„Пламъкът на Аврора“ от Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Много съм доволна, че издателство „Егмонт“ бързо издаде „Пламъкът на Аврора“ от поредицата на страхотния тендем. За съжаление, сега трябва да чакам доста време, за да получа и третата книга, но какво да се прави... 

Ейми Кауфман и Джей Кристоф започват да развиват света и героите си. В „Изгревът на Аврора“ се запознаваме с Отряд 312 и научаваме историите на някои от героите, а тук - и на останалите членове на отряда. Посещаваме и нови кътчета на Вселената, появат се нови герои и стари врагове. Действието не спира за нито един миг и те кара да прелистваш страница след страница, за да разбереш какво ще стане с любимците ни.

В предишната книга Аврора разбра каква е нейната цел в отряда. Какво трябва да направи и че няма да се справи без помощта на новите си приятели. Силата, която Ари таи в себе си, чака да бъде използвана по предназначение, но преди това трябва да бъде овладяна. И така тя се отправя на пътешествие, което в умът ѝ трае месеци, а в реално време едва няколко часа. След придобитите знания обаче Аврора е по-силна както физически, така и духом. А Кал е през цялото време е до нея. Винаги подкрепящ и готов да я защити с цената на собствения си живот. На моменти обаче ми идваше в повече любовните им мисли за тях двамата. Просто не ми се вижда реално ти да си в смъртна опасност, но да мислиш какво би било да се намираш в прегръдките ѝ/му и да осещаш топлината ѝ/му например. Знаех, че Кал крие нещо от отряда си, но не подозирах какво точно. Така че, останах изненадана от разкритието му.

Миналото на Зила най-накрая се разкри и читателят разбира защо е толкова затворена и не допуска хора до себе си. Възхищавам ѝ се на уменията ѝ да разшифрова кодове и да достига първа до най-различни заключения. А уменията ѝ да пилотира... е, по-добри са от моите, така че няма да ги коментирам. Започвам повече и повече да харесва Фин. Противно на очакванията много харесвах моментите, в които той се шегуваше с другите. Въпреки че в повечето пъти го правеше по време на напечени действия, някак си това разведряваше обстановката и те отклонява от мисълта, че има шанс героите да умрат.

В даден момент близнаците се разделят. И двамата трябва да се справят с новите обстоятелства. За пореден път се радвам, че книгата се разказва от гледните точки на всичките герои, защото така имам шанс да ги опозная още по-добре, но и да видя една и съща ситуация от няколко различни погледа. Тайлър на няколко пъти показа, че е добър водач. Личеше си как всички очакват команди от него и как ще го подкрепят за всяко негово решение, добро или лошо, защото е и добър приятел. Скарлет пък се грижи за всички от отряда им. Може и да не разбира от бойни техники или от управление на кораби, но знае какво да каже в точния момент. Двамата се допълват взаимно. Не очаквах разкритията за майка им. Това е поредната изненада от авторите, с която целят да те заинтригуват.

Един от новите герои в „Пламъкът на Аврора“ е Седи - по-голямата сестра на Кал. В началото не я харесвах, защото от километри си личеше, че не е дошла, за да помогне на Отряд 312. По време на приключението ѝ с Тайлър обаче мнението ми за нея започна да се променя и постепенно започнах да я харесвам. Стискам палци да се появи и в следващата книга, защото определено я виждам да работи в екип с главните герои.

Щом прочетох финала, не знаех какво да си мисля. Дори в първата минута не осъзнах какво стана. Като се замислих обаче, осъзнах, че „Пламъкът на Аврора“ има много добър финал. Един от малките, които наистина ти оставя възможост да си представиш стотици продължения.

Ревю на първата книга - тук.

Ревю на „Илумине“ - тук.

Останалите книги от поредицата и тези на Джей Кристоф може да намерите в търсачката на блога ми.