"Бунтът на кралицата" от Ребека Рос

Израснала в южното кралство Валения, в прочутия приют Магналия, Бриена трябва да е подготвена за този живот. Но докато някои момичета се раждат с естествена наклонност към някое от петте изкуства – музика, драма, художество, духовитост и наука – тя се бори дълго, докато открие своето. Въпреки цялата ѝ подготовка най-големият ѝ страх се сбъдва – на слънцестоенето всичко се обърква и тя е оставена без покровител. 

Внезапно няколко месеца по-късно посрамен северен лорд ѝ предлага своето покровителство. Макар и подозрителна към намеренията му, Бриена няма друг избор освен да приеме. Но лордът има собствени причини да я потърси – там, където се стаяват тъмно минало и едно дългогодишно отмъщение, се надига опасен план за покушение срещу краля на Севера. За възвръщането на законната кралица на северния трон. План, в който са замесени хора, по-близки до Бриена, отколкото тя някога е предполагала. 

Докато война се задава на хоризонта, Бриена трябва да избере на кого да остане вярна – на кръвта или на себе си? На дълга или на любовта? Защото една кралица трябва да се надигне от сенките и да извоюва короната си. Но коя ще бъде тази кралица?

Много обичам нови автори, които поднасят типичните YA фентъзи елементи по свой собствен начин, който не ги прави клише. Ребека Рос е точния пример за това. За първи път чета книга от нея и съм доволна от прочетеното.

Олесниме много списъкът с действащи лица, защото изниквайки нов персонаж, можех да го проверя. Самата книга е разделена на четири части, но за мен действието се развива в две части - в Магналия Хаус и след Магналия Хаус. Нека ви запозная с кралство Валения - място, където момичетата и момчетата могат да станат адепти в дадената област - изобразително изкуство, музика, драматично изкуство, духовитост и науки. Традициите и обичаите в тази страна са колкото еднакви, толкова и различни от тези на кралство Мевана, където по право трябва да управлява кралица. Обаче преди 130 годиин на престола сяда мъж и оттогава се правят опити за преврат. И точно опита за сваляне на крал Ленон е в центъра на историята.

Главната героиня, Бриена, е наполовина валенианка и наполовина меванка. Когато започва да се обучава в Магналия е само на 10 години и когато навършва 15 години се оказва, че е изучавала всичките области в търсене на подходящата. Въпреки че това се оказва пречка за нея и уменията ѝ, тъй като не изучава даденото изкуството пълните 7 години, това ѝ позволява да се сближи с всичките сестри-възпитанички. Бриена не знае нищо за баща си освен, че е от Мевана и е част от дома Аленах. Това я подтиква да се захване с трудна и опасна мисия, която противно на очакванията, ѝ дава семейството, което тя силно желае. Съвсем спокойно мога да кажа, че Бри е умно момиче, което не се подава на манипулация. От началото до края на книгата тя израстваше като личност и не беше от онези хленчещи момичета. Разбра кой е баща ѝ, но това не я отказа от мисията. Държеше на приятелките сии за нищо на света не искаше да ги излага на опасност. Най-много се гордея с нея за това, че избра не бащата по кръв, а бащата, който я осинови и я заобича такава, каквато е.

Картие е доста интересен персонаж. Най-вече заради всичките лица, които притежава, но аз ще засегна само това на ариала по науки в Магналия. Впечатлих се от познанията му по история и умението му да намира различен подход на обучение към двете си ученички. Беше внимателен, мил и винаги изслушваше Бриена и Сири. Усмивката му рядко се показваше, но когато го се появяваше беше безценна за Бри. Другите му две лица също харесах понеже въпреки всичко, той бе познатия Картие, който правеше всичко нужно, за да защити Бриена и останалите.

Ориана, Мерей, Абри, Сибил и Сири са останалите възпитанички на Магналия. Израствайки заедно, се бяха превърнали не само в приятелки, а и в сестри. Всяка от тях бе различна и точно заради това си пасваха. От всички най-много не харесах Сири, защото в някои моменти нараняваше Бриена с думите си. Докато Мерей харесах веднага. Двете с Бри се разбираха без думи и си пазеха гърбовете. Беше нужно само да помолят за нещо и другата го правеше без да задава въпроси. Бриена откри още една приятелка в лицето на Изолда. Двете моментално намериха общ език най-вече заради това, че бяха дъщери на Севера, но и защото бяха самотни. Надявам се в следващата книга да има повече сцени между нея и Бриена.

Стилът на авторката не е нещо особено и не използва засукани фрази или специфични думи. И на мен това ми допадна. Сцените и обстановката са описани с прости думи, което позволява на читателя да си ги представи ясно. Имам само две забележки. Първата е за това, че няма карта. За мен тя е важна най-вече, когато е за измислен свят. Втората ми забележка е към грешките в книгата. Имаше една/две думи, за които нямаше обяснение, а трябваше, защото когато потърсих в интерент, не ми излезе нищо. Също така имаше и пунктуационни грешки и щом аз, която никога не обръщам внимание на подобни неща, ги видях значи се набиват много на очи.

"Бунтът на кралицата" е книга не само за възстанието на една кралица, а и за себеоткриването на едно момиче, което в крайна сметка взима правилното решение.