„Blue Lily, Lily Blue“ от Маги Стийвотър

Докато четях ревю на една от книгите от поредицата, реших, че е време и аз да довърша „The Raven Cycle“. Едно от нещата, които ме привличат в поредицата, е мистерията около дарбите на Блу, как и защо са погребали този уелски крал чак в Хенриета и по какъв начин са свързани героите с него. Разбира се, на моменти се обърквах, защото не схващах някои от думите, но най-важното е, че разбрах достатъчно неща, за да искам веднага да започна и четвъртата, последна книга. Предишната книга задълбочи образът на Ронан Линч, а на заден план останаха моите любимци Блу и Ганзи. В „Blue Lily, Lily Blue“ обаче Маги Стийвотър се е постарала да обърне еднакво внимание на героите, за което съм много щастлива. Появяват се нови герои, за които обаче не съм сигурна дали ще присъстват в „The Raven King“, и мистериите се задълбочават. Ревюто МОЖЕ да съдържа СПОЙЛЕРИ от предишните две книги. 

След изчезването на майка ѝ, Блу трябва да намери начин да се справи с ежедневието си без нея и в същото време да я намери, и заедно с приятелите си да събуди Глендоуър. Липсата на родител направи Блу по-отговорна и я накара да се замисли върху това, че често взимаме роднините си за даденост, а не трябва да го правим. Блу получи повече информация за способностите си, чрез която да ги усъвършенства. Ганзи, от друга страна, е на път да сбъдне мечтата си - да открие Оуен Глендоуър. Винаги ще се впечатлявам от умението му да бъде различен сред съучениците и приятелите си. Пред първите се държи както подобава на богато момче, но пред вторите е истнински - показва притесненията и страховете си, допуска да му помагат и знае, че може да разчита на помощта им по всяко време. Въпреки че знам, че любовта не играе чак толкова важна роля в поредицата, на моменти желаех да виждам повече моменти между него и Блу. 

В „The Dream Thieves“ читателят се започнава със способностите на Ронан. Тук те се доразвиват. Желанието му да поправи грешките на баща си го карат да пробва различни методи в сънищата си или в будно състояние. Липсваха ми разговорите му с братята му, въпреки че се разбра нещо много важно за най-малкия брат Линч - Матю. Стискам палци да има повече информация в „The Raven King“. Способностите на Адам съще се развиваха и то благодарение на Персефона. Сега, като се замисля, Маги Стийвотър можеше да включи повече разговори между нея и Адам, защото ми бе много интересно да гледам как Персефона го учи на най-различни неща, които ще му бъдат от полза за Кабесуотър. 

Все още не мога да разбера действията на Мойра. Защо реши да се впусне в търсене на бащата на Блу, защо не каза на никого къде отива и какво ще прави. От друга страна, не се науча и нищо за бащата на Блу. Затова смятам, че щеше да е добре да има няколко глави от името на Мойра. Един от новите герои е Гуенлиан - дъщерята на Глендоуър и поредната мистерия в поредицата. Освен че се разбира чия дъщеря е, се науча и какви способности притежава. Гуенлиан може да усилва енергията, също както Блу. И въпреки че на моменти се държи странно и смахното, смятам, че е интересен персонаж. Цялата поредица се върти около търсенето и намирането на Оуен Глендоуър - уелският крал, погребан някъде около Хенриета. Само че в „Blue Lily, Lily Blue“ героите попадат на все неважни следи и на моменти това не ми харесваше. Маги Стийвотър съвсем спокойно можеше да направи така че след два или три неуспешни търсения, те да попаднат на някаква важна следа.

„Blue Lily, Lily Blue“ до момента е любимата ми книга от поредицата. Героите и историята вече са представени и това позволява на авторката да ги доразвива. Ако искате в живота ви да има повече магия, мистерии и четене на карти, отбийте се в 300 Фокс Уей, Хенриета, Вирджиния и няма да останете разочаровани.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.