Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.
Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...
Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?
Обожавам семейство Роял. Всички без изключение. И мога да кажа, че благодарение на Ела те отново станаха онова семейство, което са били преди смъртта на госпожа Роял.
Личността на Ела се доизгради и леко промени. В "Парцалена принцеса" Ела доста трудно се доверяваше на всички. Имаше доста проблеми с това, но постепенно те изчезнаха. И тук в тази книга Ела въпреки многото възможности не спря да вярва на Рийд. Заставаше зад него и се опитваше да му вярва. От друга страна имаше и проблеми в училище. Всички я наричаха с най-различни думи. Но и с това се справи. И то съвсем сама. Също като Рийд и аз бях доста горда с нея, защото показа своята позиция и че никой не може да я обиди.
В предишната книга бях споменала, че ще се радвам да видя и гледната точка на Рийд. И доста се зарадвах, че тук имах тази възможност. Нямам думи да опиша как се чувствах, докато четях за емоциите на Рийд в присъствието на Ела. Рийд също се промени. Спря да бъде онзи грубиян, на който не му пука за нищо и стана онова момче, което иска да защитава и да прави щастливо своето гадже. Краят на книгата ми дойде като гръм от ясно небе. Това се отнася и за двете случки.
Относно другите членове на семейство Роял... липсваха ми. Да виждам как се закачат един с друг, как се карат и най-вече как се подкрепят. Всички бяха загубили най-важното за себе си, но с пристигането си Ела запълни празното място в сърцата им. Истън отново ме забавляваше като изтърсеше някоя глупост. Продължавам да не различавам кой е Себастиан и кой - Сойер и все още се надявам да видя Гидеон и Савана заедно.
Истината е че всички се настаниха в сърцето ми. Плача заедно с тях, смея се заедно с тях. "Стъклен принц" е онова очакващо продължение, което чаках с месеци и разбрах толкова много интриги, че се чудя как хората успяват да се забъркват в такива неща.
0 коментара:
Публикуване на коментар