Ревю на "Истории от академията за ловци на сенки" - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар