"Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър

Пророчеството вещае: "Ако Блу целуне голямата си любов, той ще умре!".

Всяка година в навечерието на празника на Свети Марко, сред руините на стара църква в една магическа гора, Блу Сарджънт застава до своята майка гадателка, за да видят духовете на тези, които ще починат през годината. Но Блу никога не ги вижда – до момента, когато едно момче излиза от мрака и тя чува неговото име – Ганзи.

Блу има правило да стои далеч от момчетата от академия "Алионби". Деца на богаташи и политици; разглезени и своенравни, те са известни като Гарвановите момчета заради символа на тяхното училище. Блу не иска да има нищо общо с тях. Но една вечер попада на четирима приятели и открива с огромна изненада, че единият е Ганзи.

Предсказание, семейни тайни и младежко привличане събират Блу и момчетата. Те се впускат в приключение, което ги поставя пред сериозни изпитания, и стигат до магически гори, където миналото, настоящето и бъдещето се смесват. Приятелството им става все по-силно, както и чувствата, които Блу изпитва... Но към кого? И кой ще се окаже голямата ѝ любов?

Досега не съм чела никаква книги от Маги Стийвотър, така че не знаех абсолютно нищо за нея като писател. Книгата си я бях набелязала отдавна, но знаейки, че все още не са издадени другите книги от поредицата на български език, се поотдръпнах, но преди две вечери си казах, че трябва да я прочета и сега не мога да спра да мисля за книгата.

Нека ви въведа в едно обикновено ежедневие на ученик в град Хенриета: сутрин става и се оправя за училище, след това отива на училище, прибира се вкъщи, пише си домашните, излиза с приятели, прибира се и вечеря, а накрая на деня просто ляга и заспива. Но ежедневието на Блу е съвсем различно. Живееща в препълнена къща от роднини, Блу няма и пет минути спокойствие, а когато се прибере от училище единствената ѝ работа след уроците ѝ е да помага на майка си и двете ѝ най-добри приятелки да гадаят. Точно така, всички в къщата са ясновидки, с изключение на Блу. Тя има дарбата да усилва енергията около нея. Дотук трябва да ви е станало ясно за необичайното ежедневие на това момиче. И сега се питате дали може да стане още по-необичайно. И аз ви отговарям - да може да стане. Запознавайки се с четири момчета, Блу е въвлечена в свят, пълен с мистерии, тайни и свръхестествени неща.

Харесах, че Блу винаги беше готова за нови приключения. Не се притесняваше от нищо и бе любопитна за новият свят, който откриваше с помощта на Ганзи и приятелите му. Смятам, че в света, в който бе израснала, а именно в този на ясновидците, помогна на Блу да възприеме всичко, което ѝ каза Ганзи, без да се уплаши. Но истината е, че това е всичко, което разбрах за нея. За някои хора това стига, но аз искам още да опозная Блу. Да я видя в действие и как помага на приятелите си (не че не помогна в тази книга, дори помогна много). Друго, което харесах в нея беше различната ѝ дарба. Това я караше не само да се отличава от роднините си, но така помагаше на Ганзи като усилваше енергията по магическите места.

Адам. В началото го харесах. Бедното момче в групичката. Беше на стипендия и плащаше сам за всичко свързано с училището. Имаше проблеми свързани със семейството си, но се опитваше да не ги показва. И отделно, че благодарение на него, Блу се включи в отбора, но някъде към края на книгата ми стана антипатичен. Знам, че се водеше от желанието си да стане полезен, но не разбираше ли, че Ганзи, Ноа и Ронан го обичаха такъв, какъвто е.

Ганзи бе лидерът на тяхната групичка. Той винаги търсеше приключения и някак си не даваше възможност приятелите му да се съгласят с него. Но това беше като неписано правило - всеки следва и прави това, което Ганзи каже. И все пак не го смятайте за някой лигльо. През цялото време се притесняваше за приятелите си и въпреки че често не разбираше, че наранява хората с думите си, винаги бързаше да се извини.

Веднага харесах Ноа, защото бе тих и скромен. В началото на книгата беше леко дистанциран от приятелите си и аз се чудех защо, но в последствие се разбира защо. Хареса ми връзката, която изгради с Блу. Едва в края на книгата разбрах, защо беше толкова важно за Ноа да е близко до нея. Да се надяваме в следващите книги да има информация за неговото състояние, ако така мога да се изразя, защото ситуацията с Ноа ми е много интересна.

Ронан приличаше на Адам по едно единствено нещо - проблеми в семейството. След смъртта на баща му, той и по-големият му брат се скарали. И до ден днешен не се помирили един с друг. Това означаваше, че Ганзи се грижеше за него и се опитваше да му попречи да създава проблеми. Харесах Ронан, защото беше до болка откровен. Вярно, че ако някой бъде с мен толкова прям ще ме заболи, но някак си на Ронан му отиваше да бъде честен. А това беше най-важното за Ганзи.

Всички до един бяха различни, но се допълваха. Помагаха си не само като отбор, но като и семейство, защото точно такова станаха в края на книгата. Стана ми доста интересно с цялата легенда за крал Глендоуър и как миналото се преплита с бъдещето и очаквам се нетърпение да прочета за следващите приключения на Блу, Ганзи, Адам, Ронан и Ноа.