Здравейте! Преди две седмици реших, че искам да прочета всички книги на Брандън Сандърсън, което е доста амбициозна задача, имайки предвид многото му творби, но интересът ми към произведенията му се засили и съм готова да прекарам следващите месеци с този автор. Разбира се, няма да се фокусирам само върху него, но ще се опитам да чета предимно негови книги.
Преди да започна с ревюто искам да уточня няколко неща. Първо, имам отделно ревю за първата книга от „Мъглороден“ ера 1. Може да го прочетете тук. Второ, ще има спойлери от всички книги. Искам да напиша ревю, в което точно и ясно се описва света на Скадриал и неговите аломанти, благородници и скаа, така че спойлерите ще бъдат важна част. Трето, няма да наблягам толкова много на персонажите, а повече на цялостната история и как героите са ѝ повлияли. Също така обръщам внимание на това, че ревюто ще бъде доста дълго, защото искам да ви обясни основните неща.
Последната империя има две прослойки - скаа (селяни) и благородници, които притежават аломантия и могат да я предават наследствено. Те са я получили от лорд Владетеля - император, управляващ страната в продължение на хиляда години. Вин е уличен крадец, който научава, че е Мъглороден и се присъединява към групата на Келсайър - също Мъглороден, създал бунтовническа група от скаа, за да свали лорд Владетеля. Също така е и учител на Вин, който я научава на аломантията. Към групата му спадат Хам, Бриз, Клъбс, Дух (аломанти), ОреСюр (кандра - раса, създадена от лорд Владетеля, която може да поглъща мъртвото тяло на човек и да го възпроизвежда със собствена плът), Сейзед (терисец, който е и Пазител - организация на ферохимици, посветила се на откриването и съхраняването на познания и религии, съществували преди управлението на лорд Владетеля) и Доксон (обикновен човек и дясна ръка на Келсайър).
Вин израсна много като персонаж и то благодарение на Келсайър, защото той ѝ показа колко силна може да бъде, че вече не е нужно да се страхува от другите и че винаги може да разчита на приятелите си. И докато изпълнява една мисия Вин се запознава с Елънд - благодорник, който вярва, че скаа може да бъдат свободни. В „Последната империя“ е още рано да се каже, че и той израсва, но е герой с голям потенциал. Обръщам внимание и на Сейзед, защото като Пазител има много на какво да научи главните герои и винаги да им показва правилния път.
След доста борби и разкрития се стига до финала на книгата, в която Келсайър е убит, но преди това проповядва на скаа, за да ги накара да се вдигнат на бунт, определен е като Оцелелия и в последствие се създава религия, която го почита. Бунтът успява и лорд Владетеля също е убит, но от Вин, благодарение на мъглите. И въпреки че всички смятат, че със смъртта на тиранина всичко е приключило, то става точно обратното. Което ни води до втората книга.
„Кладенецът на възнесението“ започва година след събитята в „Последната империя“. На престола е Елънд, който иска да направи големи реформи, но не осъзнава, че не всички са готови на промяна. Точно в тази книга може да се забележи промяната в него. В началото е неуверен млад крал, който търси мнение и съвети от близките си, но накрая се превръща в император, сигурен в постъпките си и готов на всичко за народа си. Цялата тази бърза трансформация идва от факта, че Лутадел (сталицата на Последната империя) е обграден от цели три армии, готови да го превземат. Чела съм ревюта, в които се казва, че действието във втората книга е по-мудно, но аз не го виждам по този начин. По-скоро Брандън Сандърсън обръща повече внимание на това да покаже на читателя как животът на хората в Последната империя се променя след Рухването (смъртта на лорд Владетеля и падането на Последната империя).
Представени са нови герои и се опознават стари. Един от старите е лорд Венчър - бащата на Елънд, който е и най-силният сред по-дребните крале и който пръв обгражда Лутадел. Много имам да казвам за този човек, но ще се спра само на властен мъж, който не е по-различен от лорд Владетеля. От новите герои ми направиха впечатление Зейн - Мъглороден и въпреки че служи на Страф Венчър, донякъде притежава съвест. А когато се бие е винаги отдаден на целта си - да убие противника си; лорд Сет - крал в Западната област, безкруполен човек, но в същото време е честен доколкото може. Или поне не се опитва да залъже другите за мотивите си; Алриане - дъщерята на Сет и първоначалното впечатление за нея е, че е глупава и наивна. В последствие обаче е представена в по-добра светлина - смела, хитра и готова да помогне на хората в Лутадел.
Със смъртта на лорд Владетеля мъглите започват да убиват хора, колосите (раса на войни-чудовища, отново създадена от лорд Владетеля и братовчеди на кандрите) полудяват и се насочват към Лутадел, а мъглив дух започва да преследва Вин. През това време Сейзед започва да събира сведения за Героя на времето (човекът, който ще се изправи срещу Дълбината) и Дълбината (митична сила, заплашвала земята преди управлението на лорд Владетеля и основаването на Последната империя), което ще го доведе до истината за пророчествата на терисците. „Кладенецът на възнесението“ завършва с това как тази митична сила е освободена.
„Героят на времето“ отново започва година след края на втората книга. Елънд вече е император и заедно с Вин търси скривалищата, оставени от лорд Владетеля в случай на катаклизъм. Вин още в „Кладенеца на възнесението“ успя да овладее силите си и да се превърне в силен Мъглороден. А сега е ред на Елънд да опознае новопридобитите си сили на такъв. За една година успява да разбере, че идеите му за народа и даването на повече свобода са добри, но не и ефикасни, защото жителите на вече Новата империя все още търсят някой да ги управлява. Определно ще изминат доста години, докато осъзнаят, че последните столетия на управлението на лорд Владетеля са били пълни с подтисничество.
Като става дума за лорд Владетеля, искам да засегна първите дни, след като е взел силата от Кладенеца на възнесението. Във всичките три книги се говори за това какъв тиранин е бил и как Последната империя е живала в страх. Но благодарение на всеки епиграф (цитат, който се поставя в началото на творба и е във връзка със съдържанието ѝ) в „Героят на времето“ читателят разбира защо лорд Владетеля е постъпил по този начин и го кара да се замисля дали той е бил просто човек, който е направил нужното, за да може света да оцелее. Не го оправдавам за по-нататъшените му злини, но осъзнавам постъпките му. Даже се възхищавам на силната му воля да издържи толкова векове, в които Гибелта го е дебнела, и да съумее да подготви народа си за момента, в който той вече няма да е сред живите.
Брандън Сандърсън дава повече информация и за произхода на кандрите и колосите - как са се появили, каква е тяхната роля в Последната империя и как всъщност се управляват тези същества. Бях много заинтригувана от кандрите, защото те са пряко свързани с терисците и пророчеството за Героя на времето. Общото между инквизиторите, кандрите и колосите е хемалургията - сила, при която с помощта на метални клинове се извлича силата на аломанта и тъй като чрез тях той се свърза с Отломъка, Гибелта може да въздейства на чувствата и на съзнанието на аломанта. С напредването на историята се обяснява и за борбата между Съхранението и Гибелта. Тези две сили са колкото противоположни, толкова и еднакви. Едната не може без другата. Планетата, която създават, се уповава на уговорката помежду им - Съхранението не може само да създаде нов свят и заради това се нуждае от помощта на Гибелта, която в замяна после ще може да го унищожи. Но разбира се, Съхранение не може да го позволи и затваря Гибелта в затвор, известен като Кладенеца на възнесението.
Финалът на „Мъглороден“ ера 1 е задоволяващ. Спасяването на света изискваше жертви и смятам, че Брандън Сандърсън се погрижи да ги даде, а с това показа, че не се притеснява да използва героите си и да им дава мисии, от които може и да не се върнат. И преди да завърша това дълго ревю искам да кажа няколко думи и за Дух, защото той бе вторият персонаж, в когото има много видими промени. Вече не е онова 15-годишно хлапе, което изпълнява дребните задачи на Келсайър и групата му. Не, Дух се превърна в мъж, който иска да поема отговорност и да се бори за оцеляването на хората, които не могат да се защитават.
Осъзнавам, че има много неща, на които така и не съм обърнала внимание, но все пак ако ви кажа всичко, вие за какво да четете поредицата. Ревюто ми е с цел да се обясни Скадриал и жителите ѝ, откъде или откакво са произлезнали и каква е разликата между Мъглороден и Мъглив. Надявам се то да ви е помогнало да разберете света, създаден от Брандън Сандърсън, и дори да го харесате. Все пак няма ли да е яко, ако притежавахме сили, подобни на тези на Вин и Елънд?
0 коментара:
Публикуване на коментар