Книгата я завърших едва преди няколко часа и все още не намирам думи, с които да опиша случилото се в нея. Имаше толкова обрати, падения и възходи. Всеки един от героите имаше своите проблеми и трябваше да се справя с тях, но когато приятелите му имаха нужда от него, той ги загърбваше. Тук се появиха и няколко нови герои и трябваше да ги опозная, докато гледах как старите и вече познати герои израстват като личности.

Ще започна с мисията на Ема, Джулиън, Кристина и Марк в Двора на тъмните елфи. Двора бе колкото красив, съвършен и неустоим, толкова загадъчен, тъмен и смъртоносен. Касандра толкова добре бе описала Двора, че все едно аз бях там, заедно с тях. Все едно и аз вървях след групичката им и се удивлявах на красивата гледка. А да не говоря за динамиката в тази мисия. Смятам, че Ема и останалите се справиха чудесно и взеха това, за което бяха дошли в Тъмният двор. В тази мисия и четиримата показаха своите възможности и това, което са научили като ловци на сенки. Както казах имаше бойни сцени и както винаги бяха описани чудесно и аз се потопих в битката и все едно наистина около мен падаха огнени стрели...

Следващата мисия беше тази на Ема и Джулиън, които отидоха в Корнуол, за да проследят корените на Анабел Блектрон. Само да вмъкна няколко думи за Анабел. Направи неочакваното и в началото на книгата, и в края на книгата. Въпреки че имаше малко моменти с нея видях колко е храбра и мила. И има пълното право да не вярва на Клейва, но смятам, че трябваше да постъпи малко по-спокойно. Все пак да не забравяме, че тя помогна на Джулиън, като му даде информацията, от която той се нуждаеше. Отново имаше действие, но това на което искам да обърна внимание е невероятно красивата къща, която Малкълм бе построил за своята любима. Във всяка една стая се виждаше този уют и тази любов. А да не говоря за красивата гледка през прозорците на къщата, чиято гледка ме накара самата аз да искам да я нарисувам. Но най-важното (за мен) бе, че Ема и Джулс си разкриха чувствата и решиха какво да правят по-нататък. Смятам, че това беше доста силен момент между тях. Искам да кажа няколко думи за този момент, но не искам да развалям удоволствието на някои хора, така че ще си замълча...

Но ще кажа няколко думи за връзката им като парабатаи. Още от миналата книга тя беше прекрасна, но тук тя бе великолепна. Двамата показаха, че въпреки всички пречки, най-важно е приятелството. Показаха, колко са силни заедно и нищо не може да ги раздели. И все пак се радвам, че можех да видя всеки един от поотделно. Джулиън продължаваше да е толкова грижовен към братята и сестрите си, колкото беше и в първата книга, но някак си по по-различен начин. Започна да ги третира (Лив и Тай, но това също е напредък) като възрастни и реши да им дава задачи, с което да ги кара да се чувстват полезни. Заради краят на книгата (за който ще говоря по-късно) си нямам и на идея как Джулиян ще се държи със семейството си, но знам, че Ема ще е до него и той ще се справи. Ема също се промени. Не е толкова натрапчиво, затова трябва внимателно да четете сцените с нея. Тя бавно и постепенно се промени от онази Ема, която беше в "Лейди Полунощ". Ще си кажете как за почти месец се е променила, но тя започна своята промяна още в миналата книга. А и все пак да не забравяме, че не само намери убиецът на родителите си и така даде мир на душата си, а и беше на две мисии в тази книга, които ѝ отвориха очите за някои неща...

И все пак един от любимите ми герои бе Кристина, тъй като видях повече от нея. Видях нейната любов към малките членове на семейство Блекторн, жертвоготовността ѝ за приятелите ѝ и най-вече за самото ѝ ненатрапчиво поведение. Всички я искаха около себе си и незнайно как тя беше там, за тях. Успяваше да усмири всеки само с няколко думи, но тези думи винаги бях мъдри и караха човек да се замисля. А да не говоря, че тя знаеше толкова неща за елфите и колко полезно бе това ѝ знание. В началото на книгата беше наранена, но знаех, че тя ще намери сили и ще прости, което ѝ направи, когато узна истината. Беше до Ема винаги, когато можеше и няма как да не спомена колко добра приятелка се оказа. О, забравих да спомена колко много обичам моментите между нея и Марк.

Ред е на Марк и колко много се промени от онзи, който беше в началото на миналата книга. Смятам, че неговата промяна усетих най-много, защото стана онзи човек, който помнеха братята и сестрите му. Започна да не се бои от знаците и да си припомня, че всъщност е един ловец на сенки и може доста повече. На моменти се притесняваше, че объркал някъде, но до него бе или Джулиън, или Кристина и те му помагаха и казваха истината - че е чудесен. И все пак смятам, че се чувстваше в свои води в елфическият свят, защото единствено той познаваше този свят и знаеше, че приятелите му трябва да му имат доверие. Което беше така, защото Джулиън, Ема и Кристина правеха всичко, което им кажеше и знаеха, че той няма да ги изостави, защото и те не го изоставиха, когато Марк смяташе, че ще го сторят.

Време е да говоря за появилият се любовен триъгълник: Кристина, Марк и Кийрън. Толкова е необичаен, защото за първи път срещам такъв триъгълник. Марк обича и двамата и не знае как да постъпи. Но ето я Кристина, която не го обвинява и е до него въпреки всичко. От другата страна е Кийрън, който в средата на книгата е объркан, заради ситуацията, в която се намира, но пак е до Марк. А и всички знаем за страстта между тях. Марк е на кръстопът, защото има минало с Кийрън, но харесва и Кристина, с която може да има бъдеще. Тук ще кажа, че клоня към Кристина и Марк, защото са толкова сладки заедно, но ми е тъжно за Кийрън, защото той заслужава да е щастлив. (Току що ми хрумна идеята: ами ако Кийрън стане крал на Тъмният двор? *това ще го разберете, когато прочетете книгата.*) Повече мнение ще си изграда за Кийр в следващата книга, защото в "Повелител на сенките" не можах да го опозная, толкова добре.

Харесах и новото приятелство между близнаците и Кит. Те го приеха и до последно не го изоставиха. Кит беше на ново място, с непознати хора и с леко объркано съзнание. Не знаеше на кого да вярва и дали е подходящ за ловец на сенки, но с помощта на Лив и Тай, Кит разбра къде му е мястото. Искам да вмъкна няколко думи за връзката между Ливи и Тай и колко красива бе тя. Още в миналата книга видях връзката им, но тук успях да я осмисля. Тай вярваше най-много на близначката си, а Лив по всякакъв начин опитваше да го накара да се почувства специален. И аз смятам, че е успяла. Дойде време да кажа няколко думи и за края, защото с идването на края на книгата, дойде и края на нещо доста по-силно. И боже, толкова много искам да говоря за това, но не мога защото ще издам спойлери, а аз не го искам. Само ще кажа, че си изплаках очите, а това говори достатъчно. Надявам се да стане някакво чудо и последните две страници да бъдат само, за да ни държат в напрежение, но уви сигурно е истина.

И последният човек, за когото искам да говоря е Дру. В тази книга беше на заден план, но съм сигурна 99%, че в следващата книга тя ще има важна роля. Все пак се сприятели с един стар приятел на Кристина и видя едно доста сладко момче, за което също се надявам да видя отново. Виждах колко е наранена Дру, защото я третираха като дете и ми ставаше мъчно за нея и бях доста горда, когато в края на книгата се изправи срещу Джулиян и изказа мнението си. Нямам търпение да се срещна пак с нея, защото смятам, че Друзила има доста голям потенциал. О, да не забравя колко сладки бяха двамата с Тави. Дру винаги се грижеше за него, защото той беше по-малкото ѝ братче и тя се чувстваше задължена и аз винаги се разтапях, когато тя споменаваше Тави и показваше дълбоката си обич към него.

Книгата се оказа феноменална. Казвала съм, че обичам книгите на Касандра, защото тя знае как да комбинира романтиката и нежността с действията и битките в една книга. Не я интересува, че ти си се привързал към даден герой, просто го убива и готово. После ти сам трябва да лепиш собственото си разбито сърце (както стана при мен). Ще кажа, че ако се колебаете дали да продължите с поредицата "Тъмни съзаклинания" - не го правете. Купете си "Повелител на сенките" и се потопете в невероятният свят, който К.К. е създала и се наслаждавайте на необикновеното ѝ творчество.

Ревю на първа книга - тук.
Ревю на "Истории от академията за ловци на сенки" - тук.