„Змия и гълъб“ от Шелби Махурин

Рийд и Лу са предопределени да бъдат врагове, но любовта има други планове...

Преди две години Луиз льо Блан, единствена дъщеря на Господарката на вещиците, наречени Белите дами, е избягала от майка си и се укрива в земите на краля. А за да не могат да я намерят, тя се е отказала от магията и преживява с онова, което успее да открадне. Но вещици като нея биват преследвани и изгаряни на клада от заклетите ловци към Църквата.

Рийд Дигори е капитан на ловците. Неговият живот е отдаден на Църквата и на правилото: Не оставяй жива вещица.

Неочаквано пътищата на Рийд и Лу се пресичат, а едно недоразумение ги обвързва в невъзможен съюз – в свещен брак.

Кървавата вражда между вещиците и Църквата е древна, а сурово пророчество е предвидило за Лу съдба по-лоша и от кладата. Тя не може да пренебрегне нарастващите си чувства към Рийд, но не може и да промени своята същност. И все пак трябва да направи своя избор. А любовта прави всички ни на глупаци...

„Змия и гълъб“ е книга, която още от издаването ѝ чакам да прочета. В дебюта на Шелби Махарин може да се прочете за доста актуални теми. Основната е за различните възгледи на хората и въпреки различията между тях любовта може да си проправи път. Засяга се и темата за Църквата и изгарянето на жените на клада. Страхът от това да бъдеш жена през онези години. Наистина „Змия и гълъб“ те кара да се замислиш над много теми, за които иначе не би се замислил.

Още с първите страници читателят се потапя във френската обстановка. Като човек, който е изучавал четири години френски, ми беше приятно както да срещам познати думи, така и да научавам нови фрази. Действието се развива с бавни темпове, но не чак толкова бавни, че да ти стане скучно. Същото важи и за любовната връзка между главните герои. Светът, създаден от Шелби Махурин, е разкъсан между войната на вещиците с Църквата. И обратното. Но ето, че се появат двама души, които показват, че всичко е възможно. Дори любовта между вещица и ловец на вещици.

Явно в последно време ми върви да чета за женски персонажи, които не се притесняват да изказват мнението си чрез неприлични думи. Луиз е твърдоглава, свободомислеща и лъжкиня, но и притежава морал. Знае кое е редно и кое - не. Бори се за приятелите си и не би наранила невинен човек. Различна е от останалите вещици, верни на майка ѝ, които искат само сила. Оказва се, че хапливите думи, прибързаните действия и злобните усмивки са просто маска, която да скрие истинската ѝ същност - това на уплашено момиче, което се бори да оцелее. Разбирам защо не сподели на Рийд, че е вещица. Той обаче ѝ показа, че е различен от останалите ловци. Надявам се в следващата книга повече да се разкаже за силите, които притежава както Лу, така и останалите Бели дами. Дано авторката да запознае читателя по-дълбоко със света на вещиците.

Козет, или както я наричат приятелите ѝ - Коко, е още една добра по сърце вещица. Двете с Лу се запознават като деца, но пазят приятелството си в тайна. Коко се превърна в интересен за мен персонаж заради магията си. Тя е от сборището на Червените дами и притежава кръвна магия. На няколко пъти използва способностите си, но стискам палци във втората книга Шелби Махурин да доразвие потенциала ѝ. Ансел е бъдещ ловец на вещици, който е назначен за пазач на Лу. Двамата впоследствие се сближават и стават добри приятели. Въпреки че научава истинската същност на Луиз, той не се одръпва от нея, а осъзнава, че има и добри вещици.

Рийд е герой, чиято личност се среща рядко. Както в книгите, така и в живота. Като ловец, който се е отдал на Църквата, решава, че в живота му няма място за любов и брак. Въпреки това съдбата има други планове за него и го събира с Лу. Не се женят по любов, но той осъзнава, че ѝ е дал не една клетва, които трябва да спазва. Остава ѝ верен и дори се опитва да я опознае. Беше ми доста приятно да чета за развитието на тяхната връзка и да виждам как и двамата остават изненадани от характера и качествата на другия. Рийд също е имал тежко детство, но успява да си постави цел в живота, а именно да е верен на Църквата и нейната идеология. Той ме изненада приятно с това, че не се прехласва по славата, живее скромно и се интересува от страданията на другите. Рийд показа на Лу, че един ловец на вещици може също да върши добри дела и да променя мнението си.

За дебютен роман „Змия и гълъб“ е много добра книга. Нямам забележки и за играждането на героите и света. Шелби Махурин се вдъхновява от най-различни неща, но наученото го разчупва чрез собствената си призма. Ако харесвате истории за вещици, ви препоръчвам „Змия и гълъб“.