"Писма до изгубените души" от Бриджит Кемерер

Джулиет Янг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба й. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота.

Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си.

Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

След "Писма до мъртвите с любов" реших да прочета още една книга, в която да се разказва за болката от загубата на човек. И смятам, че направо уцелих в десетката с тази книга.

Джулиет е момиче, което на скоро е загубило майка си. И въпреки че има баща и най-добра приятелка, които са до нея тя се чувства самотна. До един ден. Ден, в който намира в едно от писмата отговор за нея от мистериозен човек. Въпреки че това е самостоятелна книга успях да се докосна до чувствата и емоциите на двата героя. Джулиет се оказа доста силно момиче. Не само, че беше загубила майка си, а баща ѝ не показваше да се интересува от нея както е било в миналото. Но истината е малко по-различна. Оказва се, че баща ѝ през всички тези години е бил до нея и не само това - знаел е нещо, което е щяло да разтърси до основи живота на дъщеря му. И си е мълчал, чакал е да дойде подходящото време, в което да ѝ каже. Както казах Джулиет ме изненада (приятно). От началото до края на книгата тя беше променила мнение си за Деклан Мърфи. И смятам че тя порасна духовно и осъзна, че трябва да спре да гледа в миналото и да почне да вижда бъдещето с любимите си хора.

Деклан Мърфи. Момчето, с което не искаш да си имаш работа. Но постепенно навлязох в неговата лична история и осъзнах колко е страдал. От ранна възраст губи не само по-малката си сестра, но и баща си. А на мястото на баща му се поява мъж, когото намразва. И честно - аз също намразих доведеният му баща, че дори и майка му. До момента, в който двамата не му казаха истината - че от деня на сватбата им са се притеснявали за него. И тогава разбрах колко чувства майка му е пазила вътре в себе си, от страх че една неправилна дума може да го подтикне към нещо лошо. Деклан също като Джулиет се промени. Започна да зачита мнението и на останалите хора, освен на най-добрият му приятел. Промени отношението си към майка си и доведеният си баща. И смятам, че писмата, които си разменяше с Джулиет доста му помогнаха да го осъзнае.

Нека кажа няколко думи и за връзката между тях двамата. Тя се появи от нищото и всеки ден се градеше от нищо неподозиращите Джулиет и Деклан. Влюбих се в тяхната връзка. Постепенно започнаха да си вярват и да се подкрепят. Всъщност Джулиет беше първата, която разбра как се чувства Деклан и обратното. 

Книга е невероятна. Показва как един човек може да се справи със собствените си демони и същевременно да намери нови запознанства, за които да си струва. Препоръчвам я на всеки който желае нещо романтично и леко болезнено.