Световна сензация! Преведен на 32 езика!
Хипнотичен роман - вампир на хиляда години, омагьосана вещица и закодиран ръкопис, който ги събира.
ОМАГЬОСАНИЯТ РЪКОПИС
Дълбоко в сърцето на Оксфордската Бодлианска библиотека Даяна Бишъп попада на омагьосан алхимичен ръкопис като част от своята научна работа. Даяна произхожда от видно вещерско семейство, но не иска да има нищо общо със свръхестественото. Затова след като хвърля един повърхностен поглед на книгата и си записва няколко неща, тя я връща обратно. Но нейното откритие предизвиква суматоха и скоро към библиотеката се втурват орди от вещици, демони и вампири. Даяна се е натъкнала на желано от всички богатство, изгубено от векове, а тя е единственото същество, което може да развали магията му.
От известно време се бях спряла на романтичните книги и "Аз, вещицата"беше глътка свеж въздух. Не че в книгата нямаше романтика, напротив но просто повече преобладаваше магията и мистерията.
Образът на Даяна е много добре изграден. Тя е магьосница, която иска да няма нищо общо с магиите и до последно се опитва да държи магията настрана от нея, но това е невъзможно. Харесва ми това, че тя е силна и не се отказва лесно, а това че се влюбва във вампир и не иска да се откаже от тази любов - трябва да ни говори нещо за нея. Всъщност трагедия в детските ѝ години я кара да се откаже от магията, но също така я превръща не само в един добър учен, но и в една борбена жена.
Матю Дьо Клемонт е вампир на повече от 1 500 години. Много е настоятелен. Иска всичко да става по неговият начин и никой да не прави нищо, докато той не се увери, че е безопасно да го направят. Тъй като е древен вампир се сещате, че има и много тайни, но постепенно ги разкрива пред Даяна. Мога да кажа, че Матю наистина обича Даяна. Просто по начина, по който се грижеше за нея и се притесняваше за Даяна ме накараха да разбера, че той наистина има чувства към нея.
Всички второстепенни героя бяха добре описани. Авторката се беше опитала да ни покаже нейният поглед върху свръхестественото и честно казано добре се е справила. Историята върви ръка за ръка с химията и измисленото. Имаше един момент, в който Матю разказваше за живота си и спомена име на един владетел, за който в момента уча и си казах: "Хей по история учим за него." Обожавам историята като предмет и ми беше доста забавно да науча някои неща, докато в същото време научавах и нови неща за свръхестествените същества. Авторката има невероятен талант за писане, нейните описания бяха невероятни и всички тези исторически моменти свързани с живота на Матю ме накараха да чети и чета, докато в един момент не осъзнах, че съм на последната глава.
Препоръчвам книгата на всеки, който обича вампири и вещици. Дебора Х. ни потапя в един свят, в който няма да искаш да си тръгнеш и ще искаш да си част от него и сега е редно да кажа, колко много се радвам, че останалите две книги ги има вече издадени, за да мога да ги прочета.
0 коментара:
Публикуване на коментар