В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.
След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.
Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...
Това е първата самостоятелна книга на Джей Кристоф, която чета. В "Илумине" не можах, а и не се интересувах за стилът му, но сега спокойно мога да говоря за неговият личен стил. Първото, което мога да кажа е, че обича допълнителните описания. В някои от главите в книгата описваше някакъв обичай или някой закон... За да съм честна по-дългите допълнителни описания не ги и прочитах, защото се намирах в някой интересен момент и сърце не ми даваше да спра и да ги прочета, в други моменти пък само като ги виждах колко са дълги и се отказвах (лек срам). Някои ще се запитат: щом не съм ги е прочела как е вникнала в историята? Истината е, че те са допълнения към историята. Ако искаш да разбереш малко повече за света, който Дж. Кристоф е изградил и те по никакъв начин не влияят на съществената история в "Нивганощ".
Ще започна с историята разказваща се в книгата и колко различна бе тя от това, което съм чела. И все пак на моменти си мислех за Селена Сардотиен и нейните убийства. Но нека се върна към Мия и нейната мисия - отмъщението. След убийството на баща ѝ тя решава да отмъсти за него като убие тримата души отговорни за обесването му. И така ден след ден с помощна на нейният ментор тя се обучава за Червената църква.
Мия е от онези герои, които са загубили всичко и се опитват да отмъстят за това. Но различното в нея е, че тя има сърце. А нейното сърце не ѝ позволяваше да убие невинен човек. Мия се оказа една силна личност, която с всеки изминал ден израстваше. И това означаваше да греши и тя го правеше...и то много пъти, но се поучаваше от грешките си и не ги допускаше втори път. Друго, което ми хареса в нея беше, че се сприятеляваше и не ѝ пукаше, че всъщност това са нейни съперници. Създаде няколко силни приятелства, но и няколко съперничества. Най-вече със Джесъмин. Въпреки това, в края на книгата се разбра, кои са истинските ѝ приятели и кои - не.
Другият главен герой е Трик. Двамата си Мия се срещат още в самото начало на книгата и споделят не само приключенията в Червената църква, а и пътешествието до нея. И няма как да не кажа, че ги харесах като двойка. Имаха няколко сладки моменти и искам още, но уви това няма как да стане. Трик се оказа едно смело момче, което винаги пазеше гърба на Мия, а в замяна получаваше същото. Разчуствах се, когато чух неговата история, защото тя беше потресаваща. И от както разбрах за миналото му започнах да се възхищавам още повече на неговата личност.
Следващата в групичката им е Ашлин. Още в първият ден двете с Мия завързаха нещо като приятелство, което постепенно ставаше по-силно. И някъде в средата на книгата бяха станали истински приятелки. Аш се оказа невероятна крадла, която само като те прегърне може да ти открадне нещо. И наистина се радвах, че двете се сприятелиха, но истината е, че не го намирах за правилно. Нещо ми подсказваше, че Ашлин се прави на това, което не е. Дали се оказах права? Ще ми се да ви кажа, но така ще ви разваля удоволствието. Няколко думи и за брат ѝ. Някак си той беше там, но не и духом. Осъзнавах, че е там само, когато споменаваха името му (което в момента изобщо не се сещам).
Последната в групичката е Карлота. Ето това момиче ме грабна. Оказа се невероятна приятелка, въпреки че автора не го показа. Започнах да ѝ се възхищавам, когато заедно с Мия успяха да спасят целият клас. Трудеше се за всичко и нито за миг не подведе приятелите си. А да не споменавам колко умна беше. Опитвам се да не говоря (пиша) със спойлери, защото не искам да ви развалям хубавото удоволствие, но трябва да го спомена. СПОЙЛЕР когато я убиха почти се разплаках, защото осъзнах, че си е отишло едно лъчезарно момиче, което щеше да е верен спътник на Мия СПОЙЛЕР Но вярвам, че където и да се намират Мия и Карлота ще си помагат. Не знам как и дали, но силно се надявам.
Последният човек, за когото искам да говоря е лорд Касий. На пръв поглед изглежда, че е човек без капка емоция в себе си, но вярвам, че не е такъв (не че ще разбера). Вярвах, че ще помогне на Мия да разбере каква е и той го направи. Не по начина, по който исках, но го стори. Показа ѝ как да контролира сенките и как да се движи като нож. И смятам, че заради него тя ще се бори за узнае истината за здрачините (хората, които контролират сенките), че дори и повече, а аз с интерес ще проследя пътят, който ще извърви. И се надявам да отмъсти за хората, които изгуби.
Книгата е един шедьовър, чиято история разказва за Аа - богът на Светлината и Ния - богинята на Нощта. И как хората са разделени заради боговете, в които вярват, а някъде дълбоко в планините, едно момиче осмисля следващото си убийство и заедно с това да отгатне какво е всъщност - човек с невероятна сила или демон, който не знае що е милост.
0 коментара:
Публикуване на коментар