The city of Elendhaven sulks on the edge of the ocean. Wracked by plague, abandoned by the South, stripped of industry and left to die. But not everything dies so easily. A thing without a name stalks the city, a thing shaped like a man, with a dark heart and long pale fingers yearning to wrap around throats. A monster who cannot die. His frail master sends him out on errands, twisting him with magic, crafting a plan too cruel to name, while the monster’s heart grows fonder and colder and more cunning.
These monsters of Elendhaven will have their revenge on everyone who wronged the city, even if they have to burn the world to do it.
Съвсем случайно попаднах на ревю на тази новела и четейки го, се заинтригувах и реших да прочета тази готическа творба, защото съм фен на готиката, а и „The Monster of Elendhaven“ е едва от 160 страници, което я прави идеална за еднодневно четиво. Линк към ревюто, което прочетох - тук.
Действието се развива в Елендхейвън - северен град, който навремето е бил проспериращ, но сега не е нищо повече от градче, в което бродят чудовища като един от главните герои, но за него малко по-късно. Фентъзи елементът тук представлява магията, която в миналото е навредила на жителите на Елендхейвън, и сега е както много рядко срещана, така и нежелана. Цялата обстановка - на града, на героите, на легендите - е мрачна. Което, разбира се, е нормално, имайки предвид, че е готическа новела. Не бих казала, че описанията на убийствата и труповете са груби, а по-скоро реалистични и задачата им е да покажат на читателя какъв е животът на некъсметлиите.
Първият герой, с когото се запознаваме, е Йохан. Преди да получи името си обаче е Нещо без име. Потъпкван от по-силните, самотен и без бъдеще. Докато не осъзнава, че трябва да стане Нещо с име, за да оцелее и да притежава сила. Не се знае много за миналото му, както за това на другия герой, но това не ми попречи да го опозная. Въпреки че е висок и слаб, хората, с които се среща, бързо забравят лицето му. Още един интересен факт за него е, че е чудовище и не може да умре. Експериментите му с цел потвърждаване на тази теория също са описани с подробности и без опити да звучат красиво написани. Това, че е чудовище, не означава, че няма чувства, а напротив. Често Йохан показваше чувство за хумор и се опитваше да разбере намеренията на Флориан. От двамата повече харесах Йохан може би защото успях по-лесно да вникна в образа му и веднага ми стана симпатичен.
Jennifer Giesbrecht не създава цял един нов свят, а го преплита с нашия и този от викторианската епоха. Също така набляга върху измислен град и неговите истории и легенди, защото все пак книга от 160 страници няма възможност да представи изцяло нова държава и нейните традиции. Героите са добре представени и, дори бих казала, добре изградени. Опознаваш ги до толкова, че да им съчувстваш на моменти и да разбереш защо върваш това, което вършат. В „The Monster of Elendhaven“ има няколко второстепенни герои, които разнообразяват обстановката. Но най-важното за мен бе готическата нотка в творбата. Започнах я именно заради нея и се радвам, че авторката не ме разочарова в това отношение.
Самият стил на писане на авторката не е много сложен и лесно се чете, въпреки че е на английски език. И ако не си падате по книги от хорър жанра, но искате нещо подобно, което не е толкова страшно, ви препоръчвам „The Monster of Elendhaven“.
0 коментара:
Публикуване на коментар