Пазарът на сенките е мястото, където се срещат феи, върколаци, магьосници и вампири. Тук долноземците купуват и продават магически предмети, сключват тъмни сделки и си шепнат тайни, които не биха искали нефилимите да узнават. 

През последните два века обаче Пазарът на сенките има един редовен посетитител от Града от кости. Като един от Мълчаливите братя, брат Закарая е заклет пазител на законите и ученията на нефилимите. Но някога той бе ловец на сенки, на име Джем Карстерс, а негова любима, тогава и завинаги, е магьосницата Теса Грей. 

Последвайте брат Закарая и научете повече за обречената любов на Анна Лайтууд, за най-големия грях на Матю Феърчайлд, както и защо Теса се оказа въвлечена в световна война. Тук, на Пазара на сенките, Валънтайн Моргенстърн купува душа, а душата на младия Джейс Уейланд намира сигурно убежище. Тук се крият и един изгубен нас­ледник и един обичан призрак. 

Това ревю от край време стои написано до половината и е време да го довърша. Новелите на Касандра Клеър са едни от най-любимите ми книги, защото в тях отново се срещам с голяма част от любимите си герои - Клеъри, Теса и Уил и техните деца, Ема и семейство Блекторн. В едни 500 страници К. Клеър успява за пореден път да ме омагьоса и да ме накара да прелиствам страниците, докато не завърша творбата ѝ. Изрично е да казвам, че ще има спойлери от предишните книги.

„Дълги сенки“- първата глава - представя Матю Феърчайлд и приключенията му с парабатая му - Джеймс Херондейл. Личеше си колко близък е със семейството на Джеймс, а срещите му с Брат Закарая ми стопляха сърцето всеки път. Най-важното за мен беше, че успях да опозная по-добре Матю. Разбрах, че зад топлите усмивки, които раздаваше наляво и надясно, всъщност не винаги стои щастливо момче. Дори на моменти виждах приликата му с Клеъри - общата им обич към семействата им, жертвоготовността им към приятелите и случаите на импулсивност.

„Всяко прелестно нещо“ разказва за Анна Лайтууд - дъщерята на Сесили и Гейрбиъл. Анна се оказа едно момиче, което просто е изпреварило времето си. Още от „Истории от академията за ловци на сенки“, където се появяваше просто като име, исках да науча повече за нейната личност. Допадна ми, че не се притесняваше да е в една компания с братовчед си Джеймс и приятелите му и в същото време да води приятни разговори с братовчедка си Луси. Любимият ми момент от тази глава бе, когато Сесили и Гейбриъл ѝ подариха костюма, което означаваше, че я разбират, подкрепят и обичат.

„По-дълбока любов“ за мен една от най-емоционалните глави, които съм чела, защото Теса се лута между миналото и настоящето си. Скърби за Уил без значение колко години минават и не се отказва от спомените си за него. В същото време Втората световна война е в своя „разцвет“ и когато Джем се появавя почти мъртав, Теса трябва да се бори да не изгуби и последното си щастие. Като голям фен на Теса и Уил на моменти не исках да чета, защото не мога да си представя Тес и Джем като двойка. Но въпреки всичко, което сполетяваше Теса, тя за пореден път се доказа като добра и грижовна героиня. 

„Злите“ ме заинтригува заради един герой, който, също като Анна, беше само споменат. Говоря за майката на Джейс - Селин. Това момиче правеше всичко само и само да бъде забелязана от Стивън (бащата на Джейс). С изненада установих, че е доста умна и всеотдайна. Чудех се как човек като Селин може да остане вярна на Валънтайн. Е, тя разбираше, че той не е онзи герой, за какъвто го смятат другите от Кръга.

„Син на зората“ е още една моя любима глава, защото разказва за малките Алек, Изабел и Макс и тяхната първа среща с едно малко момче на име Джейс, което таи вътре в себе се голям страх, че новото му семейство няма да го хареса. Беше толкова сладко да чета за тази среща и как Алек, също от страх да не отблъсне бъдещия си приятел, се затвори в себе си, а умната Изабел разбра, че двамата ще станат приятели, но преди това трябва да даде началния тласък. Смятам, че момента, в който Мерис даде прякора на Джейс тя се превърна в майка за него.

„Земята, която изгубих“ е историята за Малек. Главата ме грабна заради сладките моменти с малкия Макс. Изненадваше ме колко отворен за света беше и не се притесняваше да покаже чувствата си. Магнус нямаше много появи тук, но пък присъствието му се усещаше, защото Алек постоянно мислеше за него. И докато Макс прекарваше повече време с Магнус, то Рафи, който Алек откри в Буенос Айрес, бързо, бързо се привърза към ловеца на сенки. 

„През кръв, през огън“ представя Теса и Джем вече като двойка и техните приключения. Как двамата желаят да спасят Изгубеният Херондейл и след толкова трудности най-накрая го намират. Благодарение на дарбата си, Теса успя да разбере за живота на Роузмари. А Джем най-накрая получи своето щастие, вглеждайки се в своето семейство...

„Изгубеният свят“ засяга семейство Блекторн и то най-вече Тай и Ливи. Ливи умря. Беше болезнено да чета за смъртта ѝ и как тя се отразява на цялото семейство, а Тай, изгубил близначката си, не знаеше какво да прави с живота си. А сега Ливи е призрак. Може да ходи, където си пожелае, но нещо странно става с нея. Когато успя да стигне до оградата, обграждаща Идрис, се появиха въпросите как го направи и защо. Доколкота знам, ще има книга за Тай, така че това може да е една от основните теми, които Касандра Клеър ще развие.

„Гнийте тук навеки“ е свързана с „Кралица на въздух и мрак“. Ема и Джулиън попадат в паралелно измерение, където повечето ни герои са мъртви. Клеъри е една от тях, но онзи Джейс (Янус) не е. След като той губи своята Клеъри, осъзнава, че за него животът е приключил. Докато не разбира, че в друго измерение неговата любима е още жива и решава, че ще замени нашия любим Джейс. Единственото, което харесвам в Янус е привързаността му към Аш. Само да вмъкна, че виждам идеална възможност за още една книга от писателката по тази тема. 

Брат Закарая се губеше на моменти между новия и стария си живот. Със сигурност това да стане Мълчалив брат си имаше и своите положителни страни. Като например да остане млад заедно с Теса, да се запознае с велики ловци на сенки и долноземци. Брат Закарая помогне не на един човек със своите мъдри съвети. Радвам се, че Джем запази своята човечност благодарение на спомените си за Уил и Теса, а търсенето му за Изгубеният Херондейл всъщност се оказва онази линия, която го води до запознанството му с любимите ни герои. Джем кръстосва най-различни Пазари на сенките, за да може да помогне на един изгубен клан отново да намери своето място. Остана верен на думата си и в края на книгата Джем е загърбил живота си като Мълчалив брат и се радва на семейството си, което включва Теса, Кит и едно малко и сладко момиченце. 

Има още толкова неща, които искам да засегна, но ще оставя на вас да се гмурнете в дълбините на света на ловците на сенки и да споделите приключението на Брат Закарая.

Бриена е започнала да свиква с новата си роля. Тя е дъщеря на опозорен лорд от Севера, който се завръща в Мевана, за да извоюва отново старите си позиции. Революцията е приключила, а на трона отново има кралица. Но Бриена не може да почувства спокойствие. Като съветник на кралицата младото момиче трябва да се научи да крепи баланса между тайните на тронната зала, дворцовите борби за власт и дълга към собственото ѝ семейство. Близостта до Картие - стария ѝ учител, с когото сега споделя несъкрушима, пламенна любов - не прави нещата по-лесни.

От своя страна Картие трудно привиква с новия си живот на лорд, толкова различен от старото му ежедневие във Валения преди революцията. Домът му трябва да бъде възстановен от разрушенията на войната, а стари тайни за семейството му се надигат от подземията, където са били погребани. Внезапната поява на малко момче с мистериозен произход има силата да промени всичко, което Картие е мислил, че знае за семейството си.

В предишната книга Бриена не само научи истината за биологичния си баща, но и намери нови и верни приятели в Мевана. Действията в тази книга се развиват едва няколко седмици след края на „Бунтът на кралицата“. Сега Бриена се изправя пред нови предизвикателства - да намери своето място сред рода Маккуин, да подсигури трона на Изолда и да бъде опора на Картие, чийто живот коренно се променя. Но ето, че нещата се объркват, и героите трябва да се справят с още едно предизвикателство преди коронацията на Изолда.

В началото не виждах разликата в Бриена. Да, беше различна от онова момиче в Магнолия Хаус обаче все още се страхуваше да действа на своя глава. Това се промени, когато реши да погне един предател в кръчмата. Заради това беше пратена в дома на рода Маккуин и ако в началото Бриена смяташе за проклятие връщането си във все още непознатата къща, скоро разбра, че мнението ѝ започва да се зачита и постепенно се превръща в дойстойна дъщеря на Журден или по-познат в Мевана като лорд Дарвин Маккуин. Както Картие призна, Бриена беше умът в групата, тя успяваше най-добре да се забърква в интриги и да ги печели. Единственото което не разбрах, бе кога се е превърнала в съветник на кралицата, тъй като Изолда ѝ предложи този пост в края на книгата... Със сигурност персонажът на Бриена беше силен, защото издържа в трудни моменти, в които малцина биха успели.

Картие хем си беше същия, хем не бе. Знанията, които ме впечатлиха в предишната книга, не бяха изчезнали, както и любовта му към Бриена, но той трябваше да започне да мисли като лорд и имаше стотици нови грижи на главата си. На моменти имах чувството, че пренебрегва Бриена, но след това споделяха някой романтичен момент и сърцето ми се стопляше. Едно от нещата, които моментално харесах в Картие, бе жертвоготовността му към всички. Неведнъж можеше да предаде малкото момче, появило се в дома му, но не го направи, а му даде цялата си любов. 

Искаше ми се Изолда да се появява повече пъти в книгата. Все пак бе кралицата, която ще изведе една държава от мрачното си минало към по-светло бъдеще. Но, ако погледнем от към частта с фентъзи, исках присъствието ѝ заради магията, която притежава. Не знам дали имаше излишни моменти в книгата, но авторката можеше така да измисли нещата, че Изолда да застане на преден план до Бриена. Появиха се нови герои, които представлянаха интерес за нея и щеше да е по-удобно за читателите да прочетат повече глави от нейно име. Ако имаше трета книга, определено щях да се надявам на някакво развитие на отношенията между Изолда и Шон (полубратът на Бриена).

Една от новите герои е Нийв. Моментално я харесах заради нейното очарование и доброта. Желанието ѝ да се научи да пише и чете я сближи с Бриена и главната ни героиня намери ново приятелство в лицето на младата тъкачка. Друго, което харесах в Нийв бе твърдогавието ѝ, нужно в трудните моменти в книгата. Оказа се най-голямата опора на Бриена, когато тя най-силно се нуждаеше от спасително въже./ Люк е още един герой, на когото трябваше да се обърне повече внимание. Как се справя с новия живот, желае ли да тръгне по стъпките на баща си? Все въпроси, чиито отговори няма да разбера. Непременно трябва да спемана още няколко герои - лейди Гроня Дермонт (жена, която иска да предпази своя народ на всяка цена), Кийла (едно момиче, което е имало нещастието да израсне в жестоко семейство), Юън (малко момченце, чието единствено желание е да спаси сестра си), Шон (мъж, който трябва да изгради наново доверието на останалите домове към рода си). 

Завършвам ревюто си с няколко думи за красивото описание на гората, в която се коронясват кралиците на Мевана. Ребека Рос се е справила отлично с това да накара читателя да почувства магията от страниците и да се пренесе в тази вълшебна нощ. „Триумфът на кралица“ доразвива отношенията между герои, като в същото време представя нови персонажи, които ще спечелят симпатиите ви.

Ревю на първа книга - тук.

Годината е 2380 и дипломираните кадети на aкадемия „Аврора“ са разпределени със своите първи мисии. Звездният курсант Тайлър Джоунс е готов да подбере екипа на своите мечти, но глупавият му героизъм го оставя с утайката, която никой в Академията не иска...

Но се оказва, че най-големият проблем на Тай не е неговият екип, а Аврора Дзие-Лин О’Мали – момичето, което той току-що е спасил от междуизмерното пространство. Ари е момиче извън времето, пътувала цели два века в криокамера. Тя може би ще бъде причината за следващата велика война, а Тайлър и неговият екип от неудачници може и да се окажат последната надежда за цялата галактика.

МОЛЯ НИКОЙ ДА НЕ СЕ ПАНИКЬОСВА!

Лоуен Ашли е неизвестна писателка, която се намира на ръба на финансова криза, когато получава предложението на живота си. Джереми Крофорд, съпруг на писателката на бестселъри Верити Крофорд, наема Лоуен да напише оставащите книги от популярната и не­вероятно успешна поредица, която изпадналата му в кома съпруга не е успяла да завърши.

Лоуен пристига в дома на Крофорд, за да прег­леда бележките, които Верити е правила през годините, надявайки се да намери достатъчно материал, за да започне работа. Това, което младата писателка не е очак­вала да открие сред хао­са от книжа в кабинета на Верити, е незавършената ѝ автобиография, включително и спомените за онова, което наистина се е случило, когато дъщерите им са умрели. 

Лоуен решава да запази ръкописа в тайна, знаейки, че съдържанието му би могло да съкруши потъналия в скръб баща. Но докато чувствата ѝ към Джереми започват да се засилват, тя осъзнава всички начини, по които би могла да се облагодетелства, ако той прочете ужасяващите думи на жена си. Все пак, независимо колко отдаден е Джереми на своята съпруга, една толкова отблъскваща истина би направила невъзможно да продължи да обича Верити...

Вярвате ли, че едни 15 страници могат да променят мнението ви за някой герой? Аз не вярвах, че това е възможно, но ето, че Колийн Хувър успя да го направи. Определено „Верити“ беше изпълнена с емоции. Авторката гради и гради и щом си помислиш, че вече си разгадал мистерията изведнъж пуска бомбата, която променя всички обстоятелства.

Не съм сигурна колко харесвам Лоуен. Да, симпатична ми е, интересна личност е, любопитна и мила е, но не успях да се привържа към неиния персонаж. Ползата от Лоуен определено беше възможността да се потопя в света на един писател, на когото тепърва му предстои да създаде страхотна кариера. Допадна ми, че тя не търсеше петте минути слава, а по-скоро бе открила начин да плаща сметките си с любимо хоби, по-късно превърнало се в нейна професия. Докато четеше автобиографията на Верити, я побиваха по-големи тръпки с всяка прочетена глава, чудеше се как може да съществува жена като Верити Крофорд. Мислите на Лоуен бяха идентични с моите и вярвам, че ако бях в подобна ситуация, действията ми щяха да са същите като на Лоу. Единствено не смятам, че постъпи правилно в последната страница, защото трябваше да остави на Джереми избора дали да приеме думите на Верити за истина, а не да решава вместо него. Признавам, че го направи, за да го облекчи, защото той имаше голямо сърце и едва ли щеше да се съвземе, ако написаното беше вярно и все пак Лоу не трябващо да го прави.

От друга страна, харесах Джереми моментално. Беше мил, отзивчив и отдаден баща. С напредването на историята и благодарение на автобиографията на Верити читателя разбира колко страхотен баща и съпруг е той. До последно се чудех защо, въпреки че има съпруга (без значение, че е в нещо като кома), решава да има някакъв романс с Лоуен. С прочита на последната глава, написана от Верити, разбрах защо е решил да започне нова връзка и признавам, че преди това малко го съдех, но след това напълно го подкрепих. И все пак връзката му с Лоуен за мен беше прибързана, а аз не съм фен на подобни връзки. Отношенията му с Верити, от друга страна, ми допаднаха. Вярвам, че е било любов от пръв поглед и са имали страхотни моменти заедно. 

В началото виждах Верити като жена, която е изгубила двете си деца и трябва да събере сили заради съпруга и сина си. После Лоуен започна да чете нейната автобиография и аз постепенно започнах да я мразя. Чудех се как може такъв човек да съществува на Земята и да няма срам да пише за това, което е правила и искала да направи. Вярвах, също като Лоуен, че Верити продължава да лъже семейството си и че отново може да навреди на някого. Книгата бе към своя край, когато прочетох писмото на Верити, написано за Джереми. Това е едно от най-емоционалните писма, което съм чела. За секунди промени мнението ми за Вери и аз я погледнах с нови очи, а гневът ми към нея изчезна. Някой, както аз самата, ще се запита кое в крайна сметка е вярно - автобиографията или писмото. След дълъг размисъл съм по-склонна да повярвам, че писмото е истината, която трябва да разберем - за шест месеца тя губи двете си дъщери, съпруга ѝ се съмнява, че тя може да е убила едната, а Верити просто скърби за загубата си и желае Джереми да бъде до нея. Знае, че писането ще ѝ помогне донякъде да се справи с реалността. А и точно защото автобиографията е толкова предсказуема, превръща писмото в истина.

Колийн Хувър преобръща изцяло историята, която е градила в по-голяма част от книгата си, за по-малко от 20 страници. Писателката кара читателя да постави всичко под съмнение и бавно го принуждава да вярва в това, което тя иска. Нима собственото ни въображение може да доведе до смъртта ни? Прочете „Верити“, за да разберете.