Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.
Отлагам доста време прочита на тази книга. Просто знаех, че все някога ще му дойде времето за нея и то дойде. Все пак е последният месец на годината, правя си равносметка и виждам колко много книги съм искала да прочета, но не съм успяла. Но повече за това в по-следващият ми пост.
Ще започна със Шахризад. В началото я смятах за кучка, но постепенно видях истинската ѝ същност. Ако не се държеше така едва ли щеше да доживее утрото на деня след сватбата ѝ. Чрез хитрост тя получи отговори на част от въпросите си. Така че мога съвсем спокойно да кажа, че я харесвам. Виждах я колко се бори с това, което искаше разумът ѝ и това, което искаше сърцето ѝ. Шахризад бавно и несъзнателно се влюбваше в Халид ден след ден. Той видя частица от нея, както и обратното. Радвам се че Шази държеше на своето и до последно се бореше.
Халид. Още от самото начало знаех, че не е това, за което се представя. Все пак съм чела достатъчно книги, в които се разказва за лошо момче с маска, която да прикрива емоциите му и накрая се оказва най-състрадателния човек. Но беше интересно да проследя действията му, да видя как Шахризад влиза под кожата му, а той се опитва да избяга от любовта, колкото и нужна да му е тя. Надявам се Халид да е разбрал, че има хора, които го обичат. Като започнем от Шахризад минем през част от слугите му и стигнем до братовчед му Джалал.
Деспина и Джалал са второстепенните герои, които обикнах. И двамата също като Халид и Шахризад са твърдоглави и не отстъпват. Но знам, че се обичат. И това, което разбра Джалал за Деспина в края на книгата, вярвам че ще я обикне още повече, че ще се застъпи за нея. Нека кажа няколко думи и за Терик. Не го харесвам. Антипатичен ми е. Вярва че Шахризад ще го обича вечно. А най-смешното е че самият той не знае защо обича Шази. Просто вярва, че щом имат толкова много приключения зад гърбовете си, то им е писано да са заедно. Но не е така и се надявам Терик да го разбере на време.
В заключение ще кажа че "Гневът и зората" е книга, която ме потопи в културата и историята на Източния свят. Всички тези описания и специфични думи подсилиха ефекта, който книгата остави у мен. Препоръчвам я на всеки, който иска да се доближи и опознае обичаите на един по-различен свят от нашият.
0 коментара:
Публикуване на коментар