„Двор от крила и разруха“ от Сара Дж. Маас

Ужасна война застрашава всичко, което Фейра обича. Тя се завръща в Двора на Пролетта, решена да събере информация за плановете на Тамлин и краля на Хиберн, заплашващ да постави Притиан на колене. Но за да направи това, трябва да започне смъртоносна игра по надлъгване и хитрост, в която дори най-лекото залитане може да й изиграе лоша шега.

Войната плаши всички и Фейра трябва да прецени на кого от ослепителните и смъртоносни Върховни господари може да се довери - и да открие съюзници на най-неочаквани места. Във вълнуващата трета книга от историята на Фейра земята ще бъде оцветена в червено, докато могъщите армии се борят за власт над единственото, което може да унищожи всички тях.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. С „Двор от крила и разруха“ се слага край на историята на Фейра - човешкото момиче, което уби елф, заобича елф и се бори за тази любов. След това се бори за самата себе си и за сърцето, разбито на парчета. Откри отново любовта заедно с ново семейство. И всичко, което прави след това, е за да предпази обичните си хора и народа на Двора на Нощта.

Двора на Пролетта отново отваря вратите за Фейра. Само че този път тя е Велика господарка на Двора на Нощта и задачата ѝ е да шпионира Тамлин - мъжът, заради когото сестрите ѝ насилствено бяха превърнати в елфи. Крачейки из имението на Тамлин, Фейра си припомни колко пречупена беше и колко път извървя, за да се превърне в силната и независима елфа. Момичето, което искаше единствено да има достатъчно пари, за да рисува, отдавна го няма. В „Двор от крила и разруха “ Фейра осъзна колко загуби има от една война и че колкото и да се бори, винаги ще има хора, загиващи заради дадена кауза. Показа на всички, че на първо място е приятелка, а след това е Велика господарка. А Рисанд беше до нея винаги. Продължаваше да ѝ дава право на избор и когато тя не вярваше в себе си той беше там, за да ѝ покаже колко силна е и че може да се справи. И тя се доказа. 

Фейра може и да е Велика господарка, но за останалите Велики господари това не означава нищо. Те не я познават и не знаят на какво е способна. Е, освен Тамлин. Затова много се насладих на срещата между Великите господари. Таркуин, с когото се запознахме в „Двор от мъгла и ярост“, е един от младите Господари и желанието му е Върховните и нисшите елфи да са равни. Хелион е представен като студен и подигравчия, но всъщност е веселяк и обича да се шегува с останалите. Калиас, Великият господар на Двора на Зимата, също е студен и сдържан, но е готов на всичко за народа си и жената, която обича. Всичко, което Люсиен казва за баща си е вярно. Берон е жесток, наднемен и враждебен. Гледа да застане на печелившата страна и няма скрупули да използва собственото си семейство. Тесан е Велик господар на Двора на Зората, известен с лечителските си способности. А Тамлин дори няма да коментирам. 

Сестрите на Фейра преживяха нещо ужасно в края на „Двор от мъгла и ярост“. Използваха ги, за да покажат на човешките кралици на какво е способен Котелът. Ще им отнеме дълго време, за да приемат случилото се, като всяка от тях се справя по различен начин. Неста е гневна и сърдита на Фейра и Вътрешния кръг. Не желае да получи помощ от никого и се интересува само от това как е Илейн. Но именно загрижеността ѝ към по-малката ѝ сестра я сближава с Фейра. Постепенно Неста се отпуска и става по-приветлива. Но последната битка с Хиберн така я разтърсва, че се затваря и започва да страни от Вътрешния кръг. Илейн е пълна нейна противоположност. По цял ден се взира в една точка и е вглъбена в себе си. Всички смятат, че случилото се в Котела дотолкова я е уплашило, че емоционално не може да го възприеме. Но всъщност тя просто не знае в какво се е превърнала. И когато разбира, че е Оракул, светлината в очите ѝ се връща. Не смятам, че Илейн е слаба и скучна. Просто тя е по-мила и нежна душа и когато страда, трупа болката в себе си вместо да крещи и да беснее като Неста.

Ревю на втора книга - тук.