Добре дошли в Морганвил.
Но не оставайте навън след спускането на нощта...
Морганвил е малък град, пълен със странни обитатели.
И когато слънцето залезе, мрачни създания излизат навън.
В Морганвил се спотайва зло, криещо се в... най-тъмните сенки.
Зло, което се оттегля с настъпването на деня...
За Клеър Денвърс училището е било ад, но колежът може да й струва живота. Тя си спечелва омразата на Моника, най-популярното, но и най-жестокото момиче в колежа. Принудена да напусне общежитието, Клеър се нанася в Стъклената къща. Всеки от новите ѝ съквартиранти крие своя тайна. Но най-голямата тайна, за която Клеър изобщо не подозира, е, че Морганвил е управляван от вампири и те са жадни за свежа кръв...
В духа на идващият празник - Хелоуин реших, че няма по-подходящо време да прочета няколко книги относно вампири, феи, духове и още кух други магически същества. Спрях се на тази книга, защото ми се оказа доста интересна с това един град да е управляван от вампири и как може да не разбереш кой е вампир и кой не е...
По традиция ще започна и с главната героиня - Клеър. На пръв поглед е една зубрачка, но истината е, че за крехките си 16 години беше постигнала доста. Едно от тях е че влезнала година по-рано в гимназията и я е завършила една година по-рано от връстниците си. Истината е, че не си представях Блеър по никакъв начин. Искам да кажа при някои си ги представям като силни и борбени или пък щастливи и без да им пука за живота, но за Блеър...нищо. Така че общо взето не останах разочарована от нея, но много искам в следващата книга да я видя още по-борбена и готова да обстоява това, което желае.
Следваща в групата е Ева. За отрицателно време двете с Блеър станаха доста близки приятелки. Подкрепяха се и не веднъж двете си спасяваха животите взаимно. Част от историята на Ева се разказа тук, но смятам, че в другите книги ще се появи още информация за нейното минало и вътрешното ми чувства казва, това или ще помогне, или не. Спокойно мога да кажа, че искам приятелка като Ева, защото тя показа вярността си към всички. Никога не ги упрекваше за нещо (това важи само за важните неща) и се опитваше да бъде полезна на всички.
Следващият е Майкъл. Ако трябва да използвам термини той е лидерът в групата. Основно, защото къщата е негова, но смятам, че има неписано правило, което казва, че всички трябва да слушат Майкъл. До средата на книгата нито един път не помислих, че той може би пази някаква тайна. Дори, когато Шейн намекна пред Блеър, че в Майкъл има нещо странно. Продължавах да не го мисля за вампир. Но дойде средата на книгата и се оказа, че Майк наистина е различен, но важното - не бе вампир. Така че от една страна се оказах права. Нали? През цялата книга той защитаваше приятелите си. Болеше ме да го виждам, когато не можеше, а искаше. Книгата свърши брутално за него, но се надявам това да е просто заблуда от авторката, за да ни държи в напрежение.
И стигнах до Шейн. Любимият ми герой. Нямам никакви забележки към неговият образ, защото за мен той беше съвършен. Всички тези моменти между него и Блеър ми стопляха сърцето. Как винаги я предупреждаваше за опасността или ходеше с нея до колежа, дори отиде и до магазина за дрехи с нея. Той също беше загрижен човек. Семейството му беше разбито и той се опитваше да опази малкото му останали приятели. Смятам, че той ще изиграе доста важна роля в следващите книги. Не знам кога и как, но го знам (какво смислено изречение...).
Като финални думи ще кажа, че книгата не е някакво клише. В последно време попадах много на тях, но смятам, че тази не е такава. Ще дам пример: Блеър нито се оказва някаква важна особа (разбира се без да предполага за това) нито се влюбва с ОНЗИ вампир. За някои това може и да не е достатъчно, а за други да е. Затова ще ви кажа едно нещо: прочете първите 30-40 страници, ако ви допадне... значи е вашата книга.
0 коментара:
Публикуване на коментар