ВОЙНИК. ПРИЗОВАВАЩА. СВЕТИЦА.

Осиротялата Алина Старков е избрала да бъде войник и да защитава своето кралство – Равка. Тя е наясно, че може и да не оцелее при първия си преход през Долината на смъртната сянка – ивица земя, обитавана от неестествен мрак и ужасяващи чудовища. Но когато полкът й е атакуван, а най-добрият й приятел – смъртно ранен, Алина разкрива неподозираната магия, която притежава.

Благодарение на новооткритата си сила, Алина е вербувана от Гриша – магьосническия военен елит на Равка – и попада под обаянието на прословутия им водач Тъмнейший. Той вярва, че Алина е способна да заличи Долината на смъртната сянка и да обедини тяхната разкъсвана от войни страна. Но само ако можеше да овладее непокорната си сила...

„Сянка и кост“ прочетох преди две години, но напълно изненадващо помнех много малка част от историята. Това е причината да смятам, че съм я прочела преди четири години. Оказа се, че дори имам ревю в блога - тук. Мнението ми за книгата написаното в другото ревю и това, което пиша в момента, горе-долу се припокрива, но, разбира се, сега ще наблегна на нещата, които са ми направили впечатление и ще говоря за повече героите, освен основните трима - Алина, Тъмнейший и Мал.

Това е първа книга от един нов и непознат свят за читателите, заради това действието в първата част на книгата е по-бавно, има повече описания на обстановката и представяне на героите. В началото Алина се луташе из Първа армия и не можеше да намери своето място. Имаше някакво самочувствие, но то не беше достатъчно. Когато се разбира, че може да призовава светлината, цяла Равка си отдъхва и смята, че в най-скоро време войните ще спрат. Но докато страната чака да види нейната сила, Алина дори не може да освети една стая. Времето, през което тя се опитваше да отключи силата си, не само опознаваше живота на Гриша, но и започваше да вярва в себе си. Малко или много, Тъмнейший ѝ помогна да осъзнае потенциала си и че може да постигне всичко, което си науми. Мал бе от типът хора, които са душата на всяка компания. Всички искат да са му приятели и да се хвалят с това. Харесах го, защото бе готов на всичко за Алина, не позволяваше на страха да влияе на преценката му и бе невероятен търсач. Притежава лидерски качества, в това няма спор, но някак си нещо му липсваше, за да ме накара да го харесам като партньор на Алина. Продължавам да го възприемам само като най-добрият ѝ приятел. Прекара ли са детството си заедно, подкрепяли са се и винаги ще имат онази връзка, която имаш с приятел, с когото си преминал през добри и лоши моменти.

Ако трябва да използвам една дума, с която да опиша Женя, тя би била „красавица“. Умна, самоуверена, от време на време припряна, скрит войн - още думи, с които бих я описала. В новото издание на „Сянка и кост“ има и допълнителна сцена, разказана от гледната точка на Женя и това помага на читателя да я опознае. Вярвам, че е истинска приятелка на Алина. А пък може би не? Ще видим. Има и следващи книги. Зоя играе ролята на кучка в „Сянка и кост“, но нещо ми подсказва, че ще се появи и във втората книга и не знам защо, но смятам, че ще бъде на страната на Алина. Определено и тя си има история, която трябва да бъде разказана. Не знам дали вас ви е дразнела Багра в началото, но мен не. Може би защото вече знаех какъв характер притежава Багра, или просто защото от самото начало тя помагаше на Алина да повярва както в себе си, така и в собствената си сила.

Още при първият ми прочит харесах Тъмнейший. Сдържан, заобиколен от тайни и човек, с огромна мощ. Освен ако не прочета глави от гледната му точка, не мога да кажа дали наистина се е интересувал от Алина или не. Мисля, че е някъде по средата. Във всяка една фентъзи поредица трябва да има някой злодей. Тук това е Тъмнейший. Е, аз не го възприемам като такъв. Да, направил е каквото е направил, убивал е хора и не се притеснява да го направи отново. И все пак имаше моменти, в които той показваше по-добрата си страна. Дали всичко е било преструвка? Все още не знам. Просто няма как в първата книга да го намразя. Това е. Поне мога в някой таг, когато има въпрос за любим злодей, да посоча Тъмнейший. Има един герой, който се споменава само веднъж и това е вторият син на царя и царицата. От книгите на Сара Дж. Маас съм се научила, че всяка важна информация, която авторката иска само да загатне, бива споменато веднъж. Така че очаквам с напредването на историята, неговият персонаж да се появи.

Светът на Гриша е заимстван от руските митове и легенди. Само по имената можем да се досетим за това. В книгата има и карта, което много ме зарадва, защото така чувствам света завършен. В допълнение към картата има и лист, на който са написани основните три групи Гриша - Корпоралки (Орденът на живите и мъртвите), Етералки (Орденът на призоваващи) и Материалки (Орденът на фабрикаторите). По този начин ни се спестява началното объркване, при което се чудим, например Алина от кой орден е. Лий Бардуго се е постарала и с описанията. Те не са нито дълги, нито кратки. Не загубват интересът ти, защото не са вмъкнати точно преди някой важен момент или след него. Както казах, в началото действието е по-бавно, защото авторката иска да запознае читателя с обстановката и чак тогава да го засипе с битки, тайни и лъжи.

„Сянка и кост“ е добро начало на поредица, при която светлината се бие с мрака за надмощието над един народ и само едно момиче, което тепърва навлиза в света на Гриша, може да победи мрака.

Здравейте! Днес, 13 септември 2019 година, навършвам 18 години. Когато бях малка, мислейки че ще стана, първо на 16 години, после и на 18, чувствах трепет от мисълта, че ще бъда възрастна. Сега този трепет все още го има, но с него се появяват и хилядите отговорности от това да бъдеш на 18. И по този повод реших да споделя с вас 18 неща, които научих за всичките тези години.

1. Мечтай!
2. От време на време поставяй себе си на първо място!
3. Излез от зоната си на комфорт!
4. Винаги можеш да кажеш не!
5. Споделяй това, което ти тежи!
6. Не приемай всичко за даденост!
7. Не е нежно всеки път да прощаваш!
8. Създавай си лично мнение за всичко!
9. Отделяй време за семейството си!
10. Пътувай, за да опознаеш света!
11. Позволено е да изпитваш страх!
12. Следвай мечтите си!
13. Не се самозалъгвай!
14. Рискувай!
15. Не се впрягай за маловажните неща, не си струва!
16. Човек си и можеш да сгрешиш!
17. Посети поне веднъж Родопите!
18. Забавлявай се!

Шестима опасни престъпници.

Един невъзможен удар.

Кетердам, оживен център на международната търговия, където всичко може да бъде получено срещу правилната цена – и никой не знае това по-добре от престъпното чудо Каз Брекер.

Каз получава оферта за смъртоносен удар, който ще го направи богат отвъд най-смелите му мечти. Но той не би могъл да се справи сам...

Бандата на Каз е единственото нещо, което е способно да застане между света и унищожението. Ако междувременно членовете ѝ не се избият помежду си...

Запознах се с творчеството на Лий Бардуго с първата ѝ книга от Вселената на Гриша - „Сянка и кост“. Като за първа книга, която въвежда света е написана много добре, но нещо ми липсваше, така че все още не съм довършила поредицата, но това не ми попречи да си купя и да прочета „Шест врани“. Дали е по-добра от „Сянка и кост“? Определено. Защо? Защото авторката е подобрила начина си на писане и е развила света на Гриша.

Каз Брекер е от онези герои, които са с две стъпки напред от врага. През цялото време изненадваше останалите герои и имаше по няколко резервни плана. С напредването на историята, се разбира и миналото на Каз, и причината за постоянното му носене на ръкавици. Прякорът му Мръсни ръце не случайно му е даден. Ако търсите човек, който да обере банка или да премахне някой от пътя ви, то господин Брекер е идеалния човек. Непрекъснато криеше чувствата си и това ме объркваше на моменти, защото не знаех дали държи на бандата си или не. Интересното в „Шест врани“ е това, че групата се състои от шест души и до края на книгата имаме почти три двойки. За половинка на Каз е отредена Иней, но не очаквайте, че ще има сладникави моменти между тях двамата и като цяло между всички двойки. Просто Лий Бардуго постепенно оформя бъдещите ни любими двойки. Прякорът на Иней е Привидение и напълно ѝ подхожда. Единственият човек, който може да я усети, когато тя не иска е Каз. Иней бе не по-смела от момчета, дори в някои случаи направо си беше по-смела и от тях. Щом работеше с някого тя винаги му пазеше гърба. Въпреки чуждата помощ бе успяла да се измъкне от лапите на Леля Хелеен и нито за миг не го забравяше.

Йеспер може и да бе страстен комарджия, но имаше сърце. Обичаше семейството си и не желаеше да ги разочарова. Не можеше да седи на едно място дълго време и обичаше приключенията. Това са част от причините, заради които приема офертата на Каз. Йеспер доста рядко изпадаше в тъжно настроение, винаги беше усмихнат и радостен. Сериозността му се появяваше само в най-лошите ситуации, когато не знаеше дали ще остане жив. Вилан бе от онези плахи момчета, които попадат в напълно нова среда. Въпреки че нямаше криминално досие като останалите герои, това не означаваше, че няма проблеми. 

Стигаме до любимият ми герой - Нина. Още с появата си намери място в сърцето ми, а дарбата ѝ като сърцелом бе удивителна. Изненадах от силния ѝ дух, защото нямаше вид на момиче, което може да се справи с всички трудности, които среща в живота си. Но истината е, че още преди да пристигне на Кетердам, се е сблъскала с тях. Те са ѝ помогнали да се превърне в Нина, която познаваме от „Шест врани“. Може и да е извършила неприятни неща, но го е направила, за да оцелее. Запознанството ѝ с Матиас датира още от преди събитията в книгата. Матиас бе дрюскеле или по-ясно казано: ловец на Гриша. Така че си представете връзката между тях двамата. В началото се ненавиждаха, но през седмиците, които прекарваха заедно ненавистта постепенно изчезна и на нейно място се появява любовта. После се случва нещо, което ги разделя и когато отново се виждат Матиас е изпълнен с гняв към Нина. Имаше моменти, в които се чудех дали двамата ще се избият или ще позволят любовта им да си каже думата. Няма две мнения по въпроса за това колко е предан Матиас на родината си. Би умрял заради нея, но пристигайки в Леденият палат разбира, че всъщност истината е по-различна от тази, която му е казана.

Действието в началото беше бавничко, защото героите ни бяха представени един по един, но след 200-та страница действието се забързва и не спира до самия край на „Шест врани“. Дали трябва да се прочете първо поредицата „Сянка и кост“? Не знам. Там са описани по-подробно обичаите на Гриша и за войната, която тук вече е свършила. Обаче няма да е грешно, ако започнете първо тази книга. 

„Шест врани“ ни запознава с шест престъпници, които в края на книгата са като истинско семейство, а действията са изпълнени с много битки и приключения.

Здравейте! Преди месец отидох на екскурзия до Великобритания и тъй като програмата бе дълга, няма как да ви пиша ден за ден както беше с Турция, заради това реших публикацията да бъде от онези „5 места, които да посетиш в Лондон“ обаче тук няма да се отнася само за един град. Редът на местата няма да са по важност, а просто ще бъдат комбинирани по страни. Ще започна с една страна, която обичам още от преди да я посетя и която ме спечели с невероятната си природа и градска архитектура.

Шотландия:

1. Местността между Глазгоу и ферибота за Дъблин - страхотна е. От една страна е морето, а от другата - хълмовете и горите. Не мога да опиша с думи красивите гледки, които видях и малките селца, през които минахме.

8. Стоунхендж - Това е другото място, заради което избрах тази екскурзия. Признавам, че докато гледах камъните, наистина се зачудих как са били поставени, но не усетих онази тръпка, която очаквах, че ще усетя.