Най-накрая е време да ви споделя мнението си за тази книга. Отлагах написването на ревюто просто защото нямах желанието да пиша за „Трябва да те предам“, а знам, че ако го бях написала през пръсти, самата аз нямаше да съм доволна. Книгите на Рута Сепетис винаги ме печелят с емоциите, които носят, и жестоката реалност, която показват. Поради тази причина останах леко разочарована от прочетеното. Съчувствах на Кристиан и семейството му и техните проблеми по време на комунизма в Румъния, но съпоставайки ги с тези на останалите герои на Сепетис, не бяха толкова тежки.

Не съм живяла по време на комунизма, но съм чувала разкази от семейството ми. Знам, че е имало положителни и отрицателни страни. В Румъния нещата са стояли малко по-различно. Румънците са били подслушвани и настройвани един срещу друг. Всички са внимавали какво говорят на обществено място и какво споделят вкъщи, защото не се е знаело кой е доносник. Ето тази картина показва Рута Сепетис. А култът към личността всеячески се е поддържал от Николае Чаушеску. Никой не е знаел до кога ще се живее в страдания и лишения, до момента в който не се разбира, че бавно една по една страните от източния блок отхвърлят комунистическата власт. Единствено в Румъния обаче става чрез революция. И така на връх Коледа през 1989г. Чаушеску и съпругата му са екзекутирани, а румънците - свободни от режима. 

Рута Сепетис засяга този момент от румънската история, но сюжетът в „Трябва да те предам“ започва няколко месеца по-рано. Кристиан е будно момче, което има мечти - да учи философия и да стане писател. Вижда грубата истина всеки ден - дългото чакане пред магазините само за да получи някой развалена храна, слушането на забранени радиостанции и страхът от свободното споделяне на мнение. Какво обаче би направил той, за да промени ситуацията в родината си? Когато е принуден да стане информатор за Секуритате и да шпионира американското семейство, за което работи майка му, решава в една тетрадка да запише мислите си и да опише ситуацията в Румъния, да я даде на господин Ван Дорн и той на свой ред да разкаже истината на целия свят.

Последните стотина страници проследяват революцията - започнала от Тимишоара, преминала през други румънски градове и стигнала в Букурещ. Войниците са пратени срещу протестиращите, а задържаните са арестувани. През следващите часове доста семейства са разделени и не се знае дали родителите ще видят отново децата си. Но румънският народ не се отказа да се бори за мечтата си - свободата. И в края на романа Румъния е свободна. Години обаче ще минат преди да се разсекретят досиетията на Секуритате и хората да разберат до колко семействата им са били замесени в тайните служби. 

Въпреки че не успях да се докосна до историята в „Трябва да те предам“ колкото исках, за пореден път се възхищавам на авторката, че представя различни европейски страни с техните проблеми по време на и след Втората световна война. Както казах и в началото Рута Сепетис успява да докосне всеки читател с чудесния си стил на писане. Толкова добре описва обстановката, че ти самият се намираш сред героите и преживяваш това, което преживяват и те. 

Ревю на „Пепел в снега“ - тук.

Ревю на „Сол при солта“ - тук.

Ревю на „Фонтани на мълчанието“ - тук.

Това лято съм решила да прочета романи, подходящи за този сезон, и по този начин да си дам малко почивка от фентъзи жанра. Ако и вие искате да прочетете нещо свежо и леко, прегледайте книгите, които съм подбрала. 

Специално за този пост писах на издателство „Locus Publishing“, за да попитам кога ще се издаде романът, и получих отговор, че е планиран за средата на юли, което мен много ме радва. От анотацията става ясно, че книгата се фокусира върху семейство Рива и партито, което се дава от него в края на лятото. Всеки от четиримата братя и сестри крие своите тайни и докато купонът се развихря, тези тайни започват да се разкриват. А до сутринта имението ще бъде обгорено. 

Имам бая непрочетени книги от тази авторка и сега е идеалното време да отметна една от тях. Бея няма най-добрите родители на света, но успява да се справи сама с живота си и да започне по-хубав. До момента, в който не губи майка си и е принудена да заживее с баща си в Тексас. Там тя се запознава с привлекателния си съсед и двамата се впускат в лятна авантюра. Но всички познаваме творчеството на Колийн и знаем, че в романа се съдържа повече смисъл, отколокото на пръв поглед.

Поизчаках хайпа около нея да се понамали, за да мога да я прочета спокойно, без да бързам да споделя мнението си. Признавам, че нямам никакви очаквания за „Испанска любовна измама“, тъй като прочетох добри и лошо ревюта. Мисля, че повечето от вас са запознати с това заглавие и за какво иде реч, но за непознатите набързо разказвам. Главната героиня (Каталина) лъже семейството си, че има приятел, с когото ще отиде на сватбата на сестра си. И докато се чуди кой ще се съгласи да бъде нейното фалшифо гажде, на желанието ѝ се появява Арън - мъжът, който вбесява Каталина. Но тя няма друг избор и се спуска в този шеметен план.

Източник на изображението - тук. 

Хвърлих око на романа, когато посетих книжарницата, и си я набелязах за по-нататъшно четиво. Много харесам действието да се развива в малките американски градчета, а това в „Островът на пеперудите“ е именно такова. Лайла пристига в него, купила местната клиника. Още с пристигането си обаче среща неприятности, като най-голямата е местният шериф Арми. А той си поставя за цел да спечели сърцето ѝ. Признавам, че тук малко не ми допада идеята Арми веднага да започне да се бори за Лайла, защото не ми се вижда реалистично, но ще видим. Току-виж книгата ме изненада приятно. 

Още една книга, която отдавна искам да прочета. Почвах я няколко пъти, но я оставях заради други. Сега обаче се надявам да я дочета. На дванадесет годишна възраст Хали съставя списък с цели, които да постигне. За да получи наследството на починалата си леля осемнадесет години по-късно, трябва да го изпълни. И докато го прави, отново открива щастието. Чела съм смесени мнения за романа, така че ще го започна без никакви очаквания.

Преди известно време съвсем случайно попаднах на „One Italian Summer“ от Rebecca Serle. Зачетох се в анотацията и ми допадна. Разказва се за Кейти, която губи майка си. Двете са планирали пътуване тип майка-дъщеря и сега Кейти трябва да го направи сама. Локацията е Позитано, Италия. И докато разглежда градчето и се наслаждава на прекрасните гледки и вкусната храна, започва да усеща духа на майка си. 

Време е за ревюто на поредицата, която е една от най-важните за Космера. Много се чудех дали да напиша общо ревю за книгите, както е случая с „Мъглороден“ ера 1 и 2 (линк тук и тук), но реших да обърна внимание на всяка книга поотделно заради големия им обем страници. Следователно има много информация и случки в „Пътят на кралете“ и поради тази причина ще има СПОЙЛЕРИ. 

Започвам с кратко описание на Рошар - планета, на чиято по-голяма част е разположен контитент със същото име и дом на множество страни и разнообразни народи. Климатът, релефът, флората и фауната са също толкова разнородни. Най-характерното за Рошар са яростните бури, които често връхлитат местното население, и ако останеш навън по време на буря, няма да оцелееш. Разбира се, винаги има изключение от правилото. Брандън Сандерсън може и да споменава всички държави на континента, но се съсредоточава върху Алеткар и неговите политически борби. Аз самата обръщам внимание на Пустите равнини, защото по-голяма част от действията в романа се развиват именно на тези земи. На този етап те не са нищо повече от бойно поле и дом на паршендите. И все пак има нещо очарователно в това да се наблюдава как един временен военен лагер бавно се превръща в град. 

Интересна е самата алетска култура и религия. Например хората със светли очи са богатите и влиятелни личности, а тези с тъмни очи - бедняците. Самите касти са разделени на десет ранга и всеки може да се издига. За тъмнооките това обаче е трудно. Друга особена порядка е жените да крият едната си ръка в специален ръкав на дрехите си (това се отнася за светлооките) или пък да я облекат в ръкавица (за тъмнооките). Тяхната роля в обществото (освен да бъдат съпруги и майки) е да бъдат историци и учени, защото мъжете не могат да пишат и да четат. Това се смята за нещо срамно и е позволено единствено на жените и ардентите (нещо подобно на нашите свещеници). Но ако смятате, че по този начин жените имат повече свобода и власт, ще сгрешите. Мъжете продължават да притежават сила, могъщество и надмощие.  

Нека да уточня, че в Алеткар се изповядна воринизъм. Всъщност не само в тази страна, но и в още четири, разположени в източен Рошар. Религията почита Всемогъщия - създателят на хората, и неговите слуги Вестителите, на които им е дал различни магически способности. В последствие се появяват Сияйните рицари, известни със своите Мечове и Брони, и се създават десетте ордена, водени от Вестителите. Целта на Сияйните рицари е била да защитават хората и да се бият срещу врага (Пустоносните) в Опустошенията - катаклизми, включващи войни, след които човечеството тъне в разруха. До момента, в който самите Вестители мистериозно не се отказват от своите клетви.

Добре, това е голяма картинка дотук. Може и да ви се струва, че информацията е доста, но ви уверявам, че това е малка част от всичко, което Брандън Сандерсън е замислил. А сега нека преминем и към самите герои, които движат сюжета в „Пътят на кралете“. В такъв обемен роман се появяват и доста второстепенни, но за момента аз ще наблегна само на главните и по-важните второстепенни. 

Първоначално може и да не се забелязва, но авторът иска да обърне специално внимание на всеки от основните персонажи и да разкаже историята му. И за „Пътят на кралете“ избира Каладин - тъмноок, който в някакъв момент получава робско клеймо и се озовава на фронта в Пустите равнини. Определено неговият персонаж израстна най-много, защото го виждаме във всякакви светлини - дете, което има мечти; момче, правещо това, което е желало; роб, виждащ всеки ден смърт, и мъж, достоен за уважение от войниците му и околните. Да, Каладин често е намръщен, мрачен и песимист дори, но запознанството му с Мост Четири и едно духче на име Сил, му вдъхват нов живот. Той започва да се бори за Мост Четири и неговите членове, а новата му цел е да ги спасява и защитава. И бавно непознатите мъже се превръщат в едно голямо семейство, крепено на доверие и привързаност.

Харесах Шалан още от самото начало - упорито момиче, което не се отказва от интересите си. Като светлоока, и то от благородно семейсто, Шалан има възможността да се изучи и да намери своето Призвание. Спомената ѝ упоритост се появява, докато търси Ясна Колин (племенничка на Далинар Колин), с която имат споразумение да се видят и ако Шалан я впечатли, Ясна да я вземе като нейна повереничка. В крайна сметка Шалан успява и опитвайки се да изпълни своя план, който може да спаси семейството ѝ, започва да работи по проучванията на Ясна, които ще променят разбиранията на целия Рошар за паршите. Определено съм заинтригувана от нейния персонаж и възможностите ѝ, които ще покаже в следващия роман. 

Тук е редно да споделя откъде идва името на самия роман. „Пътят на кралете“ всъщност е заглавието на книгата, която е четял покойният крал на Алеткар Гавилар. В нея се описват идеалите, които хората трябва да следват. Самите Сияйни рицари също са я използвали. В предсмъртните си минути Гавилар се обръща към брат си с думи от книгата и от този момент нататък Далинар Колин на свой ред започва да я чете (е, да му я четат) и да следва Идеалите. Това заедно с виденията, които получава по време на бурите, го кара да изглежда, че губи ума си. Далинар обаче е мъж с минало, внушаващо страхопочитание и уважение, и настояще, в което е умел стратег и мъж на честта. Персонажът му изпъква с качествата му на добър войник, справедлив човек и неумел политик заради откровеността си.

Последният главен персонаж е Адолин - синът на Далинар. Ако не броим Далинар, Адолин е единственият персонаж с Броня и Меч, на когото Брандън Сандерсън обръща по-специално внимание. Именно при неговите гледни точки се дава повече обяснения за тези снаряжения. Какво всъщност правят те? Бронята, в която има скъпоценни камъни, заредени от бурите, повишава скоростта и силата на носителя. Мечът пък лесно прерязва неживите предмети. Самият Адолин често е импулсивен и става докачлив, когато се спомене семейството му. Верен е на баща си и го подкрепя дори и да не вярва във виденията му, но в същото време не се притеснява да изрази на глас мнението си и да отстоява позицията си. Никога не се замисля преди да хукне да защитава брат си Ренарин или пък някой безпомощен. Не на последно място Адолин често е приятелски настроен към всекиго и не се интересува от цвета на очите на човека, с когото разговаря.  

По-важни второстепенни герои са Мост Четири, Ясна Колин, Сет и Шут. С две думи Мост Четири е утайката на мостовите отряди в лагера на Садеас (един от Върховните принцове). Тяхната задача е да поставят мостове между пропастите в Пустите равнини (откъде идва и името им) и всеки ден умират по няколко души от всеки отряд. До момента, в който Каладин не се появява и не си поставя за цел да направи хората от Мост Четири истински войници и да им помогне да оцелеят. Между всички тях изпъкват Моаш, Скалата, Сигзил, Тефт и Лопен. Ясна Колин може да е строга, резервирана и груба, но е и интелигентна млада дама, която поставя работата си на първо място. В доста други ревюта съм чела, че именно тя казва най-умните неща в „Пътят на кралете“ и няма как да не се съглася. Сет, син на сина на Валано, известен още като Убиеца в бяло, е асасин, нает да убие крал Гавилар. Появява се само в пролога и в някоя от интерлюдиите, но съм сигурна, че в даден момент ще има по-важна роля в историята. За накрая оставих Шут. Той е кралският шут. Обича да се заяжда с хората и да им казва истината в очите като подигравка. Винаги се смея на репликите му, а появите му са редки, но безценни. 

Въпреки огромния си обем (1000+ страници) истински се насладих на „Пътят на кралете“. Аз имах проблем с първите двеста страници, докато навляза в историята, и признавам, че някои от сцените бяха ненужни. След това обаче с интерес следях приключенията на Шалан, Адолин и Каладин. Личи си как за пореден път Брандън Сандерсън се е постарал да изгради увлекателни персонажи, сюжет и магическа система.

Източници на изображение 1, 2 и 3.