"Въстаническа пролет" от Морган Роудс

След решителния шурм, подпомогнат от магията на принцеса Лусия, цялата земя на Митика се намира под властта на Кървавия крал. Този триумф е отвел завоевателя още по-близо до дълго издирваната от него сила - силата на четирите елемента. Сдобиването с нея ще му гарантира пълна власт над трите покорени кралства, останалия свят и победа над смъртта.

Могъщество, което ще го превърне в бог.

И докато жителите на завладян Ауранос празнуват годежа на своята принцеса и сина на завзелия ги владетел, обедининяващите се под ново водачество паелсианци са единствените, въстанали срещу узурпатора.

Те не подозират, че със съдбата на тяхната съпротива е обвързано и бъдещето на самия свят.

Очаквах с нетърпения да прочета за съдбата на Клео и какво ще стане с нея, след като крал Гай завладя кралството й, а баща ѝ и сестра ѝ ги няма. Исках да видя Магнус и как ще се държи спрямо сестра си.

Ще започна с Клео и как през цялото време играеше двойна игра. Да, няколко пъти едва се измъкваше, но се възхищавах на смелостта ѝ. Определено израстна от личността, която беше в миналата книга и тук действаше като истинска бъдеща кралица. Винаги се натъжавах, когато започнеше да мисли за баща си и сестра си, защото тогава осъзнавах, че едни от най-важните ѝ хора са отнети и тя трябва да се справя сама. Искам да кажа и няколко думи за нея и Магнус. Бях спойната за тях двамата, но все пак винаги когато имаше сцена с тях двамата очаквах да се случи нещо. Съвсем спокойно мога да заявя, че ги харесвам като двойка и смятам, че въпреки че във "Въстаническа пролет" да са врагове, в следващата книга със сигурност ще са съюзници. А до колкото връзката ѝ с Джонас... не я харесах и то, защото не харесвам самият Джонас, а и защото обожавам Магнус и Клео.

Магнус. Човека с леденото сърце, което към края на книгата се пропука. Въпреки че с Лусия се намираха в онова положение след разкритите чувства Магнус, той не преставаше да мисли за здравето на сестра си и дали тя ще се събуди. Постепенно разбра плановете на баща си и реши, че този път ще му попречи и ще вземе нещата в свои ръце. И съм доста горда с него. Смятам, че ще оправи отношенията си със Лусия, тъй като двамата са израснали заедно и нямат на кого да се доверят, освен един на друг. Той също като Клео израстна и това нямаше как да не го забележа. Въпреки че държеше на лицето си една маска, която винаги беше намръщена и не показваше нищо, то тази маска се пропукваше, когато беше с Клео. И все пак беше разбираемо. Тя винаги се опитваше да го ядоса, както и той нея.

Мнението ми за Лусия не се е променило. За мен, в тази книга тя беше повече спомената, отколкото действащо лице. Вярно, че тя разговаряше в сънищата си, но някак си не я почуствах като част от тази книга. И все пак Лусия разбра достатъчно за магията си и за камъните благодарение на Алексий. Хареса ми как той е бдял над нея още от самото ѝ раждане. Винаги е бил с нея, дори когато тя се е чувствала самотна. Друго, което искам да спомена е зараждащото се приятелство между нея и Клео. Нямаше много сцени с тях двете, но се надявам че в следващата книга ще има, тъй като и двете са самички и съдбата ги подготвя за нещо необикновено. И как Морган Роудс го е замислила с това за пръстена на Клео и как Лусия ще се нуждае от него...

Като заключение ще кажа, че книгата си струва, защото първоначалните действия започват да се развиват, а героите започват да разбират, че трябва да вървят по трудният път, за да постигнат мечтите и целите си.
Ревю на първа книга - тук.