Три години след ревюто на „Ритъмът на войната“ е време за това на „Вятър и истина“ - книгата, която поставя финала на първата арка на „Летописите на Светлина на Бурите“. В почти 1500 стр. героите се борят да оцелеят до сблъсъка на шампионите. Едни пътуват в спомени, други се намират в Духовната сфера, а трети - защитават земите на Рошар. Всичко това с цел да победят Одиум. Брандън Сандерсън за първи път разкрива в подробности как Отломък избира планета за своя дом и какви чувства може да изпитва. Ревюто ще съдържа СПОЙЛЕРИ. Ако желаете да си припомните събитията от предишните книги в големи подробности, Artline Studios са създали чудесни разкази, линк - тук.

Планетите и жителите на Космера все повече се преплитат. Ако четете внимателно, ще ви направи впечатление, че Моаш получава шипове от светлина в черепа си, наподобяващи тези, които притежава братът на Келсайър в „Мъглороден“ или пък че в Азир се използват алуминиеви съдове за хранене. Споменават се Вашер и Вивена от „Спиращият войната“, но на Рошар са познати като Захел и Азуре, като припомня, че тя го търси. Мечът Нощна кръв продължава да е притежание на Сет. На Брейз има ядро от странен метал, привличащ Вложение и зовящ душата на Танаваст (Чест). Все още не съм научила кой е този метал. Рисн пък се среща с друг Отломък на зората, който е нашият познайник Мидиус. 

Каладин и Сет се отправят към Шиновар - земята, която е дадена на човеците, когато пристигат от Ашин. Мисията им е стратегическа и е свързана с миналото на Сет. Докато Сет се изправя срещу Честоносците (притежават Меч на Вестител) с цел да ги победи и от Неверен да се превърне във Верен, Каладин се опитва да предостави на Сет подкрепа и техника как да се справи с кризите и стреса си. Благословения от Бурята замества въртенето на меча с опитите да изсвири на флейта мелодията на Шута, оказваща се същата мелодия на песента, която Нейл и другите Вестители чуват, пристигайки на Рошар. Споменавам и Сил - духчето, показващо нови и невероятни възможности. Боен другар, но и най-близък приятел на Каладин, излизаща от границите на познанието. С новата роля на Каладин Силфрена ще продължава да изненадва както околните, така и нас, читателите. 

На единия фронт Адолин подпомага защитата на Азир, демонстрирайки забележителни военни тактики, стратегическо мислене и познаване на противника, както и импулс да защитава онези, които не могат сами. Биейки се достойно, се изправя пред ужасяваща съдба - губи единия си крак и му се налага да използва протеза, слагаща край на бъдещите му битки. На другия фронт Ясна Колин води армиите в Тайлена, за да се подготви за инвазията на Одиум. Разбира, че именно Таравангян е новият Съд и че той смята да вербува страната чрез дебат. Вярвам, че избира Ясна не само защото тя е учен и се придържа към вижданията си, но и защото тя е един от двамата, които Таравнгян уважава. 

Поради някакви причина, след смъртта на Танаваст, силата на Чест продължава да чака нов Съд. За да се превърне Далинар в неин приемник, е необходимо да разбере какво се е случило в миналото и заедно с Навани започват да посещават видение след видение. Едно от по-важните е Деня на Измяната, в който се поява и Несътворената Ба-Адо-Мишрам, приела ролята на бог за певците, докато Одиум е на Брейз. По време на сблъсъка Далинар осъзнава, че той няма как да победи Одиум. Тези, които могат да го направят, са останалите Отломъци, които дълги години са извръщали погледи и са отказвали да се намесят. Затова Далинар, няколко минути, след като приема Силата на Чест, се отрича от всичките клетви. Така разрушава дадените от Танаваст и приетите от Райсе и следователно Одиум е свободен от затвора си. Само че вниманието на боговете се насочва към него и виждат раждането на най-могъщото и опасно същество. Чест и Одиум се превръщат във Възмездие.

Към виденията, в които Далинар и Навани присъстват, се присъединяват Шалан, Ренарин и Рлаин, за да открият затвора на Мишрам преди Мраизе. Тримата попадат както в общи, така и в лични спомени, които са повляни от магията на Несътворената. Целта ѝ е да ги пречупи, но заедно стигат до решението да се учат от тях и да приемат страховете си. Ба-Адо-Мишрам не действа като чисто разрушителна сила, а напротив - лекува ранените певци и чрез различни Ритми им заповядва да живеят и да чувстват, сякаш утвърждава, че заслужават повече от Одиум, което я прави морално много по-сложна фигура. По време на Деня на Измяната, когато хора и певци се опитват да докажат, че мирът е възможен, по нареждане на Чест (постъпката му е продиктувана от сделка с Одиум, който се страхува от Несътворената) тя бива затворена в скъпоценен камък и когато това се случва, тоновете на Ритмите замръзват за няколко секунди, а певците започват агонизираща трансформация, губят формите си и се превръщат в парши. В настоящето Ренарин и Рлаин я освобождават, но Мишрам не остава с тях, а се скрива. Вярвам, че на този етап това е по-правилното решение, защото тя все още е разярена от предателството и тепърва ще обмисля новата ситуация и на кого може да се довери.

Преди десет хиляди години, след разбиването на Адоналсиум, Чест попада в системата на Рошар и избира планетата със същото име заради Ритмите и тоновете ѝ. След него пристига Култивация и в продължение на две хиляди години двамата създават различни форми на живот. Чест научава жителите на Рошар да пеят на камъните и затова ги нарича певци. Наслаждава се на постигнатото от него, но усеща присъствието на Райсе на Алуса (Ашин) и решава да го посети на неговата планета. Когато я напуска, Чест попада на отцепници (Вестителя Нейл, чичо му и други хора) и се вдъхновява да им даде сили срещу общия им враг. Главите от негова гледна точка са доста интересни, защото се оказва, че Силата на Отломъка има своите вярвания и мисли. Танаваст не е най-силният, не е най-хитрият, но е този, който избира да плати цената. Отказва се от желаното място, което да дели единствено с Кор (Култивация), за да затвори Райсе на Брейз и заедно да обитават Рошар, за да не може Райсе да унищожи Космера. 

Интерлюдиите на Одиум ми бяха много интересни за четене, защото дават вътрешен поглед върху неговите колебания и усещания на човешко същество. Оказва се, че силата има свое мнение - желае и се храни от всички емоции, но предпочита силните. Одиум стига до извода, че войната, водеща до еднолично господство, е единственият възможен път. В един от разговорите си Култивация - някогашен дракон еритик на Йолен, признава истината, с която дори боговете се затрудняват - завладява, защото някой ден някой ще го направи и Таравангян иска да бъде този някой. Така се стига до плана му да слее всички Отломъци и да остане само Одиум. Иронията няма как да не се забележи, тъй като Отломъците са породени именно от убийството на Адоналсиум. Хойд има някакъв план, но да не забравяме, че всички те са познавали Райсе, а сега ще се изправят пред интелекта и амбициите на Таравангян. 

Няма как да не съм по-доволна от прочетеното. Сандерсън умело завършва един цикъл, който още по-умело ще продължи във втората арка. Поставя основите на така чаканото от мен обединяване и опознаване на Космера. Даде толкова много информация за Вестителите, Сийните рицари, магическата система на Рошар и динамиката в отношенията на Отломъците. Предполагам, че шестата книга ще започне оттам, откъдето приключи „Вятър и истина“ и очаквам нови играчи на дъската, както и нови и познати герои да излязат на преден план.