Заобиколена от врагове, някога могъщата Равка е разделена на две от Долината на смъртната сянка, ивица от почти непрогледен мрак, населена с чудовища. Сега съдбата й лежи на плещите на самотно осиротяло момиче.

Алина Старков не е видяла добро в живота си. Но когато полкът й е атакуван на ръба на Долината и най-добрият й приятел е смъртно ранен, Алина открива в себе си неподозирана сила, която не само ще спаси живота й, но и може би е ключът към обединяването на раздираната от войни страна. Откъсната от всичко, което познава, Алина е отведена в двореца, за да бъде обучена за Гриша, част от магьосническия елит, предвождан от тайнствения Тъмнейший.

Но този великолепен свят не е това, което Алина е очаквала. Мракът напредва, страната разчита на неосъзнатите й сили, а тя ще трябва да се изправи пред тайните на Гриша... и пред тайните на сърцето си.

Светът, показан ми в книгата е невероятен. Със сигурност на авторката ѝ е било доста трудно да го създаде, защото тя е описала свят, различен от нашия, със различни хора от нас и различни вярвания. Очаквах моментално да се потопя в историята, разказваща за Алина и новооткритите ѝ сили, но не стана така. Трябваше ми известно време да вникна, да запомня кой - какъв е и какви сили притежава, какво означава някоя дума и т.н.

Алина е доста необикновено момиче. Като започне от силите си и стигне до личността, в която се превърна. Раздаваше си за своите приятели и нито един път не се отказа от тях. Хвърлиха я в непознатото, но тя успя да се впише в новата обстановка. Няма да лъжа като кажа, че в началото Алина се страхуваше от това как ще я приемат и толкова се гордея с нея, когато спря да се бои от себе си и започна да вярва на магията си. В книгата тя показа колко могъща сила има и вярвам, че в следващите книги ще я доразвие.

Мал е най-добрият приятел на Алина. И донякъде го харесвам. Верен приятел, готов да скочи пред дулото на пистолета заради теб. Друго, което харесах в него бе че е едно обикновено момче, което се оказа, че има за най-добър приятел едно необикновено момиче и се въвлече в свят, пълен с лъжи и интриги. Въпреки това смятам, че той не е подходящ за Алина като партньор в живота. 

Тъмнейший е моят любимец. Това което харесах в него е мистерията, витаеща около него. Единственото, което не можах да разбера е защо в един момент е мил и грижовен, а в следващият иска да те убие. Смятам, че доста помогна на Алина (въпреки края на книгата) и заради това ще го обичам вечно. Малко след средата на книгата, част от историята му се разбира и аз бях с отворена уста. Първо: как може да е толкова възрастен, а да изглежда толкова добре и второ: какво си е мислил, когато е вършил онези неща. Може би Алина ще го промени. Ще му покаже доброто в хората и ще го накара да разбере, че не всичко се постига със смърт.

"Сянка и кост" е едно убеждаващо начало за една невероятна трилогия, в която са включени всякакви приказни създания, а героите са разнообразни и ще намериш частичка от себе си във всеки един герой.

Годината е 2059-а. Почти целият свят е завзет от злокобното тоталитарно правителство на Сцион, а паралелно съществуват два свята – този на живите и селенията на мъртвите. Обикновените хора, които не усещат връзката с отвъдното, заемат най-висшите позиции на властта, имат всичко, което пожелаят, докато ясновидците са обявени извън закона, преследвани като престъпници... принудени да търсят прехрана в подземния свят на Лондон. Деветнайсетгодишната Пейдж Махони има рядка дарба: тя може да влиза в мислите на другите, да кара съзнанието си да напуска тялото. Тя е на служба при един от най-силните подземни босове, безмилостен престъпен гений. Но това е единствената ѝ защита на жестоките улици на Сцион.

Но Пейдж не знае, че на пръв поглед неуязвимите тоталитарни лидери са се съюзили с още по-коварна стихия, която дреме от векове в град, държан в тайна. Когато научава истината, тя е въвлечена в нещо по-страшно, отколкото някога е можела да си представи. Затворена в град, забравен от векове, поверена на Лорда – мистериозно създание, което настоява, че не е неин враг, въпреки че мотивите му са неясни – на Пейдж се налага да се бори за живота си, за свободата си и за другите като нея.

Но всяко следващо разкритие е по-объркващо от предишното. Какво цели тази могъща сила, която постепенно излиза от сенките? Има ли Лордът свои скрити причини да действа в нейна полза? И наистина ли е толкова недосегаем, колкото изглежда първоначално? Пейдж трябва да открие на кого може да вярва, ако пази някаква надежда да си възвърне свободата.

За да съм честна тази книга я прочетох още в началото на октомври, но нещо все ме спираше да напиша ревю на тази прекрасна книга. И днес просто си казах, че е време да опиша емоциите си, създадени от "Сезонът на костите".

Ще започна със света, който Саманта Шанън е създала. Тя е смесила познатият за нас Лондон с този от нейното въображение и ще кажа, че се е получило невероятно. Вкарала е и доста термини, с които трябваше да се запозная и това ме позабави, но това беше само в началото, докато не навлязох в историята. В доста малко книги главната героиня може да влиза в главата на друг като цяло и това беше причината да не мога да се откъсна от нея. Както казах имаше доста описания и това не ми допадна, но се постарах да не им обръщам внимание. Всъщност за мен тези описания бяха ненужни и ме спираха да чета интересните моменти в книгата.

Но истината е, че не се привързах към героите. Дори и към главната героиня. За мен те не участваха толкова в книгата, колкото и да желаех. А относно Пейдж - да беше смела, изправяше се срещу всичко и всеки и бе доста любопитна. Но исках да се потопя повече в нейният образ и вярвам, че в следващата книга това ще стане. Относно другите герои - имаше и едно момиче (чието име в момента не си спомням *срам*), което доста помогна на Пейдж да навлезе в новият свят, в който се намираше. 

Осъзнах, че ревюто ми е доста късо, а не го очаквах. Смятах, че ще пиша за героите и колко съм ги харесала, но уви реалността е малко по-различна от въображението ми. Нека да направя равносметка от написано до тук: светът и историята - невероятни, героите - не чак толкова. И все пак напълно осъзнавам, че това е първата книга от поредицата и авторката тепърва създава героите и ще има доста време в следващите книги да ги доразвие. 

В заключение ще кажа, че книгата е едно напълно ново нещо (за мен) и с радост ще я препоръчвам на всеки, който реши да прочете нещо различно и интересно.

ДОБРЕ ДОШЛИ НА КАРАВАЛА, КЪДЕТО НИЩО НЕ Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА

Скарлет и Тела никога не са напускали своя мъничък остров и отдавна копнеят за чудесата на Каравала, ежегодното едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите.

Каравалът е магия. Мистерия. Приключение.

Когато дълго чаканите покани най-после пристигат, изглежда, че мечтите на двете сестри най- сетне са се сбъднали. Ала едва стъпили на брега на вълшебния остров, Тела изчезва, отвлечена от Легендата, мистериозния собственик на Каравала.

Скарлет е чувала, че всичко, което се случва на Каравала, е постановка, ала въпреки това бързо попада в опасните мрежи на любов, магия и разочарования.

Така или иначе, трябва непременно да открие сестра си, преди играта да стигне до своя край и Тела да изчезне завинаги... 

Каквото и да сте чували за Каравала, действителността надхвърля чутото. Каравалът е повече от игра или представление. Ако на света съществува магия, най-вероятно е да я намерите именно там.

Ето още една напълно нова история, която ме завладя... до половината книга. Копнеех по тази книга в продължение на седмици и когато настъпи денят и най-накрая я взех в ръцете си и започнах да я чета осъзнах смразяващата се истина - книгата ми бе безинтересна. Представете си колко гадно се почуствах. Книгата, която толкова исках и накрая действията на някои от героите да ме дразнят толкова много, че да ме откажат от книгата.

Ще започна със Скарлет - главната героиня. Умно момиче... донякъде. Цял живот се опитваше да измъкне себе си и сестра си от зоркият и студен поглед на баща им и накрая какво? Измъква се, отива на жадуваното от нея място и накрая иска да се върне, само защото трябва да се жени. И при това за напълно непознат човек! Но нека ѝ го призная - обича сестра си от дъното на душата си. Би направила всичко за нея и Тела много добре го знае. Смятам, че нещата които направи бяха подтикнати от страх, че никога няма да намери сестра си.

Джулиан е другият главен герой. За разлика от Скарлет, Джулиан превзе умът ми. Винаги се смеех на шегите му и внимавах за израза на лицето му. Смятам, че го харесах толкова много, заради мистерията около него, а и заради добротата му. Можеше да не помага на Скар и сестра ѝ да достигнат до Каравала. Можеше да изостави Скарлет сама на онзи плаж и най-вече можеше да я остави да се оправя както си знае из подземията. Но не го направи. Защото колкото и да я криеше аз виждах добрата му душа. Както и Скарлет. Така че съвсем ясно ви стана, че ги обожавам като двойка.

И последният човек за когото искам да говоря е Донатела. Въпреки че не присъстваше в по-голямата част от историята, спокойно можех да я усетя как витае из страниците на книгата. Всичко, което вършеше беше заради по-голямата ѝ сестра. Да я откъсне от оковите, които баща им ѝ беше поставил. Да ѝ отвори очите и да види, че единственият им шанс за каквото им било щастие е бягството от така нареченият им дом. И смятам, че успя. Отвори очите на Скарлет и ѝ показа, че всичко си е заслужавало. Но още едно липсва - майка им, която е изчезнала преди десет години. Вярвам, че в следващата книга ще разбера повече. О да, ще прочета и втората книга, защото останах с много въпроси, които ме ядат от вътре и не ме оставят на мира.

Действията на моменти бяха доста бавни и ненужни. А някои от глупостите на Скарлет ми дойдоха в повече. И все пак в книгата имаше доста интересни моменти, които ме държаха на пръсти и очаквах всичко да стане. Защото в Каравалът всичко е възможно, но проблемът е че не знаеш кое е истина и кое - лъжа. И се възхищавам на всеки герой защото на моменти правеха разликата между реалното и магическото. Точно заради това я препоръчвам на всеки, който иска да се потопи в света на магиите, защото "Каравал" е точно това - книга пълна с магии и загадки.

В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...

Това е първата самостоятелна книга на Джей Кристоф, която чета. В "Илумине" не можах, а и не се интересувах за стилът му, но сега спокойно мога да говоря за неговият личен стил. Първото, което мога да кажа е, че обича допълнителните описания. В някои от главите в книгата описваше някакъв обичай или някой закон... За да съм честна по-дългите допълнителни описания не ги и прочитах, защото се намирах в някой интересен момент и сърце не ми даваше да спра и да ги прочета, в други моменти пък само като ги виждах колко са дълги и се отказвах (лек срам). Някои ще се запитат: щом не съм ги е прочела как е вникнала в историята? Истината е, че те са допълнения към историята. Ако искаш да разбереш малко повече за света, който Дж. Кристоф е изградил и те по никакъв начин не влияят на съществената история в "Нивганощ".

Ще започна с историята разказваща се в книгата и колко различна бе тя от това, което съм чела. И все пак на моменти си мислех за Селена Сардотиен и нейните убийства. Но нека се върна към Мия и нейната мисия - отмъщението. След убийството на баща ѝ тя решава да отмъсти за него като убие тримата души отговорни за обесването му. И така ден след ден с помощна на нейният ментор тя се обучава за Червената църква.

Мия е от онези герои, които са загубили всичко и се опитват да отмъстят за това. Но различното в нея е, че тя има сърце. А нейното сърце не ѝ позволяваше да убие невинен човек. Мия се оказа една силна личност, която с всеки изминал ден израстваше. И това означаваше да греши и тя го правеше...и то много пъти, но се поучаваше от грешките си и не ги допускаше втори път. Друго, което ми хареса в нея беше, че се сприятеляваше и не ѝ пукаше, че всъщност това са нейни съперници. Създаде няколко силни приятелства, но и няколко съперничества. Най-вече със Джесъмин. Въпреки това, в края на книгата се разбра, кои са истинските ѝ приятели и кои - не.

Другият главен герой е Трик. Двамата си Мия се срещат още в самото начало на книгата и споделят не само приключенията в Червената църква, а и пътешествието до нея. И няма как да не кажа, че ги харесах като двойка. Имаха няколко сладки моменти и искам още, но уви това няма как да стане. Трик се оказа едно смело момче, което винаги пазеше гърба на Мия, а в замяна получаваше същото. Разчуствах се, когато чух неговата история, защото тя беше потресаваща. И от както разбрах за миналото му започнах да се възхищавам още повече на неговата личност.

Следващата в групичката им е Ашлин. Още в първият ден двете с Мия завързаха нещо като приятелство, което постепенно ставаше по-силно. И някъде в средата на книгата бяха станали истински приятелки. Аш се оказа невероятна крадла, която само като те прегърне може да ти открадне нещо. И наистина се радвах, че двете се сприятелиха, но истината е, че не го намирах за правилно. Нещо ми подсказваше, че Ашлин се прави на това, което не е. Дали се оказах права? Ще ми се да ви кажа, но така ще ви разваля удоволствието. Няколко думи и за брат ѝ. Някак си той беше там, но не и духом. Осъзнавах, че е там само, когато споменаваха името му (което в момента изобщо не се сещам). 

Последната в групичката е Карлота. Ето това момиче ме грабна. Оказа се невероятна приятелка, въпреки че автора не го показа. Започнах да ѝ се възхищавам, когато заедно с Мия успяха да спасят целият клас. Трудеше се за всичко и нито за миг не подведе приятелите си. А да не споменавам колко умна беше. Опитвам се да не говоря (пиша) със спойлери, защото не искам да ви развалям хубавото удоволствие, но трябва да го спомена. СПОЙЛЕР когато я убиха почти се разплаках, защото осъзнах, че си е отишло едно лъчезарно момиче, което щеше да е верен спътник на Мия СПОЙЛЕР Но вярвам, че където и да се намират Мия и Карлота ще си помагат. Не знам как и дали, но силно се надявам.

Последният човек, за когото искам да говоря е лорд Касий. На пръв поглед изглежда, че е човек без капка емоция в себе си, но вярвам, че не е такъв (не че ще разбера). Вярвах, че ще помогне на Мия да разбере каква е и той го направи. Не по начина, по който исках, но го стори. Показа ѝ как да контролира сенките и как да се движи като нож. И смятам, че заради него тя ще се бори за узнае истината за здрачините (хората, които контролират сенките), че дори и повече, а аз с интерес ще проследя пътят, който ще извърви. И се надявам да отмъсти за хората, които изгуби.

Книгата е един шедьовър, чиято история разказва за Аа - богът на Светлината и Ния - богинята на Нощта. И как хората са разделени заради боговете, в които вярват, а някъде дълбоко в планините, едно момиче осмисля следващото си убийство и заедно с това да отгатне какво е всъщност - човек с невероятна сила или демон, който не знае що е милост.