"Берлинска любовна песен" от Сара Матиас

Макс е 14-годишен ученик, когато за първи път се среща с Лили, артистка на трапец от пътуващ цирк, който всяка година изнася представление в Берлин. Лили е циганка и целият ѝ свят е коренно различен от този на Макс и неговото семейство – всичко от привичките и обичаите им до разбиранията за живота и мястото им в политическия и социален живот на Германия в навечерието на Втората световна война. 

Разделени от избухването на войната, те се срещат отново три години по-късно и тогава приятелството им прераства в любов. 

Но една любовна история между момче, член на „Хитлеровата младеж“, и циганка е невъзможна и обречена на нещастие...

Крайно време е да седна и да напиша това ревю, защото книгата ми допадна, а и има много теми, за които бих желала да изкажа мнение. Дадох пет звезди на книгата, заради емоциите, които изпитах докато я четях. А може би историята ме трогна повече, защото до преди месец учих за Втората световна война (ВСВ) и всичко ми е все още прясно.

Знаете ли, че дори снимките не могат да те трогнат толкова, колкото прочита на дадена книга. Защото съм виждала снимки на хората от концлагерите и държанието на нацистите спрямо тях. Но така и не знаех, че и циганите са били преследвани и колкото и да не ги харесвам, четейки книгата ги съжалявах. 

Всички сме чували за тази война и за Хитлер. Как той вярвал, че арийската раса ще господства над света. И докато едни са хвалили него и управлението му, а младите жени са му пращали любовни писма, други са виждали колко е бил побъркан и как ще повлече родината им надолу. Убивал е хиляди хора само, защото са били от определени раси. Невинни хора са изгубили живота си заради неговата смела и почти невъзможна мечта.

Сара Матиас създава историята си с помощта на две неща - въображението си и историческите факти. Така се появяват главните герои - Лили и Макс. Лили е циганка от сравнително известен цирк, който е семеен бизнес. Точно за това исках да прочета, когато си купих книгата. Винаги съм харесвала цирка, но обичта ми към него се засили след "Нощният цирк", а самата Лили харесах. Тя и семейството ѝ показаха, че не са типични цигани и знанията, които притежаваха надхвърляха тези на някои германци. Лили имаше чисто сърце и винаги помагаше, на когото можеше. Дори в най-тежките моменти не се предаваше и стоеше с гордо вдигната глава. Да, имаше дни, в които не можеше да понася живота в лагера, но те бяха само в началото и не бяха най-лошите.

Беше болезнено да чета за концлагерите, защото показаха несправедливия живот на евреите и другите народности. И всеки път ми ставаше неприятно, когато някой кажеше на Лили, че тя и семейството ѝ са "късметлийци" за това, че не са попаднали в "Аушвиц". Определено не ги тормозеха толкова много и се държаха що годе прилично с тях, но чак късметлийци... Но от друга страна не искам да говоря лошо за германците, защото много от тях са били лъгани и са им тровили умовете.

И ето го Макс - типичен германец. Или донякъде. Също като баща си, той самият не приемаше управлението на Хитлер, но беше длъжен да не споделя мнението си с никого. И точно, защото бе различен Лили се влюби в него, както и той в нея. Една любов, обречена от самото начало. Моментите между тях бяха изненадващо малко. В по-голямата част от книгата те бяха разделени и докато Лили се намираше в концлагера, Макс се обучаваше за войник и благодарение на неговите глави се разбира за обстановката на бойното поле. Как в последните си славни дни германците са си мислили, че са непобедими. През всички тези дни Макс се промени малко или много, но не забрави Лили и любовта си към нея. Остана верен на себе си и в края на книгата беше горд, че я е обичал повече от родината си.

Точно това харесвам в книгите - способността им да пазят събития, които са отминали и да отварят очите на хората. А "Берлинска любовна песен" ме направи емоционална развалина точно заради силните емоции на главните герои и съдбите и страданията на невинните хора.

Ревю на "Сол при солта" - тук.