Румъния, 1989 г.
Седемнайсетгодишният Кристиан Флореску намира начини да избяга от ограниченията зад Желязната завеса – със своя дядо слушат тайно забранени радиостанции като „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“, разказват си опасни политически вицове, а самият той мечтае да стане писател и да учи философия в университета.
Но момчето, като повечето румънци, не може свободно да следва мечтите си. Хванато е заедно с милиони свои сънародници в капана на бруталната диктатура на всемогъщия комунистически вожд Николае Чаушеску, чиято власт изглежда непоклатима.
Кристиан попада на мушката на зловещите тайни служби Секуритате и е изнудван да пише доноси за своите приятели, близки и съседи. Изправен е на най-страшния кръстопът – да предаде всички, които обича, или да се присъедини към назрязващата революция срещу един от най-страховитите диктатори в следвоенна Европа.
Но свободата винаги има цена – и тя често се заплаща с кръв.
Най-накрая е време да ви споделя мнението си за тази книга. Отлагах написването на ревюто просто защото нямах желанието да пиша за „Трябва да те предам“, а знам, че ако го бях написала през пръсти, самата аз нямаше да съм доволна. Книгите на Рута Сепетис винаги ме печелят с емоциите, които носят, и жестоката реалност, която показват. Поради тази причина останах леко разочарована от прочетеното. Съчувствах на Кристиан и семейството му и техните проблеми по време на комунизма в Румъния, но съпоставайки ги с тези на останалите герои на Сепетис, не бяха толкова тежки.
Не съм живяла по време на комунизма, но съм чувала разкази от семейството ми. Знам, че е имало положителни и отрицателни страни. В Румъния нещата са стояли малко по-различно. Румънците са били подслушвани и настройвани един срещу друг. Всички са внимавали какво говорят на обществено място и какво споделят вкъщи, защото не се е знаело кой е доносник. Ето тази картина показва Рута Сепетис. А култът към личността всеячески се е поддържал от Николае Чаушеску. Никой не е знаел до кога ще се живее в страдания и лишения, до момента в който не се разбира, че бавно една по една страните от източния блок отхвърлят комунистическата власт. Единствено в Румъния обаче става чрез революция. И така на връх Коледа през 1989г. Чаушеску и съпругата му са екзекутирани, а румънците - свободни от режима.
Последните стотина страници проследяват революцията - започнала от Тимишоара, преминала през други румънски градове и стигнала в Букурещ. Войниците са пратени срещу протестиращите, а задържаните са арестувани. През следващите часове доста семейства са разделени и не се знае дали родителите ще видят отново децата си. Но румънският народ не се отказа да се бори за мечтата си - свободата. И в края на романа Румъния е свободна. Години обаче ще минат преди да се разсекретят досиетията на Секуритате и хората да разберат до колко семействата им са били замесени в тайните служби.
Въпреки че не успях да се докосна до историята в „Трябва да те предам“ колкото исках, за пореден път се възхищавам на авторката, че представя различни европейски страни с техните проблеми по време на и след Втората световна война. Както казах и в началото Рута Сепетис успява да докосне всеки читател с чудесния си стил на писане. Толкова добре описва обстановката, че ти самият се намираш сред героите и преживяваш това, което преживяват и те.
Ревю на „Пепел в снега“ - тук.
Ревю на „Сол при солта“ - тук.
Ревю на „Фонтани на мълчанието“ - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар