„Красив мрак“ от Мери Пиърсън

Когато започнах миналата година поредицата, която очаквах от дълго време някое издателство да я преведе, не очаквах, че толкова ще ми хареса. Привързах се към героите, опознах един нов и интересен свят и сега се надявам издателство „Егмонт“ да преведе и другата поредица, която също се развива във вселената на „Хрониките на избавените“. 

Спомням си как в „Измамна целувка“ Лия мечтаеше за един по-спокоен живот, в който ще има пълната власт над самата себе си и ще прави каквото тя пожелае, а не каквото ѝ наредат. Сега, в края на поредицата, много неща се промениха, а Лия, посещавайки три кралства и запознавайки се с нови хора, също се промени. Разбра, че ако тя не се бори със зъби и нокти, за да победи Комисаря, никой друг няма да го направи.  От импулсивно и незачитащо опасностите момиче, се превърна в добър войник, който обмисляше и премишляше даден план, за да извлече най-добрите ползи от него. Не започваше да се притеснява, когато попадаше в капан, а бързо и хладнокръвно измисляше как да излезе от ситуацията. Научи се как да вдъхва кураж в останалите войни и да се противопоставя на генералите, която я смятаха за най-обикновена принцеса, която си няма и на идея от стратегия и военна тактика. Бори се да покаже на народа си, че не е предателка, каквото я бе изкарал Комисаря, и че ще направи всичко по силите си, за да ги предпази от войната. И наистина да го направи.

Кейдън също много се промени от асасина, с който се запознах в първата книга. Тогава той сляпо вярваше, че Комисаря единствено иска да превърне Венда в силна страна, от която другите кралства да изпитват уважение, но истината се оказа по-различна - той просто желаеше повече власт за себе си и се стремеше да я получи. Благодарение на Лия, Кейдън отвори очи за света, който го заобикаляше, и избра да се бори на страната на доброто. Пазеше гърба на Лия и най-накрая разбра, че връзката между тях е по-скоро приятелска, отколкото романтична. Което много ме зарадва, защото още от „Измамна целувка“ започнах да ги приемам само като приятели. И тук ще спомена един спойлер - Полин, която също преживя толкова много през трите книги и намери сили, за да се изправи пред мъжа, който се бе оказал лъжец, смятам, че е по-подходяща за Кейдън, отколкото Лия.

В ревюто си за „Предателско сърце“ бях споделила, че за мен Рейф често оставаше на заден план. Е, в „Красив мрак“ бе точно обратното. Спасявайки Лия от Венда и събирайки се с най-добрите си войни и приятели, Рейф показа не само колко добър войник е, но и какъв водач е. Постоянно премисляше откъде е най-добре да минат, за да стигнат до Далбрек, как се справя Лея с цялата ситуация и най-важното - да не бъдат хванати от вендански войници. По-късно се доказа и като още по-добър крал, защото неуморно работеше, за да стабилизира Далбрек. За момент дори постави кралството пред собственото си щастие. Рейф също не е принцът, с когото Лия бе очаквала да се запознае. Няма да изброявам всичките му качества, но само ще спомена, че заряза семейството, поданиците и задълженията си, за да намери една принцеса, която се бе осмелила да го зареже пред олтара, и опознавайки я, избра да се бори за нея. На Рейф му бе трудно да пусне Лия в Мориган, за да предупреди семейството си за наближаващата заплаха, но го направи и по-късно разбра, че е постъпил правилно. Защото Лия бе родена за водач и мястото и бе сред войниците. Също като него.

Едни от новите герои, който харесах, са приятелите на Рейф. Въпреки че те се появиха още в края на „Предателско сърце“, чак в „Красив мрак“ се разкриват техните образи. Свен, Джеб, Орин и Тавиш - групичката, която със своите умения, бе успяла да спаси принца си и Лия. Петимата бяха страхотен отбор и си личеше, че се разбират само с погледи. А най-любимият ми момент в цялата книга бе вечерята в Мориган, на която се събраха всички най-близки на Лия и не разговаряха за войната, а си приказваха най-обикновени историии. Едно голямо семейството, в което не всички бяха роднини, но съдбата ги бе събрала заради обща цел. И още едно нещо, което ми допадна - за война се заговори чак в средата на втората книга, а факт бе - в нейния край. Нямаше го това постоянно мислене за подготовка, събиране на войска и преговори, които ми идваха в повече в някои други книги. 

„Красив мрак“ е заслужен край за „Хрониките на избавените“. Всяка една книга предствави едно от трите най-силни кралства и техните поданици, които на пръв поглед са различни един от друг, но искат едно и също - мир и спокойствие. Препоръчвам ви цялата поредица, защото в нея има всичко - добри герои, тайни и и борба за власт.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.