„Измамна целувка“ от Мери Пиърсън

В сутринта преди сватбата си Лия бяга надалеч. Тя си устройва нов, различен живот, в който може да бъде обикновеното момиче, без задължения към страната и народа. Живот, в който дори може да се поласкае от вниманието на двама мистериозни, красиви непознати. Това, което не знае, е, че един от двамата мъже е принцът, от когото е избягала, а другият – наемен убиец, изпратен по дирите ѝ...

От доста време се надявах някое издателство да издаде „Измамна целувка“ и съм много щастлива, че най-накрая я прочетох. Имах доста високи очаквания, които се оправдаха. Това е и първата книга, която чета от авторката, така че си нямах и на идея какъв е начинът ѝ на писане. Мери Пиърсън основно залага на описанията - представяне страната на главната героиня, Лия, - Мориган и отношенията ѝ към останалите две големи кралства - Венда и Далбрек. Допадна ми идеята за Древните, легендата за Първата дъщеря - Мориган, и загадката около Джезелия. Хареса ми, че авторката представя и едно племе, което никога не се задържа на едно място - вагабонтите. 

Принцеса Арабела Селестин Идрис Джезелия или просто Лия е герой, който всички биха харесали. За кралска особа въобще не е надута и знае, че за да постигнеш нещо, не трябва да стоиш и чакаш, а да се бориш за него. Идеята ѝ за бягство не се взима за един ден, а се обмисля и планува дълго време. Ако трябва да я опиша с една дума, тя би била твърдоглава. Знае какво иска и не се отказва, докато не го получи. Даже на моменти бих я описала като хитра, защото умее да се приспособи към дадена ситуация и да превърне всичко, което не е в нейна полза, в свое предимство. Лия е и вярна приятелка. Докато четях за приключението ѝ заедно с Полин (нейната придворна дама), осъзнах, че за Лия Полин не е просто нейна подчинена, а най-добра приятелка. Двете момичета рискуват всичко заради възможността да живеят един по-различен живот, в който няма следване на кралски заповеди.

Полин е от онези герои, които пазят гърба на главния герой и винаги може да се разчита на него. Тя рискува всичко, за да може Лия да избяга. Двете се оказаха и изключително трудолюбиви. Нито веднъж не се оплакаха, че работата в странноприемницата е много и че искат почивка. Не, работеха рамо до рамо с останалите и дори им доставяше удоволствие да работят като сервитьорки. Братята на Лия и най-вече най-големият, Уолтър, бяха всичко за нея. Четиримата се грижеха един за друг. Надявам се в следващата книга Мери Пиърсън да представи още моменти между тях.

Основната загадка в „Измамна целувка“ е кой е принцът и кой - наемният убиец. Въпреки че има само две възможности, доста време се чудех между Рейф и Кейдън. Кой кой е. Паднаха доста предположения, като се хващах за всяка глава от историята, която се разказваше от тях двамата. Тук да вметна, че „Измамна целувка“ се разказва от три гледни точки: на Лия, на Кейдън и на Рейф. На моменти, за да не се разкрие още в началото на историята кой е убиецът и кой е принцът, просто се пише не името на героя, а титлата. В крайна сметка познах кой е принцът, но бе доста приятно да правя предположения. Харесах повече Рейф, отколкото Кейдън. Да, и двамата постоянно помагаха на Лия със задачи, свързани със странноприемницата, като поправяне на маса или носене на продукти, но някакси Рейф ме спечели повече. Бихи скала до обяснява повече за характерите им, но така ще засегна и титлите им, а не искам да ви развалям удоволствието преди да сте прочели книгата.

„Измамна целувка“ е книга, която ме спечели със своята оригиналност, свързана с кралствата, тяхната история и елементи. До момента още не съм намерила някакви клишета освен любовния триъгълник, но засега той не ми пречи. Ако харесвате книги като „Евърлес“, „Краля демон“ и „Бунтът на кралицата“, вярвам, че и „Измамна целувка“ също ще ви допадне. А ако не харесвате горе споменатите книги, пак прочетете книгата. Току-виж ви хареса.