„Шест врани“ от Лий Бардуго

Шестима опасни престъпници.

Един невъзможен удар.

Кетердам, оживен център на международната търговия, където всичко може да бъде получено срещу правилната цена – и никой не знае това по-добре от престъпното чудо Каз Брекер.

Каз получава оферта за смъртоносен удар, който ще го направи богат отвъд най-смелите му мечти. Но той не би могъл да се справи сам...

Бандата на Каз е единственото нещо, което е способно да застане между света и унищожението. Ако междувременно членовете ѝ не се избият помежду си...

Запознах се с творчеството на Лий Бардуго с първата ѝ книга от Вселената на Гриша - „Сянка и кост“. Като за първа книга, която въвежда света е написана много добре, но нещо ми липсваше, така че все още не съм довършила поредицата, но това не ми попречи да си купя и да прочета „Шест врани“. Дали е по-добра от „Сянка и кост“? Определено. Защо? Защото авторката е подобрила начина си на писане и е развила света на Гриша.

Каз Брекер е от онези герои, които са с две стъпки напред от врага. През цялото време изненадваше останалите герои и имаше по няколко резервни плана. С напредването на историята, се разбира и миналото на Каз, и причината за постоянното му носене на ръкавици. Прякорът му Мръсни ръце не случайно му е даден. Ако търсите човек, който да обере банка или да премахне някой от пътя ви, то господин Брекер е идеалния човек. Непрекъснато криеше чувствата си и това ме объркваше на моменти, защото не знаех дали държи на бандата си или не. Интересното в „Шест врани“ е това, че групата се състои от шест души и до края на книгата имаме почти три двойки. За половинка на Каз е отредена Иней, но не очаквайте, че ще има сладникави моменти между тях двамата и като цяло между всички двойки. Просто Лий Бардуго постепенно оформя бъдещите ни любими двойки. Прякорът на Иней е Привидение и напълно ѝ подхожда. Единственият човек, който може да я усети, когато тя не иска е Каз. Иней бе не по-смела от момчета, дори в някои случаи направо си беше по-смела и от тях. Щом работеше с някого тя винаги му пазеше гърба. Въпреки чуждата помощ бе успяла да се измъкне от лапите на Леля Хелеен и нито за миг не го забравяше.

Йеспер може и да бе страстен комарджия, но имаше сърце. Обичаше семейството си и не желаеше да ги разочарова. Не можеше да седи на едно място дълго време и обичаше приключенията. Това са част от причините, заради които приема офертата на Каз. Йеспер доста рядко изпадаше в тъжно настроение, винаги беше усмихнат и радостен. Сериозността му се появяваше само в най-лошите ситуации, когато не знаеше дали ще остане жив. Вилан бе от онези плахи момчета, които попадат в напълно нова среда. Въпреки че нямаше криминално досие като останалите герои, това не означаваше, че няма проблеми. 

Стигаме до любимият ми герой - Нина. Още с появата си намери място в сърцето ми, а дарбата ѝ като сърцелом бе удивителна. Изненадах от силния ѝ дух, защото нямаше вид на момиче, което може да се справи с всички трудности, които среща в живота си. Но истината е, че още преди да пристигне на Кетердам, се е сблъскала с тях. Те са ѝ помогнали да се превърне в Нина, която познаваме от „Шест врани“. Може и да е извършила неприятни неща, но го е направила, за да оцелее. Запознанството ѝ с Матиас датира още от преди събитията в книгата. Матиас бе дрюскеле или по-ясно казано: ловец на Гриша. Така че си представете връзката между тях двамата. В началото се ненавиждаха, но през седмиците, които прекарваха заедно ненавистта постепенно изчезна и на нейно място се появява любовта. После се случва нещо, което ги разделя и когато отново се виждат Матиас е изпълнен с гняв към Нина. Имаше моменти, в които се чудех дали двамата ще се избият или ще позволят любовта им да си каже думата. Няма две мнения по въпроса за това колко е предан Матиас на родината си. Би умрял заради нея, но пристигайки в Леденият палат разбира, че всъщност истината е по-различна от тази, която му е казана.

Действието в началото беше бавничко, защото героите ни бяха представени един по един, но след 200-та страница действието се забързва и не спира до самия край на „Шест врани“. Дали трябва да се прочете първо поредицата „Сянка и кост“? Не знам. Там са описани по-подробно обичаите на Гриша и за войната, която тук вече е свършила. Обаче няма да е грешно, ако започнете първо тази книга. 

„Шест врани“ ни запознава с шест престъпници, които в края на книгата са като истинско семейство, а действията са изпълнени с много битки и приключения.