"Каравал" от Стефани Гарбър

ДОБРЕ ДОШЛИ НА КАРАВАЛА, КЪДЕТО НИЩО НЕ Е ТАКОВА, КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА

Скарлет и Тела никога не са напускали своя мъничък остров и отдавна копнеят за чудесата на Каравала, ежегодното едноседмично представление, където на публиката е позволено да участва в шоуто наравно с артистите.

Каравалът е магия. Мистерия. Приключение.

Когато дълго чаканите покани най-после пристигат, изглежда, че мечтите на двете сестри най- сетне са се сбъднали. Ала едва стъпили на брега на вълшебния остров, Тела изчезва, отвлечена от Легендата, мистериозния собственик на Каравала.

Скарлет е чувала, че всичко, което се случва на Каравала, е постановка, ала въпреки това бързо попада в опасните мрежи на любов, магия и разочарования.

Така или иначе, трябва непременно да открие сестра си, преди играта да стигне до своя край и Тела да изчезне завинаги... 

Каквото и да сте чували за Каравала, действителността надхвърля чутото. Каравалът е повече от игра или представление. Ако на света съществува магия, най-вероятно е да я намерите именно там.

Ето още една напълно нова история, която ме завладя... до половината книга. Копнеех по тази книга в продължение на седмици и когато настъпи денят и най-накрая я взех в ръцете си и започнах да я чета осъзнах смразяващата се истина - книгата ми бе безинтересна. Представете си колко гадно се почуствах. Книгата, която толкова исках и накрая действията на някои от героите да ме дразнят толкова много, че да ме откажат от книгата.

Ще започна със Скарлет - главната героиня. Умно момиче... донякъде. Цял живот се опитваше да измъкне себе си и сестра си от зоркият и студен поглед на баща им и накрая какво? Измъква се, отива на жадуваното от нея място и накрая иска да се върне, само защото трябва да се жени. И при това за напълно непознат човек! Но нека ѝ го призная - обича сестра си от дъното на душата си. Би направила всичко за нея и Тела много добре го знае. Смятам, че нещата които направи бяха подтикнати от страх, че никога няма да намери сестра си.

Джулиан е другият главен герой. За разлика от Скарлет, Джулиан превзе умът ми. Винаги се смеех на шегите му и внимавах за израза на лицето му. Смятам, че го харесах толкова много, заради мистерията около него, а и заради добротата му. Можеше да не помага на Скар и сестра ѝ да достигнат до Каравала. Можеше да изостави Скарлет сама на онзи плаж и най-вече можеше да я остави да се оправя както си знае из подземията. Но не го направи. Защото колкото и да я криеше аз виждах добрата му душа. Както и Скарлет. Така че съвсем ясно ви стана, че ги обожавам като двойка.

И последният човек за когото искам да говоря е Донатела. Въпреки че не присъстваше в по-голямата част от историята, спокойно можех да я усетя как витае из страниците на книгата. Всичко, което вършеше беше заради по-голямата ѝ сестра. Да я откъсне от оковите, които баща им ѝ беше поставил. Да ѝ отвори очите и да види, че единственият им шанс за каквото им било щастие е бягството от така нареченият им дом. И смятам, че успя. Отвори очите на Скарлет и ѝ показа, че всичко си е заслужавало. Но още едно липсва - майка им, която е изчезнала преди десет години. Вярвам, че в следващата книга ще разбера повече. О да, ще прочета и втората книга, защото останах с много въпроси, които ме ядат от вътре и не ме оставят на мира.

Действията на моменти бяха доста бавни и ненужни. А някои от глупостите на Скарлет ми дойдоха в повече. И все пак в книгата имаше доста интересни моменти, които ме държаха на пръсти и очаквах всичко да стане. Защото в Каравалът всичко е възможно, но проблемът е че не знаеш кое е истина и кое - лъжа. И се възхищавам на всеки герой защото на моменти правеха разликата между реалното и магическото. Точно заради това я препоръчвам на всеки, който иска да се потопи в света на магиите, защото "Каравал" е точно това - книга пълна с магии и загадки.