"Ясновидците" от Либа Брей

Ийви О'Нийл се замесва в поредния скандал в родното провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини и бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.

Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. Той изглежда е обсебен от свръхестественото, а племенничката му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.

Появяват се още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...

След прочитат ми на "Тези плитки гробове" от Дженифър Донъли реших, че искам да прочета още книги, които да ми покажат Ню Йорк в миналото. Така че взех "Ясновидците" в моите ръце и започнах да чета и с всяка изминала страница се потапях в света, който Л. Брей беше създала. В книгата имаше много описания и в обикновен случай това доста би ме подразнило, но в тази книга описанията бяха задължителни, защото чрез тях си представях Ню Йорк чрез 20-те години на миналият век. Нямаше как да не сравнявам градът през 1890 г. (Тези плитки гробове), 1926 г. и 2017 г. Едва за 36 години хората бяха заменили файтоните с коли, свещите с лампи и писмата с телефони. А да не говоря, че за по-малко от век са измислени телевизорите, таблетите, компютрите и общо взето всяка една нова технология и подобрение на някои неща. Но нека се върна към 1926 година и как поведението на младите хора се отразява на старите, които живееха още със старото си мислене (де да знаеха сега как изглеждат някои от младите).

Ийви О'Нийл е точно като момичета на нейната възраст - иска забавление, някое ново приключение и да е в светлината на прожекторите, но това е невъзможно в родния ѝ град. По стечение на обстоятелствата родителите ѝ я пращат в Ню Йорк - градът на нейните мечти. Но нейните планове се променят - от ходене на партита, пиене и забавление, Ийви решава да помогне на вуйчо си Уил да открие убиеца, който е вкарвал цял Ню Йорк в паника. Харесах Ийви още с първите глави. Вярно че в началото мислеше само за себе си, но постепенно започна да зачита мнението и на останалите и да се вслушва в тях. В края на книгата я видях като един истински детектив - храбва и готова на всичко да открие убиеца. Друго, което харесах в нея, беше свръхестественото. Дарбата, която не зачиташе в началото, доста ѝ помогна с разкритието на убийствата. И да не пропусна почти всичките ѝ саркастични отговори - направо се заливах от смях с нея и някои комични ситуации, в които попадаше.

Мейбъл Роуз е най-добрата приятелка на Ийви в Ню Йорк. Познавайки се от девет годишни, двете имат доста спомени заедно и едно огромно количество писма, които са си разменяли през годините. Въпреки че е тиха и скромна, винаги беше зад Ийви и не я оставяше сама. Харесах, че остана вярна на себе си и не реши да се промени, за да впечатли момчето, което харесва. Радвам се, че промени част от външният си вид заради себе си, а не защото някой го изискваше от нея. За съжаление, някои хора дори не се опитваха да опознаят Мейбъл само защото познават родителите ѝ и смятаха, че тя мисли също като тях, но всъщност Мейбъл има свое мнение за всичко. В края на книгата се появи едно сладко момче и доста се чудя, дали отново ще го видя и в следващата книга и ако „да“, каква ще му бъде ролята му и дали ще стане близък с Мейбъл. 

Другата приятелка на Ийви - Тета, също помогна на Еванджелин да се впише в бързия ритъм на живота в големият град. Тета е героиня с тежко минало, която има тайни, познати единствено на най-добрия ѝ приятел Хенри. В „Ясновидците“ бегло се загатва каква е дарбата ѝ и смятам, че в следващата книга ще се спомене повече за нея. Харесах приятелството ѝ с Хенри - разчитат само на тях двамата си, нямат никакви тайни помежду си и се държат така, сякаш никой не може да ги раздели. Останах изненадана, когато разбрах, че приятелството им е отскоро, защото изглеждаха доста близки. И въпреки че разбрах миналото на Тета, това на Хенри остана в загадна. Авторката е дала доста малка информация относно него, но това не ми попречи да го харесам.

И няколко думи за останалите герои - Мемфис, Уил и Джерико. Харесах Уил, защото той е от онези вуйчовци, които не може да не обикнеш. В началото се държеше хладно с Ийви, но постепенно свикна с нея и някъде към края смятам, че изградиха някаква връзка. Джерико е неговият помощник. Той също като Уил се държеше студено с Ийви и първоначално изобщо не го харесах, но постепенно разбрах защо се държи по този начин и доста помогна историята му от миналото. Мемфис също е герой, който има тъмно минало. Дарбата му, която беше изчезнала, го бе накарала да не вярва в някои неща. Но тогава се появи Тета и го накара да преоткрие света. Няма да споменавам, че и тях харесах като двойка

Либа Брей е създала доста увлекателна история, най-вече с тази на убиецът. Някак си всичко беше свързано - кометата, вярването в Бога и как миналото понякога определя бъдещето. Препоръчвам книгата на всеки, който иска да се потопи в света на Ню Йорк през 20-те години на XX век и на този, който обича свръхестественото и загадките.