„Алхимия на тайните“ от Стефани Гарбър

Стефани Гарбър се превърна в тези автори, чиито книги си купувам без дори да чета анотацията им. Така че за „Алхимия на тайните“ знаех, само че действието се развива в днешен Лос Анджелис, където главната героиня търси магичен предмет. Затова пък, както винаги се случва с Гарбър, бях запленена от редовете, изпълнени с магия, тайни и мистерии. Следващият абзац ще бъде написан в духа на повествованието, за да се потопите още повече в атмосферата.

Последните дни на октомври са и ви предстои да предадете дипломната си работа за сделките с дявола – тема, вдъхновена от курса „Фолклор 517“ за местни митове и легенди. Докато сте посещавали лекциите, сте слушали за Мъжа с часовника, Окованата библиотека и коктейл „Сайдкар“. Избраната тематика е повлияна и от лична история, която е довела до смяна на фамилното ви име. Само двете с близначката ви знаете истината за семейството ви. В деня преди Хелоуин обаче Мъжа с часовника наистина се свързва с вас и ви споделя, че ако не намерите Алхимичното сърце до 23:59 на следващия ден, ще умрете. Впускате се в приключение, в което лъжите и тайните са често срещани. Цената на доверието е огромна и единственият човек, на когото може да се доверите, сте вие самият.

Още от дете Холанд е научена от баща си да търси следи и скрити послания посредством лова на съкровища. Интересът ѝ към „Фолклор 517“ не е просто академичен, а опит да разбере какво наистина се е случило с родителите ѝ, защото отказва да приеме трагедията им така, както светът я е представил. Холанд има склонността да вижда магията навсякъде и да вярва на хората твърде лесно. Хем се съмнява в мотивите им, хем в прекалено ранен етап им се доверява. Търсенето на Алхимичното сърце първоначално изглежда като опит да промени пророкуваното от Мъжа с часовника, но колкото повече навлиза в заешката дупка, толкова повече мотивите ѝ се променят. Накрая тя избира да приеме факта, че миналото си е минало и няма как да върне това, което е изгубила.

В рамките на два дни в живота ѝ се появяват мъже, всеки от който твърди, че ѝ помага, но същевременно разказва противоречиви истории. Гейб я уверява, че сестра ѝ го е помолила да я пази. Личи, че е запознат с магията, но нещо го е накарало да промени възгледите си. Адам уверява Холанд, че е новият ѝ професор, но бързо става ясно, че не е така. Споменава се, че работи заедно с близначката ѝ и това е причината да ѝ помага. Оставям настрана разкритите факти във финала, но имам усещането, че Адам изпитва някакви чувства към Холанд. Най-загадъчният се оказва Мейсън, който я уверява, че я познава много по-добре от очакваното. Той е енигма, защото информацията за него е най-оскъдна. Адам споделя някакви неща, но това е неговата гледна точка. Не сме запознати с тази на Мейсън.

Без да издавам повече подробности споделям, че истински се насладих на романа. Обстановката не е толкова магична, колкото „Каравал“ и „Имало някога едно разбито сърце“, но и не трябва да се прави съпоставка между поредиците. В „Алхимия на тайните“ изпъква холивудският блясък, който често прикрива тъга, самота и неразбирателство. Доближава се до „Скандалният живот на Евелин Хюго“ и има елементи, наподобяващи тези в „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“. С всяка прочетена глава, създавах нови теории, зачерквах стари и обогатявах любими.

Има моменти, в които книгата забавя темпото и просто те оставя да усетиш света – вървиш по улиците на Лос Анджелис, където въздухът е топъл дори в края на октомври, а светлините на града прикриват повече тайни, отколкото разкриват. Чуваш далечния шум на коли, усещаш мириса на нощта, примесен с нещо сладко и леко горчиво, като коктейл, който не си сигурен дали искаш да опиташ. Държиш предмет в ръцете си – може би ключ, може би нещо много по-опасно – и знаеш, че всяко решение, което вземеш, ще има цена. Това е атмосферата, която Стефани Гарбър изгражда по такъв начин, че самият ти я усещаш.

Първоначално смятах, че това е самостоятелен роман, но в последствие разбрах, че е поредица. Което е логично, тъй като доста въпроси остават без отговор – какво точно се е случило с родителите на Холанд, какви чувства изпитва Адам към нея, до колко добре я познава Мейсън, какъв е случаят с мъртвата съпруга на Гейб? Вярвам, че Стефани Гарбър ще даде някои отговори в продължението, но същевременно ще породи още въпроси.

Ревю на „Каравал“ - тук.

Ревю на „Имало някога едно разбито сърце“ - тук.