„Пътят на кралете“ от Брандън Сандерсън

Време е за ревюто на поредицата, която е една от най-важните за Космера. Много се чудех дали да напиша общо ревю за книгите, както е случая с „Мъглороден“ ера 1 и 2 (линк тук и тук), но реших да обърна внимание на всяка книга поотделно заради големия им обем страници. Следователно има много информация и случки в „Пътят на кралете“ и поради тази причина ще има СПОЙЛЕРИ. 

Започвам с кратко описание на Рошар - планета, на чиято по-голяма част е разположен контитент със същото име и дом на множество страни и разнообразни народи. Климатът, релефът, флората и фауната са също толкова разнородни. Най-характерното за Рошар са яростните бури, които често връхлитат местното население, и ако останеш навън по време на буря, няма да оцелееш. Разбира се, винаги има изключение от правилото. Брандън Сандерсън може и да споменава всички държави на континента, но се съсредоточава върху Алеткар и неговите политически борби. Аз самата обръщам внимание на Пустите равнини, защото по-голяма част от действията в романа се развиват именно на тези земи. На този етап те не са нищо повече от бойно поле и дом на паршендите. И все пак има нещо очарователно в това да се наблюдава как един временен военен лагер бавно се превръща в град. 

Интересна е самата алетска култура и религия. Например хората със светли очи са богатите и влиятелни личности, а тези с тъмни очи - бедняците. Самите касти са разделени на десет ранга и всеки може да се издига. За тъмнооките това обаче е трудно. Друга особена порядка е жените да крият едната си ръка в специален ръкав на дрехите си (това се отнася за светлооките) или пък да я облекат в ръкавица (за тъмнооките). Тяхната роля в обществото (освен да бъдат съпруги и майки) е да бъдат историци и учени, защото мъжете не могат да пишат и да четат. Това се смята за нещо срамно и е позволено единствено на жените и ардентите (нещо подобно на нашите свещеници). Но ако смятате, че по този начин жените имат повече свобода и власт, ще сгрешите. Мъжете продължават да притежават сила, могъщество и надмощие.  

Нека да уточня, че в Алеткар се изповядна воринизъм. Всъщност не само в тази страна, но и в още четири, разположени в източен Рошар. Религията почита Всемогъщия - създателят на хората, и неговите слуги Вестителите, на които им е дал различни магически способности. В последствие се появяват Сияйните рицари, известни със своите Мечове и Брони, и се създават десетте ордена, водени от Вестителите. Целта на Сияйните рицари е била да защитават хората и да се бият срещу врага (Пустоносните) в Опустошенията - катаклизми, включващи войни, след които човечеството тъне в разруха. До момента, в който самите Вестители мистериозно не се отказват от своите клетви.

Добре, това е голяма картинка дотук. Може и да ви се струва, че информацията е доста, но ви уверявам, че това е малка част от всичко, което Брандън Сандерсън е замислил. А сега нека преминем и към самите герои, които движат сюжета в „Пътят на кралете“. В такъв обемен роман се появяват и доста второстепенни, но за момента аз ще наблегна само на главните и по-важните второстепенни. 

Първоначално може и да не се забелязва, но авторът иска да обърне специално внимание на всеки от основните персонажи и да разкаже историята му. И за „Пътят на кралете“ избира Каладин - тъмноок, който в някакъв момент получава робско клеймо и се озовава на фронта в Пустите равнини. Определено неговият персонаж израстна най-много, защото го виждаме във всякакви светлини - дете, което има мечти; момче, правещо това, което е желало; роб, виждащ всеки ден смърт, и мъж, достоен за уважение от войниците му и околните. Да, Каладин често е намръщен, мрачен и песимист дори, но запознанството му с Мост Четири и едно духче на име Сил, му вдъхват нов живот. Той започва да се бори за Мост Четири и неговите членове, а новата му цел е да ги спасява и защитава. И бавно непознатите мъже се превръщат в едно голямо семейство, крепено на доверие и привързаност.

Харесах Шалан още от самото начало - упорито момиче, което не се отказва от интересите си. Като светлоока, и то от благородно семейсто, Шалан има възможността да се изучи и да намери своето Призвание. Спомената ѝ упоритост се появява, докато търси Ясна Колин (племенничка на Далинар Колин), с която имат споразумение да се видят и ако Шалан я впечатли, Ясна да я вземе като нейна повереничка. В крайна сметка Шалан успява и опитвайки се да изпълни своя план, който може да спаси семейството ѝ, започва да работи по проучванията на Ясна, които ще променят разбиранията на целия Рошар за паршите. Определено съм заинтригувана от нейния персонаж и възможностите ѝ, които ще покаже в следващия роман. 

Тук е редно да споделя откъде идва името на самия роман. „Пътят на кралете“ всъщност е заглавието на книгата, която е четял покойният крал на Алеткар Гавилар. В нея се описват идеалите, които хората трябва да следват. Самите Сияйни рицари също са я използвали. В предсмъртните си минути Гавилар се обръща към брат си с думи от книгата и от този момент нататък Далинар Колин на свой ред започва да я чете (е, да му я четат) и да следва Идеалите. Това заедно с виденията, които получава по време на бурите, го кара да изглежда, че губи ума си. Далинар обаче е мъж с минало, внушаващо страхопочитание и уважение, и настояще, в което е умел стратег и мъж на честта. Персонажът му изпъква с качествата му на добър войник, справедлив човек и неумел политик заради откровеността си.

Последният главен персонаж е Адолин - синът на Далинар. Ако не броим Далинар, Адолин е единственият персонаж с Броня и Меч, на когото Брандън Сандерсън обръща по-специално внимание. Именно при неговите гледни точки се дава повече обяснения за тези снаряжения. Какво всъщност правят те? Бронята, в която има скъпоценни камъни, заредени от бурите, повишава скоростта и силата на носителя. Мечът пък лесно прерязва неживите предмети. Самият Адолин често е импулсивен и става докачлив, когато се спомене семейството му. Верен е на баща си и го подкрепя дори и да не вярва във виденията му, но в същото време не се притеснява да изрази на глас мнението си и да отстоява позицията си. Никога не се замисля преди да хукне да защитава брат си Ренарин или пък някой безпомощен. Не на последно място Адолин често е приятелски настроен към всекиго и не се интересува от цвета на очите на човека, с когото разговаря.  

По-важни второстепенни герои са Мост Четири, Ясна Колин, Сет и Шут. С две думи Мост Четири е утайката на мостовите отряди в лагера на Садеас (един от Върховните принцове). Тяхната задача е да поставят мостове между пропастите в Пустите равнини (откъде идва и името им) и всеки ден умират по няколко души от всеки отряд. До момента, в който Каладин не се появява и не си поставя за цел да направи хората от Мост Четири истински войници и да им помогне да оцелеят. Между всички тях изпъкват Моаш, Скалата, Сигзил, Тефт и Лопен. Ясна Колин може да е строга, резервирана и груба, но е и интелигентна млада дама, която поставя работата си на първо място. В доста други ревюта съм чела, че именно тя казва най-умните неща в „Пътят на кралете“ и няма как да не се съглася. Сет, син на сина на Валано, известен още като Убиеца в бяло, е асасин, нает да убие крал Гавилар. Появява се само в пролога и в някоя от интерлюдиите, но съм сигурна, че в даден момент ще има по-важна роля в историята. За накрая оставих Шут. Той е кралският шут. Обича да се заяжда с хората и да им казва истината в очите като подигравка. Винаги се смея на репликите му, а появите му са редки, но безценни. 

Въпреки огромния си обем (1000+ страници) истински се насладих на „Пътят на кралете“. Аз имах проблем с първите двеста страници, докато навляза в историята, и признавам, че някои от сцените бяха ненужни. След това обаче с интерес следях приключенията на Шалан, Адолин и Каладин. Личи си как за пореден път Брандън Сандерсън се е постарал да изгради увлекателни персонажи, сюжет и магическа система.

Източници на изображение 1, 2 и 3.