„Цирцея“ от Маделин Милър

В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете – не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е презряна и отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава голяма сила – силата на магьосничеството.

Ужасен от способностите ѝ, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея черпи сила от природата и развива силите си. Но тя няма да бъде вечно сама. Съдбата ѝ се преплита с тази на много от известните митологични фигури – вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей.

Много опасности грозят сама жена в свят като този, а Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което ѝ е най-близко до сърцето, тя трябва да използва всичката си сила и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обичала.

В интерес на истината никога не бях чувала за богиня с такова име. За мен Цирцея бе непозната личност и книгата ми помогна да я опозная и да я харесам. Историята ми допадна, а и самото описание не само на остров Еея, но и на всички места, които Цирцея посети, бяха описани по един жив начин.

В началото на книгата най-голямата дъщеря на титана Хелиос бе потъпквана, дори от родителите си. Собствените ѝ братя и сестра ѝ се подиграваха. Не разбираха, че имат огромен късмет с такава по-голяма сестра. А „изгнанието“, както го наричаха Зевс и останалите богове и титани, се оказа свободата, от която Цирцея се нуждаеше. На остров Еея тя преоткри себе си и сбособностите, които притежаваше. Да, превръщаше повечето моряци в прасета, но нима те не си го бяха причинили сами? От друга страна бе толкова добра към останалите хора, които просто желаеха подслон. Цирцея успя, без чужда помощ, да превърне един необитаван остров в едно малко съкровено кътче в морето. С обич съживи цялата природа, а животните ѝ се кланяха с очи, пълни с уважение.

От всичките ѝ любовници харесах най-много Телемах. Някак си той я разбираше без никакви усилия. Още от момента, в който стъпи на острова се зае да поправя неща, на които Цирцея дори не беше обърнала внимание. Беше мил и грижовен, особено към майка си. Пълна противоположност на баща си Одисей. Одисей беше от онези мъже, които не можеха да стоят дълго на едно място. Войната в Троя го бе променила и той вече не беше онзи нежен мъж, който Пенелопа познаваше. Бе станал заядлив и лукав, а Цирцея му позволяваше да бъде такъв, защото тя самата изпитваше остра самота. Майсторът Дедал е още един персонаж, когото заобичах. Бе сътворил невероятни скулптури и инструменти, но не беше надменен. Напротив, Дедал бе скромен и не го беше срам до показва обичта си към синът си Икар. Възхищавам се и на Прометей, защото избра да приеме наказанието си без капка съжаление. Застана зад действията си и успя до някъде да отвори очите на Цирцея за света и неговите несгоди. 

И все пак нещо ми липсваше в книгата и поради тази причина дадох три звезди. Определено не бе в героите, защото те бяха изградени по един страхотен начин. Всеки имаше своя идентичност и се разчуваха със собствени подвизи. Така че препоръчвам „Цирцея“ на всеки, който желае да се докосне до живота на една богиня и нейните приключения.