Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това? Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка. Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса.

Весела Коледа на всички! Пожелавам ви една Вълшебна Коледа, изпълнена с много приятни емоции и незабравими преживявания! Пожелавам ви една по-щастлива, весела и изпълнена с обич и успехи нова година! И най-вече: година, изпълнена с невероятни книги, които да стоплят душите ви!

Тази книга я прочетох миналата година по това време, но не публикувах ревю. В началото на месеца се сетих за това и реших, че няма по-хубаво време от сега да споделя мнението си с вас за нея.

Действията в книгата са предвидими, но това не ми попречи да се насладя на тази толкова сладка, романтична и коледна история, която на К. Райдър е сътворила. Много ми хареса идеята на авторката с тези 10 стъпки, с които да забравиш бившият си. Кой може да предположи, че една книга не само, че може да сближи двама напълно непознати хора, но и да ги накара да се влюбат един в друг. 

Първоначално смятах, че няма да харесам връзката между Шарлот и Антъни, защото колко добре могат да се опознаят двама души за една вечер, но останах приятно изненадана. Двамата започнаха първо с приятелски отношения и постепенно се влюбиха един в друг. Моментите между тях бяха доста сладки и ми показаха, че можех да откриеш любовта там, където най-малко си очаквал да я откриеш. 

Осъзнавам, че ревюто ми е доста кратко, но нямам какво повече да кажа за тази книга. "Целувка в Ню Йорк" ме грабна не само заради обстановката, в която се развива (Ню Йорк по време на коледните празници... кой не може да устои на това?), но и заради това, че показа как двама непознати с любовни проблеми отново намират любовта и не им пука, че се познават едва от 8 часа.

Един живот за една зора.

Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.

Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...

Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?

Обожавам семейство Роял. Всички без изключение. И мога да кажа, че благодарение на Ела те отново станаха онова семейство, което са били преди смъртта на госпожа Роял.

Личността на Ела се доизгради и леко промени. В "Парцалена принцеса" Ела доста трудно се доверяваше на всички. Имаше доста проблеми с това, но постепенно те изчезнаха. И тук в тази книга Ела въпреки многото възможности не спря да вярва на Рийд. Заставаше зад него и се опитваше да му вярва. От друга страна имаше и проблеми в училище. Всички я наричаха с най-различни думи. Но и с това се справи. И то съвсем сама. Също като Рийд и аз бях доста горда с нея, защото показа своята позиция и че никой не може да я обиди.

В предишната книга бях споменала, че ще се радвам да видя и гледната точка на Рийд. И доста се зарадвах, че тук имах тази възможност. Нямам думи да опиша как се чувствах, докато четях за емоциите на Рийд в присъствието на Ела. Рийд също се промени. Спря да бъде онзи грубиян, на който не му пука за нищо и стана онова момче, което иска да защитава и да прави щастливо своето гадже. Краят на книгата ми дойде като гръм от ясно небе. Това се отнася и за двете случки. 

Относно другите членове на семейство Роял... липсваха ми. Да виждам как се закачат един с друг, как се карат и най-вече как се подкрепят. Всички бяха загубили най-важното за себе си, но с пристигането си Ела запълни празното място в сърцата им. Истън отново ме забавляваше като изтърсеше някоя глупост. Продължавам да не различавам кой е Себастиан и кой - Сойер и все още се надявам да видя Гидеон и Савана заедно.

Истината е че всички се настаниха в сърцето ми. Плача заедно с тях, смея се заедно с тях. "Стъклен принц" е онова очакващо продължение, което чаках с месеци и разбрах толкова много интриги, че се чудя как хората успяват да се забъркват в такива неща.

Джулиет Янг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба й. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота.

Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си.

Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

След "Писма до мъртвите с любов" реших да прочета още една книга, в която да се разказва за болката от загубата на човек. И смятам, че направо уцелих в десетката с тази книга.

Джулиет е момиче, което на скоро е загубило майка си. И въпреки че има баща и най-добра приятелка, които са до нея тя се чувства самотна. До един ден. Ден, в който намира в едно от писмата отговор за нея от мистериозен човек. Въпреки че това е самостоятелна книга успях да се докосна до чувствата и емоциите на двата героя. Джулиет се оказа доста силно момиче. Не само, че беше загубила майка си, а баща ѝ не показваше да се интересува от нея както е било в миналото. Но истината е малко по-различна. Оказва се, че баща ѝ през всички тези години е бил до нея и не само това - знаел е нещо, което е щяло да разтърси до основи живота на дъщеря му. И си е мълчал, чакал е да дойде подходящото време, в което да ѝ каже. Както казах Джулиет ме изненада (приятно). От началото до края на книгата тя беше променила мнение си за Деклан Мърфи. И смятам че тя порасна духовно и осъзна, че трябва да спре да гледа в миналото и да почне да вижда бъдещето с любимите си хора.

Деклан Мърфи. Момчето, с което не искаш да си имаш работа. Но постепенно навлязох в неговата лична история и осъзнах колко е страдал. От ранна възраст губи не само по-малката си сестра, но и баща си. А на мястото на баща му се поява мъж, когото намразва. И честно - аз също намразих доведеният му баща, че дори и майка му. До момента, в който двамата не му казаха истината - че от деня на сватбата им са се притеснявали за него. И тогава разбрах колко чувства майка му е пазила вътре в себе си, от страх че една неправилна дума може да го подтикне към нещо лошо. Деклан също като Джулиет се промени. Започна да зачита мнението и на останалите хора, освен на най-добрият му приятел. Промени отношението си към майка си и доведеният си баща. И смятам, че писмата, които си разменяше с Джулиет доста му помогнаха да го осъзнае.

Нека кажа няколко думи и за връзката между тях двамата. Тя се появи от нищото и всеки ден се градеше от нищо неподозиращите Джулиет и Деклан. Влюбих се в тяхната връзка. Постепенно започнаха да си вярват и да се подкрепят. Всъщност Джулиет беше първата, която разбра как се чувства Деклан и обратното. 

Книга е невероятна. Показва как един човек може да се справи със собствените си демони и същевременно да намери нови запознанства, за които да си струва. Препоръчвам я на всеки който желае нещо романтично и леко болезнено.

Ужасна война застрашава всичко, което Фейра обича. Тя се завръща в Двора на Пролетта, решена да събере информация за плановете на Тамлин и краля на Хиберн, заплашващ да постави Притиан на колене. Но за да направи това, трябва да започне смъртоносна игра по надлъгване и хитрост, в която дори най-лекото залитане може да й изиграе лоша шега.

Войната плаши всички и Фейра трябва да прецени на кого от ослепителните и смъртоносни Върховни господари може да се довери - и да открие съюзници на най-неочаквани места. Във вълнуващата трета книга от историята на Фейра земята ще бъде оцветена в червено, докато могъщите армии се борят за власт над единственото, което може да унищожи всички тях.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. С „Двор от крила и разруха“ се слага край на историята на Фейра - човешкото момиче, което уби елф, заобича елф и се бори за тази любов. След това се бори за самата себе си и за сърцето, разбито на парчета. Откри отново любовта заедно с ново семейство. И всичко, което прави след това, е за да предпази обичните си хора и народа на Двора на Нощта.

Двора на Пролетта отново отваря вратите за Фейра. Само че този път тя е Велика господарка на Двора на Нощта и задачата ѝ е да шпионира Тамлин - мъжът, заради когото сестрите ѝ насилствено бяха превърнати в елфи. Крачейки из имението на Тамлин, Фейра си припомни колко пречупена беше и колко път извървя, за да се превърне в силната и независима елфа. Момичето, което искаше единствено да има достатъчно пари, за да рисува, отдавна го няма. В „Двор от крила и разруха “ Фейра осъзна колко загуби има от една война и че колкото и да се бори, винаги ще има хора, загиващи заради дадена кауза. Показа на всички, че на първо място е приятелка, а след това е Велика господарка. А Рисанд беше до нея винаги. Продължаваше да ѝ дава право на избор и когато тя не вярваше в себе си той беше там, за да ѝ покаже колко силна е и че може да се справи. И тя се доказа. 

Фейра може и да е Велика господарка, но за останалите Велики господари това не означава нищо. Те не я познават и не знаят на какво е способна. Е, освен Тамлин. Затова много се насладих на срещата между Великите господари. Таркуин, с когото се запознахме в „Двор от мъгла и ярост“, е един от младите Господари и желанието му е Върховните и нисшите елфи да са равни. Хелион е представен като студен и подигравчия, но всъщност е веселяк и обича да се шегува с останалите. Калиас, Великият господар на Двора на Зимата, също е студен и сдържан, но е готов на всичко за народа си и жената, която обича. Всичко, което Люсиен казва за баща си е вярно. Берон е жесток, наднемен и враждебен. Гледа да застане на печелившата страна и няма скрупули да използва собственото си семейство. Тесан е Велик господар на Двора на Зората, известен с лечителските си способности. А Тамлин дори няма да коментирам. 

Сестрите на Фейра преживяха нещо ужасно в края на „Двор от мъгла и ярост“. Използваха ги, за да покажат на човешките кралици на какво е способен Котелът. Ще им отнеме дълго време, за да приемат случилото се, като всяка от тях се справя по различен начин. Неста е гневна и сърдита на Фейра и Вътрешния кръг. Не желае да получи помощ от никого и се интересува само от това как е Илейн. Но именно загрижеността ѝ към по-малката ѝ сестра я сближава с Фейра. Постепенно Неста се отпуска и става по-приветлива. Но последната битка с Хиберн така я разтърсва, че се затваря и започва да страни от Вътрешния кръг. Илейн е пълна нейна противоположност. По цял ден се взира в една точка и е вглъбена в себе си. Всички смятат, че случилото се в Котела дотолкова я е уплашило, че емоционално не може да го възприеме. Но всъщност тя просто не знае в какво се е превърнала. И когато разбира, че е Оракул, светлината в очите ѝ се връща. Не смятам, че Илейн е слаба и скучна. Просто тя е по-мила и нежна душа и когато страда, трупа болката в себе си вместо да крещи и да беснее като Неста.

Ревю на втора книга - тук.