В земите на Митика войната е само отдавнашен спомен – забравена по подобие на смятаната някога за ежедневие магия. Но мирът неспирно вехне. Едно прибързано убийство бързо се превръща в повод за изблик на трупалото се напрежение, подклаждано от алчност, мъка, мизерия и завист. Три земи – аскетичен Лимерос, охолният Ауранос и бедната Паелсия – се вкопчват в конфликт, който ще промени съдбите на поданиците им завинаги. Поне на онези от тях, които останат живи.
Две млади принцеси мимо волята си попадат в центъра на всичко: сияйната Клеона от Ауранос и абаносовата Лусия от Лимерос. Те ще се изправят срещу смърт, невъзможна любов, интриги и предателства, а вярата им в магията ще бъде поставена на изпитание. Във всичко това се замесва и един обикновен младеж от Паелсия, който няма да се спре пред нищо, за да отмъсти за смъртта на брат си...
След "Краля демон" реших, че трява да прочета повече такива книги. Още от началото на тази година бях хвърлила око на "Паднали кралства" и реших, че е време да прочета поредицата и да навляза още по-дълбоко в света на магии и интриги. Искам само да поясня защо съм поставила оригиналната корица, а не българската: изобщо не харесвам нашата корица. Самите цветове и лицата на нея не ми хванаха окото, а американската е невероятна...
Историята в книгата ни е разказа чрез гледните точки на четирима героя - принцеса Клеона, принцеса Лусия, принц Магнус и младежа Джонас. Ще започна с принцеса Клеона, защото тя стана любимият ми герой. През цялата книга се държеше храбро, въпреки че на моменти беше импулсивна. Стараеше се да бъде добра сестра и добра дъщеря. Друго, което харесах в нея бе, готовността ѝ за народа ѝ. Макар че не се вслушваше в баща си и вършеше неща на собствена глава, по-късно винаги изпитваше вина. Освен за годежа си с лорд Арон - 17 годишен хлапак, който обожава виното и смята, че Клео е негова по право. Заобичах връзката между Клеона и по-голямата ѝ сестра Емилия. Винаги се подкрепяха и си казваха истината една на друга. Единственото, което мога да кажа е, че постепенно Клео се превърна от принцеса в кралица, не само по титла, а и духом. Смятам, че в следващата книга ще я видим като достойна кралица, която се бори за своя народ.
Харесах и Лусия. Смятам, че нейният персонаж ще се доразвие и в останалите книги. Това, което харесах в нея беше лоялността ѝ към баща ѝ, братската ѝ обич към принц Магнус и добротата ѝ. И все пак искам да видя повече от нея в следващата книга. Малко ми стана мъчно, че освен Магнус нямаше с кой друг да разговаря и да споделя. Винаги беше усмихната и никога не позволяваше на черните мисли да надделеят върху добрите. Радвам се, че когато откри на какво е способна не се уплаши и позволи на Магнус да ѝ помогне. Много се разочаровах, когато тя го отблъсна заради една определена случка. Много размишлявах върху дадената случка и осъзнах, че колкото и гадно да е и аз бих реагирала по същият начин. Не харесах начина на мислене на крал Гай - да превърне собствената си дъщеря в оръжие срещу останалите. Смятам, че той я използваше и никога не я е обичал, не и истински и очаквам с нетърпение да видя как ще се развие връзката баща-дъщеря между тях двамата.
Принц Магнус. Какво да кажа за него - обожавам го. Него и неговото ледено държание спрямо всички и всичко, освен към по-малката му сестра Лусия. За него тя беше целият му живот и бе готов на всичко за нея. Заболя ме, когато той остана сам в стаята си с леденото си сърце... Все още не знам как се беше научил да поддържа лицето с една незаинтересована гримаса, като се има на впредвид какви емоции бушуваха в него. Магнус познаваше много добре баща си и знаеше кога трябва да говори и кога не. Щастлива съм, че постепенно започна да не се страхува от крал Гай и да взима свои собствени решения. И все пак няма как да не споделя колко горд бе краля с него в края на книгата. Или поне се надявам да е бил. Сигурна съм в две неща за следващата книга - краля подготвя Магнус за нещо голямо, а пък Магнус ще вземе нещата в свои ръце...
И на последно място искам да кажа няколко думи и за Джонас. Не го харесвам, ама въобще. Не знам защо. Просто (за мой голям срам) прескачах страниците, когато ставаше дума за него и за неговите действия. И все пак от малкото, което прочетох за него мога да кажа, че все пак е добро момче. Подтикнат от мъст за своя брат не знаеше на коя страна да застане и се радвам, че все пак осъзна на коя страна иска да бъде.
"Паднали кралства" се оказа едно торнадо, което помиташе всички мои емоции. Мога да кажа, че Морган Роудс се е справила отлично като за първа книга от поредица. Поднасяше в нужните моменти точната информация от която се нуждаехме и няма как да не спомена колко улесняващо е списъкът на всички герои в края на книгата.
0 коментара:
Публикуване на коментар